Решение № 72 от 02.03.2026, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Костинброд, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20251850100582 по описа за 2025 година

Предявен е за разглеждане от страна на А. О. К., ЕГН ********** от гр.

К., чрез адв. М. – АК - Я. против „М. К.“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от В. М. В. установителен иск, с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за заем Micrcredit № 9062 – 00204403 / 26.11.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micrcredit № 9062 – 00204403 / 26.11.2024 г.

Ищецът твърди, че на на 26.11.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за заем Micrcredit № 9062 – 00204403, по силата на който е получил в собственост сумата от 4 000.00 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 40.48 % и ГПР от 48.90 %. На същата дата е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем Micrcredit № 9062 – 00204403, с предмет пакет „Комфорт“ за срок от 18 месеца, при месечна вноска 282.72 лева, с падеж на 7 – мо число, която сума се кумулира в падежната сума.

Ищецът сочи още, че сключеният договор по своята същност представлява такъв за потребителски К., поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителки К. / ЗПК /.

1

Твърди изначална нищожност на договора, поради недействителност на задължението за заплащане на договорна лихва. Счита, че е налице значителна нееквивалентност на насрещните престации, че в нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК не са посочени условията за прилагане на възнаградителната лихва, че ГПР е неточен и подвеждаш, след като в него не е включена договорна лихва, скрита под формата на неустойка, че размера на уговорената възнаградителна лихва противоречи на добрите нрави и заобикаля изискванията на чл. 21 от ЗПК, че възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, след като надхвърля трикратния размер на законната лихва, че вземането за неустойка има характера на възнаградителна лихва, поради което при сключване на договора потребителят не може да прецени обхвата на поетото от него задължение и икономическите последици.

Твърди че посочените в договора размери на ГПР и общата сума, дължима от потребителя не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора / чл. 22 от ЗПК /.

С оглед на гореизложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за нищожни Договор за заем Micrcredit № 9062 – 00204403 / 26.11.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micrcredit № 9062 – 00204403 / 26.11.2024 г. на основание чл. 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл. 22, вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 от ЗПК. Претендират се направените по делото разноски.

В едномесечния срок за отговор по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез адв. Г. М. - САК, който оспорва основателността на предявените искове. Счита, че не е налице недействителност на процесния договор по ЗПК, единствено недействителен може да е договора за допълнителни услуги към заема. Договорът за заем отговаря на изискванията на закона, като не води до накърняване на добрите нрави, нито противоречи на закона. Излага подробни съображения.

Ищецът редовно призован не се явява, не се явява и упълномощеният му защитник – адв. М. – АК - Я..

Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител, но е депозирал становище вх. № 517 / 02.02.2026 г. от адв. М. - САК, с което оспорва предявените искове, като излага подробно доводите си и моли същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Прави възражение за 2 прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Районен съд – гр. Костинброд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна :

Ищецът в качеството на К.ополучател, е сключил с ответника договор за заем Міcrcredit № 9062 – 00204403 / 26.11.2024 г., съгласно който му е предоставена заемна сума от 4 000.00 / четири хилади / лева, при фиксирана лихва от 40.48% и ГПР от 48.90 %., като връщането на сумата е следвало да бъде извършено на 18 / осемнадесет / месечни вноски в размер на 300.09 лева, първа вноска на 07.01.2025 г. и крайна вноска на 07.06.2026 г.

Към договора има погасителен план с разграничени части от всяка една вноска за главница и за договорна лихва, като общата дължима сума посочена в договора е 5 401.62 лева. Също на дата 26.11.2024 г., ищецът и ответника са сключили договор за допълнителни услуги към договора за заем, съгласно който на ищеца е предоставен пакет услуги „Комфорт“, включващ: Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска, Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на М. К. АД, Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, Разглеждане до минути, Преференциално обслужване, Право за участие в специални промоции.

Договорено е възнаграждение в размер на 282.72 лева месечно, за срока на договора за заем, като посочената сума се изплаща ведно с месечната вноска по заемното правоотношение. Така общата вноска е в размер на 582.81 лева или обща дължима сума за срока за заема от 10 490.58 лева. Без съществено значение за настоящото произнасяне е факта, че ищецът е заплатил част от вноските за което са представени копия от платежни нареждани за плащане по банков път.

В изпълнение на служебните си задължения по чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а без съмнение К.ополучателят по цитираният договор за К. има качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите. При тези факти съдът намира, че исковете са изцяло основателни, след като може да се направи извод, че в изчислението на ГПР не са включени разходите по закупения допълнителен пакет от услуги. Налице е заемно правоотношение, възникнало между ищеца и „М. К.“ АД, съгласно 3 което първият е получил заемната сума от 4 000.00 / четири хиляди / лева и дължи връщане на тази сума без да дължи договорна лихва и договореното възнаграждение за закупен пакет услуги „Комфорт“. Основание за това според съда е недействителността на договора за заем в писмения му вид, както и на договора за пакет услуги „Комфорт“. Основанията за това е извода на съда, че представения писмен договор за заем и договор за услуги са недействителни в съответствие със задължителната практика на СЕС, който с мотивите на Решение по дело C-714/22 от 21.03.2024 г. еднозначно приема, че невключването на разходи по К.а при изчисление на ГПР се приравнява на липса този основен показател / характеристика на договора и на това основание е недействителен изцяло договора на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, поради което на основание чл. 23 от ЗПК потребителят дължи връщане на чистата заемна сума без възнаграждение и лихви. Само за пълнота следва да се отбележи, че недействителността е налице още към момента на сключване на договорите с неотразяване на всички разходи по него при изчисление на ГПР и уведомяване на заемателя за точния му размер.

Макар и да е посочено, че договорът за услуги не е задължителен за сключване на договора за заем, наличието в него на услуги, отнасящи се до процедурата по сключване на договора – правото на разглеждане до минути, показва еднозначно, че при логичното желание на всеки един потребител да получи желаните заемни средства максимално бързо, то заявяването на тази услуга, и като следствие заявяването на целия пакет от услуги се явява задължително условие за сключване на договора. За връзката може да се съди и предвид факта, че погасителният план по договора за допълнителни услуги третира общия размер на вноската по договора за заем и договора за допълнителни услуги, формирайки общата вноска в посочения по - горе размер.

Може да се изложат и множество аргументи за недействителност на договора за услуги що се отнася до договореното плащане на всички вноски по него дори и след забава в плащанията по договора за заем, което противоречи на изискването да се заплащат само ползвани услуги. В случая е налице именно такъв момент, след като плащанията са по банков път, а и ползването на услугата за посещение за получаване на вноска е ограничено само до работно време и работни дни, което не е от съществена полза за потребителя. Може да се отчете и значителна неравностойност на престациите по този договор което също е самостоятелно основание за недействителност.

4

Основното обаче според съда е характера на предоставените допълнителни услуги и характерът им, правещ ги част от договора за заем, поради което следва да бъдат отчетени като разходи по договора, които са задължителни и съответно да бъдат взети предвид при изчисление на ГПР.

Следва да се отбележи, че по делото ответникът не представя доказателства за информиране на ищеца при сключване на договора за допусканията, при които е направено изчисление на ГПР по предвидената в ЗПК методика, след като в представените от ищеца писмени доказателства – договори, няма такова описание, а не са представени ОУ.

Относно разноските :

Предвид изхода от делото е основателно искането на ищеца за присъждане на разноски, като му бъде присъдена сумата от 419.62 / четиристотин и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки / лева заплетената ДТ. Основателно е и възражението на ответника за прекомерност.

Ниската правна сложност, минималния обем доказателства, както и провеждането на две заседания, в които не се явява процесуалният представител дава основание на съда да счита, че претенцията за присъждане на разноски е основателна до размера от 800.00 / осемстотин / лева – адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията до пълния претендиран размер от 1 344.00 / хиляда триста четиридесет и четири / лева – адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното Районен съд – гр. Костинброд, II - ри състав РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛНИ – НИЩОЖНИ, сключените между ищеца А. О. К., ЕГН ********** от гр. К. и ответника „М. К.“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от В. М.

В. - Договор за заем Micrcredit № 9062 – 00204403 / 26.11.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към заем Micrcredit № 9062 – 00204403 / 26.11.2024 г.

ОСЪЖДА „М. К.“ АД, ЕИК : *****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от В. М. В. да заплати на А. О. К., ЕГН ********** от гр. К. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените съдебни 5 разноски в общ размер на 1 219.62 / хиляда двеста и деветнадесет лева и шестдесет и две стотинки / лева / равностойност 623.58 евро /, от които : сумата от 419.62 лева / равностойност 214.55 евро / – заплатена ДТ и сумата от 800.00 лева / равностойност 409.03 евро / – адвокатско възнаграждение, като отхвърля претенцията до пълния претендиран размер от 1 344.00 лева / равностойност 687.18 евро / – адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________ 6