Решение № 179 от 17.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Варна, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стоян К. Попов

Членове:

Яна Панева мл.с. Ива Бл. Благоева при участието на секретаря Родина Б. Петкова в присъствието на прокурора Т. С. Т. като разгледа докладваното от Стоян К. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20263100600395 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда по НОХД № 924/2025г. по описа на Районен съд - Варна, XXIII състав, постановена на 02.02.2026г., с която подсъдимият К. С., роден на **********г. в гр. *******, ЛНЧ ********, е признат за невиновен в това, че на 06.10.2020г. в гр. Варна, като собственик и управител на „Итал Трейд Имп-Експ“ ЕООД, без съгласието на притежателите на изключителните права - Tommy Hilfiger Licensing B.V, Levi's Strauss&Co, Calvin Klein Trademark Trust, Gianni Versace S. p. A IT, представлявани от адв.

А. Т. и GEORGIO ARMANI S. p. A, представлявано от адв. Н. Д., е използвал без правно основание в търговската си дейност, в нарушение на разпоредбите на чл. 113, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 2, т. 3 вр. ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения /ЗМГО/, гласящи: Чл. 113 (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 - 4 без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение; Чл. 13 (1) Правото върху марка включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност всеки знак за стоки и/или услуги, който е: 2. идентичен или сходен на марката и е използван за стоки или услуги, идентични или сходни на тези, за които марката е регистрирана, ако съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката; (2) Използване в търговската дейност по смисъла на ал. 1 е: т.3 вносът или 1 износът на стоките с този знак“, подробно описани в присъдата обекти на това изключително право, всички на обща стойност 12 613,57 евро, представляващи регистрирани търговски марки в Патентното ведомство на Р.

България, по национален ред, по реда на Мадридската спогодба за международната регистрация на марките и Протокола към нея и по Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и Съвета, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение по чл. 172б, ал. 1 от НК.

Срещу така постановената присъда е подаден протест от прокурор при Районна прокуратура – Варна, с който се иска първоинстанционният съдебен акт да бъде отменен. В допълнителното писмено становище прокурорът излага, че присъдата е постановена неправилно и при непълнота на доказателствата по делото. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че от субективна страна деянието не е извършено виновно. С протеста прокурорът от ВРП моли въззивната инстанция да постанови нова присъда, с която да признае подс. С. за виновен в извършване на престъплението за което е обвинен, като му се наложи съответното наказание.

По съществото на делото в съдебно заседание пред въззивната инстанция, прокурорът от въззивната прокуратура не поддържа протеста, но не го оттегля. Намира постановената присъда за правилна и обоснована и моли за произнасяне в този смисъл.

Защитникът на подсъдимия К. - адв. И. К. счита, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна, законосъобразна и обоснована, и като такава следва да бъде потвърдена.

Подсъдимият се явява лично, като в правото си на последна дума моли въззивния съд да потвърди оправдателната присъда на РС - Варна.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна служебна проверка на постановения акт на основание чл. 313 и чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

В рамките на първоинстанционното производство, при съответния процесуален ред е събран обем доказателствен материал за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка по делото.

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, Варненски окръжен съд приема фактическата обстановка, така както е описана в първоинстанционния акт и намира преповтарянето в настоящия случай за безпредметно.

Районният съд, след внимателен и задълбочен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е приел, че подсъдимият К. С. е невиновен по възведеното му обвинение по чл.172б, ал. 1 от НК, тъй като не е осъществил от субективна страна състава на престъплението.

Тези изводи са правилни, обосновани и кореспондират с доказателствата по делото, като изцяло се споделят от настоящият съдебен 2 състав.

Без да има нужда да преповтаря аргументите на ВРС, проверяващият съд в отговор на възраженията в протеста ще маркира само основните факти, а именно:

Преценката на приобщените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, води до несъмнен извод за това, че подс. С. от обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК, а именно - без съгласието на притежателите на изключителното право е използвал в търговската си дейност стоки, върху които били поставени знаци на търговските марки TOMMY HILFIGER LICENSING В.V.;

GIORGIO ARMANI S.p.A; LEVI STRAUSS&CO; CALVIN KLEIN TRADEMARK TRUST; GIANNI VERSACE S.p.A. Безспорно в производството се установява, че подсъдимият е нарушил правата на маркопритежателите, като е изпратил получените от „World Sport S.R.L.S.“, със седалище в Р.

Италия, неоригинални стоки, върху които са изобразени търговски знаци на посочените марки, на друго търговско дружество в Италия – „Infinity Sport S.R.L.“.

Правните изводи на първоинстанционният съд, че подсъдимият не е извършил деянието виновно са правилни и настоящата инстанция изцяло се солидаризира с тях, като следват само някои допълнения:

Съгласно ТР № 1/31.05.2013г. на ОСНК на ВКС, субект на престъплението по чл. 172б, ал. 1 от НК, когато ползвател на инкриминираните стоки е юридическо лице, е съответното физическо лице, чрез поведението на което се формира и изразява воля от негово име. Във всеки отделен случай е необходимо да се изследва насочеността на поведението на физическите лица, реално ангажирани с деянието.

Престъпният състав по чл. 172б, ал. 1 от НК е възможно да се осъществи единствено при форма на вина пряк умисъл. Според цитираната задължителна съдебна практика, умишленият характер на престъплението налага установяване на всички елементи, обективиращи съзнателни представи за общественоопасния характер на извършеното, предвиждане на общественоопасните последици и искането те да настъпят.

Предвид горното, настоящата съдебна инстанция намира за правилни и обосновани изводите на първостепенния съд относно липсата на умисъл при осъществяване на деянието от подсъдимия. При анализ на съвкупния доказателствен материал по делото не може да се направи категорично заключение, че подс. К. е знаел, че предлага за продажба и съхранява стоки с цел продажба, върху които са поставени графични знаци, сходни с тези на търговските марки, изброени по-горе.

Търговската дейност, която К. С. основно упражнява е свързана с внос, износ и продажба на козметика, дрехи, както и преоценени такива, които биват закупувани от други държави в Европа. Наличните по делото писмени доказателства удостоверяват извършването на търговия по занятие от дружеството, управлявано от подс. К., с посочените артикули, с други търговски дружества.

3

Видно от обясненията на подсъдимия, преди поръчката на процесните стоки последният е положил дължимата грижа, в качеството му на търговец, като е водил кореспонденция с управителя на „World Sport S.R.L.S.“ и е бил запознат с предмета на дейност на дружеството – продавач, който съгласно наличната по делото справка е именно търговия с дрехи на едро и дребно. К.

С. твърди, че е направил запитване към представител на „Армани“, който е потвърдил съществуващи търговски отношения между маркопритежателя GIORGIO ARMANI S.p.A и „World Sport S.R.L.S.“, включително е посочил размер на реализиран оборот от последното.

В разпит св. Богданова посочва, че за последваща продажба на оригинални стоки не е необходимо съгласието на маркопритежателя, като в частност, достатъчно е и само наличие на счетоводен документ. По делото са приложени фактури, издадени от „World Sport S.R.L.S.“ при закупуване на дрехите от подс. К., като в тях са описани търговските марки. В този смисъл, у подсъдимия е била формирана представа, че дрехите, които закупува, са оригинални, но преоценени.

Още повече, при последващата продажба подс. С. не е бил запознат със съдържанието на кашоните, в които са били инкриминираните стоки.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че дори и подсъдимият да е бил прегледал процесните дрехи, като се има предвид заключението на вещото лице, според което е налице значително сходство между поставените върху тях знаци и оригиналните такива, съществува голяма вероятност за заблуждение, вследствие на което подс. К. да формира представа, че стоките са оригинални.

Виждането на настоящия съд, е че у подсъдимият не се е формирала представа, че предлага за продажба стоки, върху които са поставени сходни знаци на посочените по-горе марки, без съгласието на маркопритежателите, не е съзнавал обществената опасност на деянието, свързано с продажба и съхранение на стоки без съгласие на притежателите на търговските марки и не е искал настъпване на съставомерните последици.

Предвид изложеното, въззивният съд споделя правните изводи на РС Варна, че не е възможно да се направи обосновано заключение за наличието на умисъл у подсъдимия.

В този смисъл, въззивната инстанция намира, че правилно първоинстанционният съд е приел, че обвинението срещу подсъдимия К. С. не е доказано по несъмнен начин, каквото е изискването на чл. 303, ал. 2 НПК, респ. правилно го е признал за невиновен, поради което го е оправдал по така повдигнатото му обвинение чл. 172Б, ал. 1 от НК.

При цялостната служебна проверка на присъдата въззивният съд не констатира нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост или непълнота на доказателствата, поради което присъдата на ВРС, следва да бъде потвърдена.

РЕШИ:

4

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 25 от 02.02.2026 г., постановена по НОХД № 924 / 2025 г. по описа на РС-Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5