Решение № 412 от 25.08.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. С. , 25.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

В. СТ. П. при участието на секретаря П. М. Г. като разгледа докладваното от В. СТ. П. Административно наказателно дело № 20211110207507 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Образувано е по жалба от застрахователно дружество „Б. И.” АД, ЕИК *****, с адрес гр. С., бул. „ДЖ. Б.” № 87, представлявано от СТ. СТ ПР. и КР. Д. КР., чрез адв. М. ИЛ. Г., против наказателно постановление № Р-10-292/20.04.2021 г., издадено от заместникпредседателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ. За същото на основание чл. 647, ал. 2 и чл.

644, ал. 2, предл. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лв.

В жалбата са изложени доводи в насока незаконосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Оспорва се фактът на извършване на нарушението в условията на повторност и се твърди, че с налагането на санкция за повторно нарушение правото на защита на дружеството е нарушено. Оспорва се дадената от актосъставителя и наказващия орган правна квалификация на нарушението и посочената дата на извършването му.

Относно наложеното административно наказание се поддържа, че не съответства на тежестта и характера на нарушението, доколкото не са налице отегчващи отговорността обстоятелства. Поддържа се, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН. По изложените съображения в съвкупност се прави искане НП да бъде отменено, алтернативно наложената имуществена санкция да бъде преквалифицирана в такава по чл. 644, ал. 1, т. 1 КЗ и да бъде индивидуализирана в минимален размер.

За проведеното на 28.06.2021 г. открито съдебно заседание страните са редовно призовани. ЗД „Б. И.” АД не изпраща процесуален представител, а КФН се представлява от юрк. Г., която в дадения ход по същество пледира НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане в полза на КФН на юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмени бележки.

Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът 1 прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в законоустановени я срок, против акт, подлежащ на съдебен контрол, о т надлежно легитимирано лице, и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.

От фактическа страна се установи:

В КФН, управление „Застрахователен надзор“, постъпила жалба вх. № 91-02369/19.03.2021 г. от потребител - Ж. Г. Х., в която се съдържали оплаквания относно липса на произнасяне по предявена пред ЗД „Б. И.“ АД претенция, заведена на основание договор за застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

С оглед извършване проверка по случая свидетелят В.Ш., старши експерт в отдел „Правоприлагане“, дирекция „Застрахователен надзор“, управление „Застрахователен надзор“ на КФН, изискал от ЗД „Б. И.“ АД писмено обяснение, ведно със заверени копия от цялата документация, съдържаща се в преписката по претенцията.

След постъпване отговора на застрахователя в КФН на 30.03.2021 г., заедно с изисканите доказателства, се констатирало, че на 03.09.2020 г. пред ЗД „Б. И.“ АД била предявена претенция № 2010026119 за изплащане на застрахователно обезщетение, вследствие на подаден документ „Уведомление за щета по застраховка „гражданска отговорност“ на МПС“ от Ж. Г. Х.. Преписката била образувана по повод настъпило застрахователно събитие - ПТП, вследствие на което били причинени увреждания на лек автомобил „Ауди А4“, ДК № СТ6373ВХ, и на основание договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективиран в застрахователна полица № BG/02/120001804881, с период на застрахователно покритие от 02.07.2020 г. до 01.07.2021 г. включително.

Писмените доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, били представени на датата на завеждане на претенцията - 03.09.2020 г. На същата дата от ползвателя на застрахователни услуги били изискани оригинален протокол за ПТП и пълни и точни данни за банковата сметка, по която да бъде изплатено обезщетение.

Същите били представени на ЗД „Б. И.“ АД на 04.09.2020 г.

На увредения автомобил били извършени огледи на 03.09.2020 г. и на 09.09.2020 г., въз основа на които бил изготвен опис на претенция.

С писмо от 21.09.2020 г. ЗД „Б. И.“ АД уведомило Ж. Г. Х., че по претенцията е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което, преди изплащане на застрахователното обезщетение, ползвателят на застрахователни услуги следва да представи документи, доказващи прекратяването на регистрацията на автомобила от компетентните орани.

С писмо изх. № ОК-573674/21.09.2020 г., ОД на МВР гр. СТ. З., Сектор „Пътна полиция“ също бил уведомен за това, че по отношение на лек автомобил „Ауди А4“, ДК № СТ6373ВХ е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ.

Удостоверението за прекратена регистрация било представено пред ЗД „Б. И.“ АД на 23.10.2020 г., след която дата от ползвателя на застрахователни услуги не били изисквани допълнителни доказателства, необходими за установяване основанието и размера на претенцията, съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ.

Застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в размер на 1 385, 37 лв. по сметка на собственика на 26.03.2021 г., или след подаване на сигнала до КФН.

След като се запознал с предоставените от ЗД „Б. И.” АД материали, съобразявайки гореизложените обстоятелства, свид. Ш. приел, че като не е изпълнило задължението си по чл. 108, ал. 1 КЗ - в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл.

106 КЗ относно основанието и размера на претенцията, да се произнесе по един от 2 посочените в чл. 108, ал. 1, т. 1 и т. 2 КЗ начини - като определи и изплати размер на обезщетение или застрахователна сума, или мотивирано да откаже плащане, на 14.11.2020 г. в гр. С. дружеството е извършило нарушение на разпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ.

Поради това на 08.04.2021 г., в присъствието на упълномощен представител на ЗД „Б.

И.” АД и двама свидетели, Ш. съставил АУАН № Р-06-272/08.04.2021 г., в който описал времето, мястото и обстоятелствата по извършване на нарушението.

Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично фактическо описание на нарушението, квалифицирайки го като извършено при условията на повторност, предвид извършването му в едногодишен срок от влизането в сила на НП № Р10-382/08.04.2019 г., в сила от 06.10.2020 г., с което на ЗД „Б. И.“ АД е наложена имуществена санкция за същото по вид нарушение, отново извършено в условията на повторност, наказващият орган издал атакуваното наказателно постановление, с което на основание чл. 647, ал. 2 и чл. 644, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 КЗ вр. § 1, т. 51 от ДР на КЗ вр. чл. 648, ал. 1 КЗ, му наложил имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лв.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както следва: гласни - показанията на свидетеля В.Ш., и писмени - разменената между ЗД „Б. И.” АД и КФН кореспонденция; жалба от Ж. Г. Х. до КФН; преписката по процесната щета; заповед № З-2/08.01.2021 г.; заверени копия от НП № Р-10-382/08.04.2019 г., от решение № 237557/08.10.2019 г. по НАХД № 8192/2019 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав и от определение № 7001/18.09.2020 г. по КНАХД № 7387/2020 г. по описа на АССГ, Х II касационен състав.

Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, намирайки гласните и писмени доказателства и доказателствените средства за обективни, кореспондиращи помежду си и допринасящи за изясняването на правнорелевантните факти.

Посредством показанията на свидетеля Ш. се установяват обстоятелствата по извършената проверка и направените фактически констатации. Депозираното от него е последователно, логично и допринася за изясняване фактологията по проверката и съставянето на АУАН, поради което съдът го кредитира.

Показанията на свидетеля в пълна степен кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства, посредством които се изясняват обстоятелствата по подаване на жалбата в КФН, по настъпване на застрахователното събитие, завеждането на щетата, представянето на относимите доказателства и момента на изплащане на застрахователното обезщетение.

Материалната компетентност на Ш. по съставяне на актове за установяване на извършени административни нарушения по КЗ следва от приложената заповед на заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Застрахователен надзор”, а компетентността на административнонаказващия орган следва по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл. 647, ал. 2 КЗ.

От приложените към административнонаказателната преписка копия от НП № Р-10382/08.04.2019 г., решение № 237557/08.10.2019 г. по НАХД № 8192/2019 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав и определение № 7001/18.09.2020 г. по КНАХД № 7387/2020 г. по описа на АССГ, ХII касационен състав, се установяват фактът на издаване на цитираното НП, санкционираното лице, нарушението, за което е издадено, и моментът на влизането му в сила - на 06.10.2020 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:

Процесните АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на установения ред и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН. Налице е редовна процедура по съставянето и 3 връчването им на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател.

АУАН и наказателното постановление отговарят на изискванията на чл. 42, т. 4 и чл.

57, ал. 1, т. 5 и т. 6 ЗАНН - съдържат описание на нарушението, мястото и времето на извършването му, и посочване на правната му квалификация. Обстоятелствата при извършването му са точно и ясно конкретизирани, за да може да се разбере в какво се изразява. Налице е съответствие между фактическото описание и правната квалификация.

Доколкото фактът на повторността е относим и се установява във връзка с определяне размера на наказанието и не е част от фактическата обстановка по установяване на нарушението, не представлява процесуално нарушение обстоятелството, че не е посочен от актосъставителя при съставянето на АУАН. Правото на защита на санкционираното лице не е нарушено. Възражението в съответната насока не се споделя.

От приложените заверени копия от НП № Р-10-382/08.04.2019 г., от решение № 237557/08.10.2019 г. по НАХД № 8192/2019 г. по описа на СРС, НО, 107-ми състав и от определение № 7001/18.09.2020 г. по КНАХД № 7387/2020 г. по описа на АССГ, Х II касационен състав, е видно, че нарушението, предмет на НП № Р-10-382/08.04.2019 г., е с правна квалификация по чл. 108, ал. 1 КЗ, предвид което наличието на „повторност” по смисъла на § 1, т. 51 КЗ, действително се констатира.

Неоснователно е и възражението за неправилното квалифициране на нарушението, доколкото предвиденият в чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок за окончателно произнасяне по претенция, свързана със задължителна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, не освобождава застрахователя от задължението да определи и изплати, респективно да откаже изплащането на застрахователно обезщетение, в срок от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106 КЗ. Последното следва по аргумент от разпоредбата на чл. 108, ал. 3 КЗ, според която срокът по чл. 496, ал. 1 КЗ се прилага само в случаите, когато не са представени всички доказателства по чл. 106 КЗ. В процесната хипотеза всички доказателства по чл. 106 КЗ са били представени, поради което законосъобразно е приложен съставът на чл. 108 КЗ.

Атакуваното наказателно постановление е и материалноправно законосъобразно.

Срокът от петнадесет работни дни за произнасяне на застрахователя, визиран в чл. 108, ал. 1 КЗ, е започнал да тече от датата, на която застрахованото лице е представило всички доказателства по чл. 106 КЗ относно основанието и размера на претенцията, което в процесната хипотеза е станало на 23.10.2020 г. Следователно предвиденият в р азпоредбата на чл. 108, ал. 1 КЗ срок от 15 работни дни, в рамките на който застрахователят е следвало да определи и изплати размера на обезщетението или застрахователната сума, алтернативно мотивирано да откаже плащането, е започнал да тече от този момент, респективно е изтекъл на 13.11.2020 г. С оглед на това нарушението е извършено на 14.11.2020 г. Място на извършването му е гр. С., където е седалището на юридическото лице-застраховател.