Определение № 320 от 20.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 320 гр. Пазарджик, 20.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Г. Ненчев

Членове:

Албена Г. Палова

Ани Харизанова като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно частно гражданско дело № 20235200500368 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК. Въззивният съд е сезиран с частна жалба от В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 25А, чрез адв. П. П. от САК, против определение № 225/03.05.2023 г., постановено по гр.д. № 20235240100054, с което Пещерският районен съд е спрял производството по делото на основание чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК, с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В частната жалба се твърди, че неправилно ВРС е спрял производството по делото, тъй като приюдициалното запитване не е направено по това дело, а по съвсем различно производство, висящо пред СРС. При това положение според частния жалбоподател не е налице хипотезата на чл. 631, ал.1, изр.1 от ГПК, още повече, че в случая от СЕС се иска да тълкува норми от европейското законодателство, а висящо тълкувателно дело пред ВКС или пред СЕС не е сред хипотезите, предвидени от ГПК, в които може да се спре висящо дело пред долните инстанции. Наред с това се твърди, че претенцията за нищожността на договор за потребителски кредит не е единствената по делото, а с нея е съединен иск за нищожност и на договора за поръчителство, във връзка с който нямало формулирани въпроси в преюдициалното запитване. Освен това в исковата молба били изложени много други твърдения, които били самостоятелно основание за обявяване нищожността на договорите, а решението на СЕС, дори и да имало значение за решаване на настоящото дело, нямало да бъде определящо за изхода на спора.

Искането е определението на ВРС да бъде отменено и делото да бъде върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Претендират се разноски.

1

В законния срок е постъпил писмен отговор от „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „В.” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „В.” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, с искане частната жалба да бъде оставена без уважение с изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд.

Претендира присъждането на разноски – юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени в частната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, намира обжалваното определение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба на В. Г. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „С.“ № 25А, чрез адв. П. П. от САК, срещу „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, със седалище и адрес на управление: гр.

С., район Т., бул. „В.” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“ и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, със седалище и адрес на управление: гр. С., район Т., бул. „В.” № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „Б.“, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., сключен между ищцата В. Г. Н. и ответника „Кредисимо“ ЕАД; иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 17.05.2022 г., сключен между ищцата В. Г. Н. и ответника „Ай Тръст“ ЕООД; иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищцата В. Г. Н. сумата в размер на 1,00 лв., като частичен иск от 39,77 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2572054/17.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането и иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищцата В. Г. Н. сумата в размер на 1,00 лв., като частичен иск от 362,04 лв., представляваща недължимо платена сума по Договор за предоставяне на поръчителство от 17.05.2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 26.01.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

На 14.03.2023 г. по делото е постъпила молба от ответника 2

„Кредисимо“ ЕАД, с която е отправено искане за спиране на производството по делото в хипотезата на чл.631, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 633 от ГПК. Като довод за спиране на производството се сочи обстоятелството, че е образувано дело С-714/2022 на СЕС по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд за тълкуване нормите на Директива 2008/48/ЕО на ЕП относно компонентите, които следва да се включат в ГПР по кредита, последиците от неправилното посочване на ГПР в договора за кредит и въпроси, свързани с неравноправни клаузи в договора за кредит от Директива 93/13/ЕИО (чл. 6, параграф 1 и чл. 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО), решението по което дело има значение за настоящия правен спор.

От анализа на доводите, изложени в исковата молба, се установява, че едно от основанията за прогласяване нищожността на договора за кредит и нищожността на договора за предоставяне на поръчителство, е, че в годишния процент на разходите по договора за кредит не е включена сумата (възнаграждението за гарант), дължима от ищцата по договора за предоставяне на поръчителство. Предвид това ищцата поддържа, че е нарушена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като ГПР по процесния договор за кредит е неправилно посочен в договора и това е основание за недействителност на цялото договорно правоотношение.

Не е спорно между страните, а се установява и от доказателстгвата по делото, че с Определение от 21.11.2022 г. по гр.д. № 24262/2022 г., Софийският районен съд, 27-ми състав, е отправил преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, което включва и въпроса дали чл. 3, буква „ ж “ от Директива 2008/48/ЕО, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги представляват част от годишния процент на разходите по кредита и дали следва да се приеме, че чл. 10, параграф 2, буква „ж“ от Директивата следва да се тълкува в смисъл, че неправилното посочване на годишния процент на разходите по договора за кредит сключен между търговец и потребител следва да се приравни на липса на посочване на годишен процент на разходите по договора за кредит и съответно националният съд да приложи последиците на вътрешното си правило, предвидени за непосочване на ГПР в договора за потребителски кредит.

Друг въпрос касае нормата на чл.10, пар.2, буква „ж“ от същата Директива и искане да се отговори на въпроса следва ли този текст да се тълкува в смисъл, че неправилно посочване на ГПР в договор за кредит следва да се приеме за липса на посочване на ГПР и националният съд трябва да приложи последиците на вътрешното си право, предвидени в този случай.

От представените с молбата за спиране от 14.03.2023 г. писмени доказателства и от служебно извършена от Велинградския районен съд 3 справка в сайта на Съда на Европейския съюз се установява, че по преюдициалното запитване е образувано дело № С-714/2022 на СЕС.

Решаващият съд е приел, че въпросите, по които е отправено преюдициалното запитване, касаят възраженията на ищцата, свързани с нищожността на процесните договори и са от значение за произнасяне на съда по предявените искове и правилното прилагане на закона при решаване на настоящия правен спор.

Въззивният съд намира обжалваното определение за правилно. При наличието на вече образувано дело пред СЕС по въпроси, пряко свързани с правилното разрешаване на спора по висящия иск, решението на СЕС ще бъде задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в РБ., тъй като за всеки следващ съд ще е безпредметно, а и недопустимо да отправя преюдициално запитване по същите въпроси. С оглед предмета и страните по делото, както и фактът, че предстои СЕС да се произнесе по релевантни за настоящият правен спор въпроси, като неговото решение ще бъде задължително за всички държавни органи и съдилища в РБ., настоящият съдебен състав счита, че производството по делото следва да бъде спряно до произнасянето на СЕС на основание чл.229, ал.1, т.7 във вр. с чл.633 във вр. с чл.631 от ГПК. В този смисъл е и Определение № 138 постановено на 21.03.2019 г. по ч.гр.д. № 631 2019 г. по описа на ВКС на РБ.

ІV г.о. и Определение № 262/11.08.2020 г., постановено по ч.т.д. № 844/2020 г., І т.о. на ВКС.

Неоснователно е твърдението, че тъй като в преюдициалното запитване няма формулирани въпроси, свързани с нищожността договора за поръчителство, производството по делото не следва да се спира дори и ако има формулирани други въпроси, свързани с нищожността на договора за кредит. Независимо, че в цитираното запитване до СЕС няма отправени въпроси, касаещи действителността на договора за поръчителство, възраженията относно правилното пресмятане на ГПР в договора за потребителски кредит косвено касаят и договора за поръчителство, тъй като основната теза на ищеца е, че невключването на разходите по договора за поръчителство в стойността на ГПР е равнозначно на липса на договорен ГПР, което прави договора за кредит нищожен. В този смисъл договорът за поръчителство е предмет на разглеждане дотолкова, доколкото е свързан пряко с договора за потребителски кредит и по-точно с неговата действителност, поради което отговорите на формулираните в преюдициалното запитване на СРС въпроси биха имали пряко значение за изхода на спора по предявените искове.

На настоящия въззивен състав е известна противоречивата практика на съдилищата в страната по повод искането за спиране на производствата по 4 дела, по които не е отправено преюдициално запитване от решаващия съд, но по които отговорите на въпросите по отправено по друго дело и от друг съд преюдициално запитване ще имат значение за правилното решаване на първите. До уеднаквяване на практиката по такива дела от ВКС Пазарджишкият окръжен съд ще се придържа към формираната своя практика /във връзка с дело № С - 262/2020 г. н а Съда на ЕС по повод отправено преюдициално запитване от районния съд в гр. Л. за тълкуване и прилагане на чл. 157 от ДФЕС както и нормата на чл. 4 от Директива 2006/54/ЕО/, според която приема, че следва да се спира дело, по което не е отправено преюдициално запитване от решаващия съд, но е образувано дело пред СЕС по преюдициално запитване, отправено от друг съд, отговорите на въпросите по което ще имат значение за правилното решаване и на висящи дела със същия предмет пред който и да е друг съд в страната. В тази връзка решаващият съдебен състав приема, че практиката на Сливенския окръжен съд, представена от частния жалбоподател, не е обвързваща за Пазарджишкия окръжен съд и не следва да бъде взета предвид.

Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 225/03.05.2023 г., постановено по гр.д. № 20235240100054, с което Пещерският районен съд е спрял производството по делото на основание чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщението пред Върховния касационен съд с частна жалба.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5