Решение № 6207 от 13.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6207 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20261100505100 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 1041 от 19.01.2026 г., постановено по гр. дело № 14597/2025 г. по описа на СРС, 49 състав, с което са уважени предявените от М. И. К. и Р. И. К., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса първоначален ответник И.Н.К., отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 481,10 лева, представляваща 1/2 от цена на доставена топлинна енергия през периода м. 07.2012 г. - м. 04.2014 г., на сумата от 27,54 лева, представляваща 1/2 от възнаграждение за предоставяне на услуга дялово разпределение за посочения период, ведно със законната лихва за периода от 20.08.2015 г. до окончателното изплащане, на сумата от 97,53 лева, представляваща 1/2 от лихва за забава за периода от 31.08.2012 г. до 14.08.2015 г., на сумата от 5,58 лева, представляваща 1/2 от обезщетение за забава върху дяловото разпределение, както и на сумата от 12,50 лева, държавна такса и на сумата от 150 лева, юрисконсултско възнаграждение по изпълнителен лист от 10.11.2017 г. по ч.гр.д. № 49904/2015 г. по описа на СРС, 126 състав.

1

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че погасителната давност за оспорените вземания е петгодишна и е била прекъсвана многократно с предприетите по изпълнителните дела действия от съдебния изпълнител и от взискателя, включително с молбата за образуване на изпълнителното дело от 2018 г., с която е извършено възлагане по чл. 18 ЗЧСИ. В допълнение въззивникът намира, че давността е спряла да тече по време на обявеното през 2020 г. извънредно положение в страната, а перемпцията е без правно значение за давността, поради което настъпването й не влияе върху валидните изпълнителни действия, с които давността е била прекъсната. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемите М. И. К. и Р. И. К. не са подали отговор на въззивната жалба. В открито съдебно заседание въззиваемата Р. И. К. изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт и моли същият да бъде потвърден. С писмена молба с вх. № 126374/30.09.2026 г., постъпила в регистратурата и в деловодството на съда след провеждане на откритото съдебно заседание по делото, въззиваемата М. И. К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното първоинстанционно решение да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно поради следните съображения:

При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното основание за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.

Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление е била издадена 2 заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 08.09.2015 г. по гр.д.

№ 49904/2015 г. по описа на СРС, 126 състав, срещу длъжниците М.И.С., Е.С.С. и И.Н.К. за плащане при условията на разделна отговорност на сумата от 962,90 лв., стойност на доставена топлинна енергия за периода м. юли 2012 г. – м. април 2014 г., на сумата от 55,08 лв., такса за услугата дялово разпределение за същия период, ведно със законната лихва върху сумите от 20.08.2015 г. до окончателното им погасяване, на сумата от 195,06 лв., лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 31.08.2012 г. – 14.08.2015 г., както и на сумата от 11,16 лв., лихва за забава върху задължението за дялово разпределение, като припадащият се дял на длъжника И.Н.К. се равнява на ½ част от посочените парични задължения. Видно от изложеното в исковата молба, между страните не се спори, че тези суми отразяват действително възникнали задължения на И.Н.К., като спорно по делото остава обстоятелството дали задълженията са погасени по давност.

Видно от книжата по приложеното за послужване гр.д. № 49904/2015 г. по описа на СРС, 126 състав, издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е била надлежно връчена на длъжника И.Н.К. по реда на чл. 47 ГПК на 01.03.2016 г. (когато е изтекъл двуседмичният срок за получаване на книжата в съда, считано от датата на залепяне на уведомлението – 16.02.2016 г. – арг. чл. 47, ал. 5 ГПК), като двуседмичният срок за подаване на възражение (съобразно актуалната към този момент редакция на разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК преди изменението с ДВ, бр. 100 от 2019 г., когато срокът е удължен на един месец) е изтекъл на 15.03.2016 г. и от тази дата заповедта за изпълнение е влязла в сила. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото 3 научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне.

Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.

Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 15.03.2016 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може да се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

За принудително събиране на вземането в случая е издаден изпълнителен лист от 10.11.2017 г. и първоначално е образувано изп. дело № 20188580400052 по описа на ЧСИ У.Д. въз основа на молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 23.01.2018 г., съдържаща искане до ЧСИ за предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземанията, като на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ дружеството е възложило на съдебния изпълнител да определи начина на изпълнение. Противно на 4 доводите на първоинстанционния съд, настоящият въззивен състав намира, че с подаването на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, т.е. редовна молба, давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, буква „в“ ЗЗД. В този смисъл са и мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в хипотезата на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес – с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на изпълнителния процес е дали е налице активно поведение на кредитора. В този смисъл е и трайната съдебна практика – Определение № 443 от 01.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2349/2023 г., IV г. о., Определение № 266 от 28.01.2025 г. на ВКС по т. д. № 1246/2024 г., II т. о. и др.

Следователно, давността за оспорените вземания, която е започнала да тече от влизане в сила на заповедта за изпълнение на 15.03.2016 г., е била прекъсната, преди да изтече, с молбата на взискателя от 23.01.2018 г. за образуване на изпълнително производство със съдържащо се в нея искане за предприемане на изпълнителни действия при условията на чл. 18 ЗЧСИ. От книжата по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че след образуването му съдебният изпълнител е проучил имущественото състояние на длъжника чрез изготвяне на справки, които не са същински изпълнителни действия, като изп. дело № 20188580400052 по описа на ЧСИ У.Д. е прекратено поради перемпция, изтекла на 23.01.2020 г., а изрично постановление на съдебния изпълнител в този смисъл е постановено на 14.12.2021 г. Перемпцията обаче е без правно значение за давността и обстоятелството, че делото е било прекратено по право на това основание, не възпрепятства прекъсването на давността с предприемането на изпълнителни действия преди изтичане на давностния срок.