Решение № 2137 от 14.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2137 гр. София, 14.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20221110131657 по описа за 2022 година

РЕШЕНИЕ

14.02.2023 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 31657/2022 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от ЗД „ЕИ“ АД срещу ЗАД „ДБЖЗ“ АД, като се твърди, че на 28.09.2021 г. в района на гр. Бухово е настъпило ПТП, причинено от водача на МПС „БМВ 320“, рег. № СВ ........... НА, като в следствие на това били нанесени вреди по МПС „Опел Астра“, рег. № СВ ........... АВ, собственост на Ч. С. С.. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен констативен протокол, като същото било настъпило поради движение с несъобразена скорост с пътните условия и загуба на контрол. Навежда доводи, че за увредения лек автомобил имало сключена застраховка „Каско“, обективирано в застрахователна полица № 00500100385767/26.10.2020 г., като с оглед настъпилото ПТП, била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0500864289/29.09.2021 г.

Излага съображения, че е изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото лице в 1 размер на 10710,00 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащането на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и неговия застраховател. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит застрахователен риск при ответника по договор за застраховка „Гражданска отговорсност“ на автомобилистите. Навежда доводи, че е поканил ответника да заплати дължимото регресно вземане, но и към настоящият момент не било постъпило плащане, поради което се дължала и мораторна лихва в размер на 604,76 лева за периода от 23.11.2021 г. до 13.06.2022 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и сторените деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който претенцията се оспорва. Прави отвод за нередовност на искова молба, като сочи, че в обстоятелствената част на искова молба не били изложени ясно и точно обстоятелствата във връзка с настъпването на ПТП-то. Твръди, че претенцията е неоснователна, евентуално сочи, че последната е в завишен размер. Поддържа, че имало обстоятелства, които изключвали вината на водача, освен това оспорва механизма на ПТП-то, като оспорва вредите по лекия автомобил „БМВ“ да са следствие на ПТП-то. Навежда доводи, че не водача застрахован по застраховката „Гражданска отговорност“, а другият водач е управлявал автомобила с несъобразена скорост, поради което не бил могъл да извърши спасителна маневра. Излага съображения, че по отношение застрахования от негов водач не били налице нито една от предпоставките на чл. 45 ЗЗД, поради което не можело да се ангажира гражданската му отговорност, а оттам и функционално свързаната отговорност на ответника. Твърди, че с оглед представените по делото доказателства не можело да се направи извод за доказаност на ПТП-то и неговия механизъм. Прави възражение за съпричиняване, което обосновава.

Инвокира съображения, че заплатените суми не са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП-то. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.

411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.

Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”

2

Между страните не се спори, поради което и с доклада по делото е обявено за безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК: 1) че на 28.09.2021 г. в района на гр. Бухово е настъпило ПТП, между МПС „БМВ 320“, рег. № СВ ........... НА и МПС „Опел Астра“, рег.

№ СВ ........... АВ; 2) че за увредения лек автомобил имало сключена застраховка „Каско“, обективирано в застрахователна полица № 00500100385767/26.10.2020 г., като с оглед настъпилото ПТП, била образувана застрахователна преписка (именувана „щета“) № 0500864289/29.09.2021 г.; 3) че е изплатено застрахователно обезщетение на правоимащото лице в размер на 10710,00 лева, а освен това били сторени и обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева; 4) към момента на ПТП-то при ответника е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите; 5) че ищецът е поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане.

Обявените за безспорни обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.

Следователно, правният спор по делото се концентрира върху обстоятелства за механизма и вината на ПТП-то, съответно за размер на дължимото регресно вземане.

От Протокол за ПТП № 1776658 се установява, че механизма на ПТП-то е следния: на 28.11.2021 г., около 21:00 ч., лек автомобил „Опел Астра“, рег. № СВ ............... АВ се движи по ул. „Мина Бухово“, с посока на движение от ул. „Шейново“ към ул. „Стефан Куцаров“, и на около 50 м. преди кръстовището с ул. „Богдан Дечев“, поради недостатъчен контрол върху управлението на автомобила, водачът навлиза частично в лентата за насрещно движение, като настъпва ПТП с насрещно движещият се лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег.

№ СВ ........... НА, като в следствие на удара по лек автомобил „БМВ 320 Д“, рег. № СВ ........... НА са нанесени вреди, тъй като автомобилът се отклонява в дясно и се ударя в дървен кол.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, механизма на увреждането и причинените вреди на автомобилите. В този смисъл е и преобладаващата (незадължителна) практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК – напр. Решение № 24 от 10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК , в което се приема, че „Протоколът за Пътно-транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК (чл. 143 ГПК (отм.). Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ... В случая не е оспорена автентичността на Акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя, или реда по който е съставен актът, в който случай свидетелските показания на актосъставителя хипотетично биха имали значение. Въпреки че изявлението, че той го е съставил, но не си спомня обстоятелствата, е лишено от доказателствена стойност и в тази хипотеза… Поради обстоятелството, че в откритото производство по чл. 154, ал. 3 предл. 1 ГПК (отм.) материалната доказателствена стойност на Протокола за ПТП не е оборена, тя ще бъде зачетена и съдът ще следва да приеме, че фактите са се осъществили така, както е отразено в протокола.”; Решение № 73 от 22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, в което се приема, че „Първият поставен въпрос е решен в противоречие със задължителна практика на ВКС. С Р № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на I т. о. е 3 прието, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Разбира се, може да бъде оспорена автентичността на акта за ПТП или удостоверителната компетентност на актосъставителя или реда по който е съставен акта, в който случай свидетелски показания са допустими.” и Решение № 85 от 28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на св. Ч. С..

От казаното от св. С. се установява, че през 2021 г. бил участвал в ПТП, като другият водач – мъж на около 40 години почти го ударил челно. Инцидентът станал в кв. Бухово, гр.

София, през средата на годината. Свидетелства, че си тръгвал от адрес в кв. Бухово, където държал склад под наем, като пътят бил с павета и било дъждовно и смрачено. Другият водач управлявал „Опел Астра“ комби, а свидетелят управлявал автомобил „БМВ“, червено – 3та серия. Ударът бил настъпил в лявата на част на автомобила, тъй като с другият водач не успели да се разминат. Сочи, че не може да каже с каква скорост се е движел, но всичко било отразено в протокола от КАТ. След катастрофата били повикали КАТ, като той бил уведомил „ЕИ“, тъй като имал пълно „Каско“ на автомобила, което било заплатено. Първо се бил обадил на КАТ, а след това на застрахователя, за да му дадат инструкции какво да прави тъй като автомобилът не бил евтин. Изяснявам, че ударът настъпил, като той се движел в дясната страна на пътя, който бил еднопосочен и неразграфен и бил павиран.

Сочи, че пътя нямал средна лента, знаци и обозначения. Движел се в дясно, като в момента в който видял, че другия водач се движел към него бил предприел маневра в опит да избегне удара – маневрата била надясно, но не успял. Установява, че след удара колата била продължила по траекторията на движение, като след това всичко било установено от полицията. Сочи, че след като бил предприел маневрата не настъпил незабавно удар, но отстрани на пътя имало дере, камъни и дърво, където автомобилът бил спрял, като под колата имало камъни, но не помни точно как е извадил автомобила оттам. Свидетелства, че не помни с точност повредите, но такива имало по предна броня, течало масло, имало увредени алуминиеви части, калник, дясна и лява врата. След идването на КАТ всички било описано, като той самият не бил санкциониран. Сочи, че той самият се движел по склон, а другия водач се изкачвал по нанагорнище, като ги бил видял вероятно от два километра.

Изяснява, че го видял да навлиза срещу него, като другият водач карал сравнително бързо, а пътят бил осеян с дупки и по принцип се налага да се шофира с криволичене. Свидетелства, че пътят бил павиран, като той се движел от неговата страна за да се разминел с другия водач.