Решение № 18496 от 02.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18496 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИМИТРИНКА ИВ.

КОСТАДИНОВА-МЛАДЕНОВА при участието на секретаря РАДКА Т. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ИВ. КОСТАДИНОВАМЛАДЕНОВА Гражданско дело № 20251110145393 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.

Предявен е от ищеца Е. Б. К. отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439ГПК, вр. чл.124, ал.1 ГПК - за признаване за установено по отношение на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ““ ЕАД, че ищецът не дължи сумата по кредит с идентификатор № W37/1389090 с остатък от просрочена главница в размер на 3 477.69 лв.

(1778.11 евро) и общ размер на балансова експозиция - 3 477.69 лв. (1778.11 евро). Ищецът твърди, че е имал задължение, произтичащо от договор за паричен заем № 1389090, отпуснат от кредитодателя „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД. Същото е цедирано от кредитора на ответното дружество. Ищецът твърди, че за период от повече от пет години ответникът не е потърсил вземането си и поради тази причина същото е погасено по давност. Въпреки това ответното дружество продължава да подава информация в Централен кредитен регистър за наличие на това задължение. По изложените съображения иска постановяване на съдено решение, по силата на което да се установи, че ищецът не дължи посочената сума на ответника, който от своя страна да актуализира информацията, която подава в Централен кредитен регистър към БНБ. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД (с ново наименование „БЕСТ Кепитъл България“ ЕАД ) признава предявениия иск. Твърди, че между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД в качеството му на кредитор, от една страна, и ищеца Е. Б. К., в качеството й на кредитополучател, от друга, е подписан Договор за кредит № 1389090. Вследствие на възникналите между страните договорни правоотношения, същите уточнени в горепосочения договор за кредит, кредиторът „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е финансирал кредитополучателя, а за него е възникнало задължение да издължи горепосочения кредит, съгласно условията по сключения договор. Съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 25.01.2016 г., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, в качеството му на Цедент, и „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл 1

България" ЕАД), в качеството му на Цесионер, ответинкът е придобил вземания срещу Е. Б.

К., представляващо неплатени суми по Договор за кредит № 1389090. Сочи, че в качеството на кредитор не е предприел действия по принудително събиране на дълга, следователно действия по прекъсване на давността не е имало за период надвишаващ пет годишния по чл.

117, ал. 2, вр. чл. 110 ЗЗД, поради което признава основателността на исковата претенция на ищцата. Ответникът твърди, че не е станал причина за завеждане на делото, поради което счита, че разноски на ищеца не се дължат. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от ищеца.

В съдебно заседание, предвид направеното от ответника признание, ищецът, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител, заявява изричното си съгласие за постановяване на решение при условията на чл. 237 ГПК, т. е при условия на признание на иска.

Предвид изложеното това съдът намира, че са налице условията на чл. 237 ГПК и следва да се постанови решение по делото, основаващо се на направеното от ответника признание на иска.

Предявеният иск е допустим, доколкото е предявен в надлежна форма при наличие на правен интерес от търсената с иска защита. Валидно е направеното признание на иска, представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява, че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното правно положение, т. е. претендираното от ищцовата страна право съществува, което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен ред и непопадащо в хипотезите на чл. 237, ал. 3 ГПК, които го изключват, то съдът следва да го зачете, при постановяване на решението.

По разноските:

При този изход на делото, доколкото признанието на задълженията е станало след подаване на исковата молба – с отговора, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и сторените от ищеца разноски в настоящото производство – заплатена държавна такса в размер на 71.12 евро и адвокатско възнаграждение. Своевременно е направено възражение за прекомерност на претендирания от ищеца адвокатски хонорар в размер на 317 евро, което съдът намира за основателно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото, така и с извършените от представителя на страната процесуални действия съдът намира, че адвокатски хонорар в размер на 200 евро с ДДС е справедлив и съответства на положения от процесуалния представител на ищеца труд по настоящото дело.

Така мотивиран, на основание чл.237, ал.1 от ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е. Б. К., ЕГН **********, с адрес гр.

София,...., не дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД), ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., сумата по кредит с идентификатор № W37/1389090 с остатък от просрочена главница в размер на 3 477.69 лв. (1778.11 евро) и общ размер на балансова експозиция - 3 477.69 лв. (1778.11 евро) като погасени по давност.

ОСЪЖДА ответника „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД (настоящо наименование „БЕСТ Кепитъл България" ЕАД), ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр. София, ..... да заплати на основание чл. 78 ал. 1 ГПК на ищеца Е. Б. К.,ЕГН **********, с адрес гр. София, ул...... сумата от 271.12 евро разноски в настоящото производство.

2

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3