Протокол № 212 от 06.12.2023, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 212 гр. Бургас, 04.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Т. Канакиева

Членове:

Даниел Н. Марков

Яница С. Събева Ченалова при участието на секретаря Станка Ст. А. и прокурора Й. М. Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Даниел Н. Марков Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232000600222 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Бургас се явява заместник-апелативният прокурор Й. Г..

Жалбоподателят подсъдим Р. П. Н. се явява лично и с упълномощения защитник адв. М. А. от АК-Ямбол.

Не се явява частният обвинител С. А. И., редовно призована. За нея се явява повереник адв. К. Т..

Не се явява частният обвинител Н. С. И., редовно призована. За нея се явява повереник адв. К. Т..

Не се явява частният обвинител С. С. И., редовно призована. За нея се явява повереникът адв. К. Т..

Не се явява частният обвинител Е. С. И., редовно призована. За нея се явява повереникът адв. К. Т..

Не се явява частният обвинител А. С. М., редовно призована. Не се явява повереникът на същата адв. Р. М., редовно призована.

1

Не се явява частният обвинител Н. Е. И., представлявана от родител и законен представител А. С. М., която също не се явява, редовно призована. Не се явява и техният повереник адв. Р. М., редовно призована.

Не се явяват и поверениците адв. И. Р. и адв. Е. Т., редовно призовани.

Съдът докладва постъпила молба от частния обвинител А. С. М., лично за себе си и като законен представител на частния обвинител Н. Е. И., чрез адв. Р. М., с която заявяват, че са уведомени за насроченото дело.

Същите не възразяват да бъде даден ход на делото и разгледано в тяхно отсъствие, поддържат депозираните възражения срещу въззивната жалба на подсъдимия и неговия защитник и се противопоставят на твърденията в жалбата за явна несправедливост на наложените наказания и за незаконосъобразност на първоинстанционната присъда, нямат доказателствени и процесуални искания и поддържат становището относно правилността и законосъобразността на обжалваната присъда, като молят същата да бъде потвърдена.

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото. Не съществуват процесуални пречки.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

АДВ. А.: Липсват пречки по хода, моля да дадете ход на делото.

Съдът като изслуша становището на страните по хода на делото и намери, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приеме становището на адв. М.. Няма да соча 2 доказателства, нямам доказателствени искания. Да се приключи.

АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания.

АДВ. А.: Поддържам депозираната въззивна жалба. Нямам възражения да бъде прието становището на колегата М.. Нямам доказателствени искания.

Моля да приключите съдебното дирене.

По доказателствата, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА депозираната молба от повереника на частните обвинители А. М. и Н. И. – адв. М. от АК-София.

ПРИЕМА и прочита приложените по делото писмени доказателства.

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие и ДАВА думата за прения по същество.

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, жалбата на подсъдимия Р. Н. и неговата защита, макар и допустима, считам за неоснователна.

Предвид изцяло бланкетното оплакване на подсъдимия и неговата защита, дори и в период, считано от м. август, когато са били изготвени мотивите към присъдата и защитата е била в състояние да попълни тази бланкетност, следва да се отбележи и следното:

Претенцията за необоснованост на присъдата е както казах по-горе немотивирана, но тя е и неоснователна. Окръжният съд в Ямбол при формирането на изводите си по фактите е ползвал единствено и само процесуално изрядни доказателствени източници, които са били такива и на досъдебното производство, подложил ги е на собствена оценка поотделно и в тяхната съвкупност, проверил е тяхната достоверност. Проявил е процесуална активност чрез назначаването на повторна комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза. Ето защо считам, че и в хода на съдебното 3 следствие не са допуснати процесуални нарушения от вида на съществените такива.

На второ място – считам, че е несъстоятелна тезата на подсъдимия и неговия защитник, изразена в съдебната фаза пред Окръжен съд – Ямбол, за случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК. От протокола за оглед на местопроизшествието, от показанията на очевидците на деянието – свидетелите Г. Г., Г. А, Р. К., С. А, А. А., включително и от обяснението на подсъдимия в съдебна фаза, позволяват ясно да се изведе виновното поведение на подсъдимия, който движейки се изцяло в лявата част на магистралата, при закъсняла реакция веднага да намали скоростта и спре автомобила си при възникналата опасност и възприета такава, а това е бил авариралият микробус, управляван от загиналия, е извършил нарушение на чл. 20, ал. 2 изр.2 от ЗДвП .

Нещо повече, при доказаност на факта на управление на лекия автомобил „БМВ“ със скорост от около 123 км/ч. от подсъдимото лице, в тази насока са и обясненията на подсъдимия и кореспондиращото заключение на комплексната автотехническа и съдебномедицинска експертиза, при управление на автомобила в тъмната част на денонощието, при разпръснатите части от спуканата гума на авариралия микробус по платното за движение именно и преобладаващо в лявата лента, за което съдим от протокола за оглед на местопроизшествие и по която лента се е движило подсъдимото лице, белият цвят на авариралия микробус, отражението на задните габарити на микробуса – в каквато насока е заключението на комплексната медицинска и автотехническа експертиза, следва доказателствената обоснованост на факта, че подсъдимият не само е възприемал тези обстоятелства, но същите ги е възприемал и като налични опасности по пътя. Още повече, че по собствените му думи подсъдимият има стаж като шофьор, а следователно и предполагаема опитност.

Подсъдимият е бил длъжен да предвиди възможната опасност, защото микробусът е бил с включени предни фарове. В тази насока са протоколът за оглед, фотоснимки 13, 14, 18, 25, 26, 32 и 60, а също и кореспондиращите показания на свидетелите Г. А., Р. К., С. А. и А. А.. Следователно, от лявата част на пътното платно към мантинелата е имало осветеност на спрялото моторно превозно средство, микробусът на пострадалото лице. Тази 4 доказателствена съвкупност не е намерила достатъчно ясно изразяване в мотивите на Окръжен съд – Ямбол. При условие, че подсъдимият обаче се е намирал на разстояние 134 м от задната част на микробуса и 136 м преди мястото на удара с пострадалия, при опасна зона за спиране от 127 м, като не е предприел аварийно спиране и не е спрял управлявания от него автомобил, а вместо това е предприел маневра завиване на дясно, е явно, че подсъдимият не се е съобразил с изискването на общата разпоредба на чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП и виновно, по непредпазливост е причинил автопроизшествието.

Именно поради това допуснато нарушение, считам за недопустимо прилагането на общата разпоредба на чл. 15 от НК. В този смисъл са и аргументите от осъдителната присъда на ОС-Ямбол, с които в генерален аспект се солидаризирам.

В тази насока е и трайната съдебна практика на ВС и ВКС, като само ще цитирам Решение № 98/96 г. по н.д. № 100/96 г. на ВС. Ето защо считам, че материалният закон правилно е бил приложен.

На поредно място – считам, че по делото не е налице основанието по чл. 337, ал. 1, т. 1 от НПК за намаляване на наложените наказания и изведеното на тази плоскост нарушение на закона.

Няма основания за допълнително смекчаване на наказанието, което е към абсолютния минимум на предвидения в закона размер шест месеца лишаване от свобода, при отлагане на изпълнението на наказанието в срок от три години и шест месеца лишаване от правото да управлява моторно превозно средство.

В допълнение на индивидуализацията на санкцията, но само в аспекта на спазване на неотменимите принципи на справедливостта и обективността по делото, доколкото няма и протест, няма и жалби от частните обвинители, следва да се посочи, че подсъдимият е с 3 акта, 3 наказателни постановления и 5 фиша, считано от 2008 г. до 05.08.2018 г., когато е датата на ПТП, за различни нарушения на ЗДвП и най-важното, отнет е живот на един млад човек - само на 25 г., син, брат и баща на малолетно дете, който е полагал усилия за прехраната на семейството си.

Ето защо, смекчаващите отговорността обстоятелства не следва да бъдат преувеличавани, както и категоричното съпричиняване на вредоносния резултат. Горното е с оглед постигане на целите на генералната и частна 5 превенция.

В този смисъл е Решение № 558 от 10.06.2005 г. по н.д. № 1075/2004 г. на ВКС, I н.о., Решение № 498 от 14.12.2009 г. по н.д. № 510/2009 г., на ВКС, II н.о. и др.

Предвид гореизложеното, моля да потвърдите присъдата на ОС-Ямбол, като обоснована и законосъобразна при горните съображения.

По отношение на разноските по делото, моля същите да се съобразят и с тези направени в настоящата инстанция.

По отношение на мярката за неотклонение, такава не е била вземана още на досъдебното производство и към настоящия момент подсъдимият Н. е без мярка за неотклонение, като не считам, че има данни за налагане на такава.

Моля за Вашето решение в горната насока.

АДВ. Т.: Считам въззивната жалба за немотивирана, неоснователна.

Придържам се към изложеното от прокурора. Моля да потвърдите първоинстанционната присъда като правилна и законосъобразна.

АДВ. А.: Уважаема госпожо председател, уважаеми апелативни съдии, както вече казах, аз поддържам депозираната въззивна жалба и моля почитаемият съд да уважи същата със съответните законни последици.

Смятах по различен начин да се аргументирам за това си искане, но ще вървя по пледоарията на държавното обвинение. Твърдението, че въззивната ми жалба не е мотивирана, имало бланкетни оплаквания, тъй като не била допълнена с конкретни оплаквания от момента на изготвяне на мотивите до днешното съдебно заседание, считам за абсурдно и неоснователно.

Въззивният съд като такъв е по фактите и по правото и дали аз ще изложа аргументите си в допълнение към въззивна жалба, или ще сторя това в съдебно заседание, е решение само и единствено на защитата с оглед предприетата от нея линия на защита, поради което не приемам довода, че не може да се ориентира държавното обвинение, в случая и частното обвинение, какъв вид оплаквания съм сторила с въззивната си жалба. Ето защо аз считам, че към настоящия момент не беше необходимо да пиша допълнение към 6 въззивната си жалба и това е продиктувано от факта, който не беше отбелязан от държавното и частно обвинение – пълното протИ.речие между присъда и мотиви към присъдата, което само по себе си е абсолютно процесуално нарушение, водещо до отмяната и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда.

Какво имам предвид? Обжалвала съм присъда № 13/25.05.2023 г., постановена по НОХД № 145/2021 г. по описа на Ямболския окръжен съд, съгласно която по отношение на подзащитния ми е постановена осъдителна такава за извършено нарушение на правилата, визирани в чл. 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП, което се субсумира под правната норма на текста на чл. 343, ал. 1, б.

„б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК и му е определено наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено за изтърпяване за срок от три години и на основание чл.