Протокол № 420 от 14.06.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 420 гр. Варна, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова

Сложи за разглеждане докладваното от Ралица Ц. Райкова Търговско дело № 20223100900778 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 10:14 часа се явиха:

Ищецът Щ. А., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. М. С., редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът „АНГЕРБАУЕР ЕНД ПАРТНЪР“ ЕООД , редовно призован, не изпраща законен представител, представлява се от адв. Ж. К., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

ПО ХОДА НА ДЕЛОТО

Адв. С.: Да се даде ход на делото.

Адв. К.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Производството е по реда на глава XXXII от ГПК – Търговски спорове.

СЪДЪТ предоставя възможност на страните по делото да изложат становище по проекта за доклад, обективиран с Определение № 715 от 16.05.2023 г.

Адв. С.: Запозната съм с проекта за доклад и имах възражения по допускането на доказателствата във връзка с указанията на съда, че ми отлага произнасянето. Мислех, че става въпрос за разпределени в тежест на 1 ответника факти и обстоятелства, но установявам, че действително в допълнителната искова молба сме направили искане за допускане на свидетелски показания, поради което и нямам възражения в тази насока.

Поддържам исковата и допълнителната искова. Правя уточнение по чл.

214, ал. 2. Да се счита предявена и законната лихва, от датата на подаване на исковата молба, към иска за главница, който е описан подробно.

Адв. К.: Уважаема госпожо Председател, в доклада подробно са описани обстоятелства, които произтичат от претендираните права от ищеца, както и обстоятелства, които произтичат от направените от нас възражения.

Моля на стр. 5 от доклада, л. 160 от делото, там където съм посочил, че в отговора на допълнителната искова молба след изречението „Поддържа, че договорът е сключен под отлагателно условие, независещо от волята на страните“ да добавите „съобразно разпоредбите на ЗЗД в тази връзка, а именно чл. 25 от същия“.

В точка II от доклада, по отношение правната квалификация на правата претендирани от ищеца, също молим да се запише същото, правната квалификация на възраженията на ответника, че тя се основава на разпоредбата на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД във връз. с § 3 от Договора с инструктор. Тъй като по отношение на ищеца е описана правната квалификация, да се опише правната квалификация на нашите възражения.

В точка III от доклада, по отношение на обстоятелствата, които са безспорни и/или не се нуждаят от доказване, с оглед заявеното от ищеца в исковата и допълнителната искова молба, молим да се приеме за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът не е получил заплащане на исковите суми от „Рenumbra“. Ищецът не оспорва този факт, ако твърди, че има плащане то би следвало да докаже този положителен факт. Това е свързано с тежестта на доказване.

По отношение на разпределението на доказателствената тежест, до момента не сме твърдели, че не сме приели работата поради лошо некачествено изпълнение, което е посочено и отбелязано в доклада. От двете страни по договора не са извършвани действия по приемането на работата.

Ние твърдим или по-скоро предполагаме, с оглед на взаимоотношенията и малко емоции в отношенията между страните, че неплащането от страна на „Рenumbra“ се дължи на лошо, некачествено 2 изпълнение. Но това е ирелевантно по отношение на конкретния спор, тъй като нито „Рenumbra“ ни е казала, че не плаща поради лошо некачествено изпълнение, нито ние твърдим, че има такова. Ние не спорим, че семинарите са проведени.

Ние считаме, че има некачествено изпълнение, но не на това се основават нашите възражения по отношение на предявения иск. Нашите възражения се основават на разпоредбата на § 3, а това дали има или няма некачествено изпълнение е свързано с отношенията на „Рenumbra“ и двете страни по договора, но то няма пряко отношение към спора. Защитата ни по делото не се базира на некачествено изпълнение, в обобщение.

Дали изпълнението е качествено или не е ирелевантно по отношение на настоящия спор, тъй като неплащането от наша страна към ищеца се основава на разпоредбата на § 3 от Договор с инструктор във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗЗД.

По отношение неплащането от страна на „Рenumbra“, това е свързано с доказателствената тежест, факта на неплащането е отрицателен факт.

Безпротиворечивата съдебна практика е, че отрицателните факти не подлежат на доказване. Има едно основополагащо решение на ВКС в този смисъл, а именно № 394 от 18.05.2010 г. по касационно гражданско дело № 1584/2009 г. на ВКС. Предвид изложеното считаме, че не е необходимо установяване на този факт от наша страна. Ако ищецът твърди, че има плащане, би следвало той да установи този положителен факт. Вие не сте ни указали, но е свързано с допусната експертиза.

По отношение на искането от ищцовата страна за прибавяне на лихвите, не се противопоставям.

Адв. С.: Ние няма как да имаме конкретно твърдение във връзка с това дали е получено плащане от „Рenumbra“. Нашето твърдение е информацията получена от ответника, че не е получил плащане. Не го твърдим със сигурност, не го и оспорваме. Т.е. ние смятаме, че независимо от това дали е получил плащане или не плащане, нашите отношения следва да се уредят и да ни бъде платено, поради което и този факт не може да бъде приет за безспорен и ненуждаещ се от доказване. Затова и́ не смятам, че този факт следва да се приема за безспорен и ненуждаещ се от доказване.

СЪДЪТ, като взе предвид така направените уточнения в днешно съдебно заседание, намира следното:

3

На първо място, следва да допълни проекта за доклад в частта I.

ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ

ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ , с оглед поясненията от ответната страна, като изрично в отговора на допълнителната искова молба се запише и допълни изявлението: Поддържа, че договорът е сключен под отлагателно условие, независещо от волята на страните, съобразно разпоредбите на ЗЗД в частност чл. 25 и чл. 26 от същия.

Също така да се допълни и че е ирелевантно за спора дали работата е приета или не и дали изпълнението е качествено или некачествено, както и че не поддържат възражението си за некачествено изпълнение с оглед защитата в настоящото производство.

СЪДЪТ намира, че предвид предприетото изменение по реда на чл. 214, ал. 2 от ГПК, следва да допусне същото, поради което в част I I . ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ следва да включи и претенцията за лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на възнагражденията. Също така в тази част следва да се допълнят и че възраженията на ответника намират своята правна квалификация в разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от ЗЗД.

По отношение на III. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СА БЕЗСПОРНИ И/ИЛИ НЕ СЕ НУЖДАЯТ ОТ ДОКАЗВАНЕ по делото и искането за допълване, СЪДЪТ намира, че такова не следва да бъде правено, предвид предприетата защита и от двете страни по делото и доколкото страните имат спор по този факт към настоящия момент.

По отношение на част IV. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ, предвид изложеното от ответника, а именно, че не става въпрос за приемане и лошо качество на изпълнение отново се налагат промени.

В част V. УКАЗАНИЯ ДО СТРАНИТЕ ЗА КОИ ОТ ТВЪРДЯНИТЕ ОТ ТЯХ ФАКТИ НЕ СОЧАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА отново се налагат промени във връзка с уточненията на ответника.

С оглед на горното, СЪДЪТ пристъпи към ДОКЛАД на ДЕЛОТО, като за яснота на страните в производството същият се възпроизвежда изцяло в протокола от съдебното заседание, както следва, поради което и О П Р Е Д Е Л И:

4

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

I.ОБСТОЯТЕЛСТВА, ОТ КОИТО ПРОИЗТИЧАТ ПРЕТЕНДИРАНИТЕ

ПРАВА И ВЪЗРАЖЕНИЯ:

ИЩЕЦЪТ твърди, че провежда обучения в областта на мениджмънта на 4 езика. На 03.02.2022 г. между него и ответното дружество, в качеството му на възложител, e сключен Договор с инструктор с предмет провеждане на допълнителни мерки за обучение на клиенти на възложителя с цел повишаване на тяхната квалификация. Договорът e безсрочен, като в него e уговорено фиксирано възнаграждение от 1500 евро без ДДС за всеки пълен семинарен ден, а за видео/телефонно обучение – 100 евро без ДДС за 30 минути. Съгласно § 3 от договора , възнаграждението следва да бъде заплащано най-късно до 5 дни след постъпване на плащане от съответния клиент и представяне на фактура от ищеца. Разходите за пътуване се поемат от възложителя, а за настаняване - от клиента. Само в изрично уговорени случаи резервациите за хотелите се правят от ищеца, като разходите за това му се възстановяват впоследствие след представяне на платежни документи.

Във връзка с подписания договор, ищецът провел обучение на служителите на компанията Penumbra от 06.02.2022 г. до 09.02.2022 г. вкл., в Париж, Франция, а в периода 13.02.2022 г. – 16.02.2022 г. вкл. – в Милано, Италия. Клиентът Penumbra резервирал хотел единствено за семинара в Париж, а за този в град Милано – ищецът сторил това сам по молба на ответника. Стойността на хотелския престой в Милано била 821,10 евро, а разходите за влак - 349,80 евро. Ищецът твърди, че в онлайн разговор с ответника било договорено, че последният щял да му възстанови и разходите за храна след представяне на фактура. Освен семинарите в Париж и Милано, ищецът провел и общо четири видео обучения с представители на клиента на 07.03.2022 г. и на 09.03.2022 г.

За обученията в Париж и Милано, на 22.02.2022 г. ищецът издал фактура D-220201, съдържаща и покана за плащане, на обща стойност 13 550 евро, включваща: 12 000 евро за 8 семинарни дни по 1500 евро за всеки от тях; 349,80 евро – транспортни разходи за влак; хотел – 821,10 евро; и храна – 379,80 евро. На 06.03.2022 г., ищецът изпратил на ел. поща на ответника, издадената фактура. Твърди, че на 16.03.2022 г., ответникът го информирал, че клиентът преустановява провеждането на други семинари, поради което 5 ответникът помолил ищеца да издаде фактура за вече извършената работа, приета без забележки и в изпълнение на техните уговорки. В същия ден, ищецът издал фактура D-220202 за проведените четири видео обучения на обща стойност 400 евро и я изпратил на ответника заедно с фактурата от 22.02.2022 г. и с приложени към фактурите разходооправдателни документи.

Тъй като плащане не последвало, на 17.05.2022 г. ищецът отново изпратил покана за плащане, а на 14.07.2022 г., определил 31.07.2022 г. като крайна дата за погасяване на задълженията. Плащане обаче не било направено, включително и до момента на предявяването на настоящите искове. Сочи се, че ответникът не е информирал ищеца за забавяне в плащането от клиента към него. Ищецът твърди, че изискуемостта на вземанията е настъпила с оглед уговореното в § 3 от договора. Обръща внимание и че съгласно § 3 от общите условия на ответника , достъпни на немския му сайт, по отношение на договорите му с негови клиенти, какъвто бил и Penumbra, важи правилото за заплащане на цената в срок от 10 дни от получаване на съответната стока/услуга. Тъй като семинарите са проведени през месец февруари, се поддържа, че този срок е вече изтекъл. Дори това да не било така, то не било от съществено значение, тъй като § 3 от договора не поставял плащането, дължимо от ответника под условие, а само определял най-късния възможен момент на дължимост. Ищецът твърди, че ответникът действа умишлено против интересите му, като забавя плащанията.

В срока по чл. 367 от ГПК , по делото от ОТВЕТНИКА е постъпил отговор на исковата молба и допълнение към него, в който твърди, че исковете са недопустими и неоснователни. Ответното дружество признава сключването на процесния договор, провеждането на семинарите, за които са направени разходи в град Париж, Франция и град Милано, Италия, както и че на 22.02.2022 г. ищецът му е представил фактура чрез електронна поща. Сочи обаче, че същата, към момента на депозиране на отговора, не е платена, тъй като не е налице другото кумулативно задължително условие по § 3 от договора – плащане от клиента Penumbra. Това водело до извод не за отказ от плащане, а за невъзможност за такова, в която връзка заявява, че ищецът ще получи възнаграждението си и направените разходи след постъпване на плащането от клиента. В този смисъл изтъква, че вземането не е изискуемо, което предполага отхвърлянето на исковете. Ищецът заявява и че въпреки положените от негова страна усилия, клиентът отказва да заплати дължимите 6 суми. В отговора се навеждат твърдения за негативна оценка на участниците в семинарите относно съдържанието на обученията и недостатъчното добро ниво на владеене на италиански език от ищеца, което било абсолютно задължително за обученията в Италия. В резултат на некачественото обучение, се стигнало освен до липса на заплащане от клиента, но и до отмяна на всички поръчки от него и липса на нови такива. Ответникът поддържа и че приемането на работата на ищеца е без значение за спора, тъй като подобно действие не е предвидено в договора и реално не е било извършено. Не били представени и доказателства от ищеца за приемането.