Определение № 25575 от 14.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25575 гр. София, 14.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110117185 по описа за 2026 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 124, ал. 4, изр. 1 ГПК.

Ищцата В. П. С. е предявила иск за признаване за установено по отношение на Столична община и на А. П. Т., че удостоверение за наследници № ЕС УН366/24.02.2014 г., издадено от Столична община, район „Оборище“ за наследниците на Л С А е с невярно съдържание в частта, в която удостоверява, че А. П. Т., е наследник по закон на посоченото лице. Сочи се, че правният интерес на ищцата произтича от обстоятелството, че направеното вписване в удостоверението за наследници засяга пряко наследствените й права, тъй като намаля наследствения й дял при наследяване, делба, разпореждане и уреждане на наследствени имуществени отношения.

Съдът намира следното:

Съгласно задължителните указания, дадени в ТР № 5/14.11.2012 година, постановено по тълк. д. № 5/2012 година на ОСГТК на ВКС, иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК е недопустим, ако ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по установителния иск в производството по висящ исков процес, в който документът е съставен, но ищецът е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Аналогично на това, не може да се приеме нещо различно и в случаите, когато се претендира с иск установяване на истинността на документ, представен в друго производство, поради пропуск да бъдат упражнени правата по реда на чл. 193 от ГПК, като липсва правен интерес от установяване на истинността в отделно производство.

Правен интерес ще е налице, само ако се твърди, че документът ще бъде използван с оглед на други правоотношения между страните, каквото обстоятелство не е заявено в исковата молба. В този смисъл е напр. Определение № 261634/27.01.2021 г. на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, постановено по ч. гр. д. № 9386/2020 година, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 183 от 17.05.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 792/2021 г., IV г. о., ГК.

Следва да се посочи, че съобразно константната практика на съдилищата, съществуването на документа и неговата истинност представляват факти с правно значение, поради което могат да бъдат установявани в самостоятелно производство, различно от това за правоотношението, за което са от значение само в изрично предвидените от закона случаи - чл. 124, ал. 4, изр. 2 от ГПК. По отношение на факта на съществуване на документа такъв иск не е предвиден, а що се касае до истинността 1 на документа, то съгласно установената практика, намерила израз в Решение № 52/15.02.2013 година, постановено по гр. д. № 1184/2012 година и Решение № 238/03.07.2014 година, постановено по гр. д. № 891/2014 година, двете по описа на ВКС, ГК, ІV г. о., същата се проверява от съда в производството, по което е представен при направено от насрещната страна валидно оспорване. При липсата на такова оспорване съдът е задължен да счете документа за истински, а при наличието му съдът е длъжен да извърши съответната проверка по реда на чл. 193 и чл. 194 от ГПК. Нарушението на някое от посочените две хипотези е основание за обжалване на решението и твърденията в тази насока подлежат на инстанционен контрол, като след влизането в сила на решението страната, която е пропуснала да релевира доводите си за допуснати от съда процесуални нарушения в този смисъл не може да се установява истинността или неистинността на документа в производството по чл. 124, ал. 4, изр. 1 от ГПК. В този смисъл е и съдебната практика, намерила израз в Решение № 124/18.04.2013 година, постановено по гр. д. № 783/2012 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о.

Второто направено от ищцата искане към съда, а именно да бъде признато за установено, че оспореното удостоверение за наследници не се ползва с материална доказателствена сила спрямо ищцата В. П. С., няма характеристиките на отделно предявен иск, поради което също е недопустимо.

С оглед на горното, исковата молба следва да бъде върната на ищцата, а производството по делото – прекратено.

ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА на осн. чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 194042/17.06.2026 г. заедно с приложенията към нея на нейния подател В. П. С..

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 17185/2026 г. по описа на Софийски районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2