Решение № 19526 от 29.10.2025, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 19526 гр. ., 29.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВО В. ВЪТЕВ при участието на секретаря СТАНИСЛАВА АЛ. РАЙЧЕВА като разгледа докладваното от ИВО В. ВЪТЕВ Гражданско дело № 20241110171408 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 ЗОДОВ, вр. чл. 53 ЗЗД.

Образувано е по предявен от К. Х. Р. срещу П. на Р. Б. осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, тревожност и несигурност, вследствие от незаконосъобразно наказателно производство – образуване и водене на досъдебно производство и повдигане на обвинение в извършване на престъпление, по отношение на което ищецът е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.12.2021 г. до окончателното плащане.

Ищецът К. Х. Р. твърди, че с постановление от 13.12.2011 г. за привличане на обвиняем е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № ЗМ ./2011 г. по описа на СДВР, пр. преписка № ./2011 г. по описа на СРП, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че на 30.05.2011 г. около 20:30 часа в град ., ул. „.“ пред № 26, чрез нанасяне на множество удари по главата и тялото, е причинил средна телесна повреда на Е. Л. П., изразяваща се в лека контузия на главния мозък с травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, както и контузия с 1 охлузване в областта на долната устна и тилната област на главата, и охлузвания на лявата подбедрица и левия външен глезен, които травматични увреждания в съвкупност реализират медико-биологичния признак разстройство на здравето, временно опасно за живота. Поддържа, че с постановление на прокурор от СРП от 13.12.2011 г. е бил задържан под стража за срок до 72 часа, като впоследствие му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ и задържането му е продължило до 13.03.2012 г., когато горната мярка е била изменена в парична гаранция в размер на 1 000 лева и ищецът е бил освободен от следствения арест. Твърди се, че по внесен обвинителен акт в СРС е образувано НОХД № .1/2014 г. по описа на СРС, 2 състав, като първоначално съдебното производство е било прекратено и делото върнато на СРП, след което отново му е било предявено постановление за привличане на обвиняем от 13.10.2014 г. за извършено престъпление по чл.

129, ал. 2, пр. 5, алт. 2, вр. ал. 1 НК и делото отново е било внесено в съда с обвинителен акт. Сочи, че с присъда от 30.09.2019 г. е бил признат за невинен и е бил оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че по протест на прокурора, делото е било изпратено на въззивния съд, където с Решение № ./17.08.2021 г. по ВНОХД № ./2020 г. по описа на СГС, III-и въззивен състав, първоинстанционната присъда е била потвърдена, като е влязла в законна сила на 17.08.2021 г. Излага твърдения, че продължителността на проведеното срещу него наказателно преследване от 10 години и тежестта на поддържаното от П. обвинение срещу него за тежко престъпление по см. на чл. 93, т. 7 НК са предизвикали хроничен стрес и страх от несправедливо осъждане, непрестанно чувство за уронено добро име в обществото и злепоставяне сред близки, семейство и приятели. Посочва, че за определен период от време – 13.12.2011 г. – 13.03.2012 г. е понесъл най-тежката мярка за неотклонение, което е засилило тревогата и отчаянието му, като към момента на повдигане на обвинението е бил на 28 години, в най - активния период на живота си. Излага твърдения, че незаконно повдигнатото обвинение и несигурността в продължение на 10 години относно изхода на делото са създали и поддържали в ищеца безпокойствие и притеснение, като същият бил поставен в сериозно затруднение за намиране на работа, въпреки положените усилия за това, вследствие от което Р. изпаднал в тежко емоционално и финансово състояние. Изтъква, че с негово участие са проведени множество процесуално и съдебно - следствени действия, като в хода на първоинстанционното производство са проведени 25 заседания, на които ищецът се е явил лично, което е създало за него допълнителни трудности и неудобства. Сочи, че от момента на повдигане на процесното обвинение срещу него животът му е бил променен, като въпреки постановената оправдателна присъда, същият не може да възстанови предишния си начин на живот и доброто отношение на хората към него. Поддържа, че вследствие от 2 незаконно повдигнатото обвинение срещу е претърпял и продължава да търпи неимуществени вреди, изразяващи се в дълбоки негативни емоционални преживявания, унижения, притеснения, тревожност и несигурност. С тези съображения ищецът отправя искане за присъждане на сумата от 15000 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 02.12.2021 г.

(три години преди постъпване на исковата молба в съда) до окончателното плащане.

С депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна П. на Р. Б., чрез прокурор от С. р. п., оспорва предявеният иск с твърдения за нередовност на исковата молба, предвид изложени твърдения относно продължителността на производството над разумния срок, касаещи претенция по чл. 6 §1 ЕКЗПЧОС. По същество намира претенцията за доказана по основание, предвид постановената оправдателна присъда срещу ищеца, влязла в законна сила. Навежда довод относно липсата на доказателства за претърпени от ищеца морални вреди, които да са пряка и непосредствена последица именно от незаконното обвинение за извършване на престъпление от общ характер. Посочва се, че дори в процесния период да са търпени вреди, то последните не са резултат единствено от актове и действия на П., предвид взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“. Оспорва като недоказани твърденията за влошено психическо състояние и преживян непрекъснат стрес и страх. Намира, че липсват доказателства за извършени спрямо ищеца действия от органи на П. в хода на наказателното производство извън правнорегламентираните. От ответната страна не е разпространявана официално информация относно воденото производство срещу ищеца. Не е доказано по какъв начин обвинението се е отразило на доброто име на ищеца. Оспорва се претендирания от ищеца размер на обезщетението като завишен и прекомерен. В тази връзка се сочи, че досъдебното производство е приключило в относително разумен срок, като съдебната фаза е продължила седем години, което не е по вина на П., доколкото ръководно-решаващата роля в тази фаза на процеса е на друг правен субект. Сочи се, че от значение е и обстоятелството, че ищецът е оправдан от първоинстанционния съд, като сама по себе си оправдателната присъда компенсира до известна степен претърпените страдания. Ето защо е налице по-ниска степен на увреждане, която не обосновава присъждане на обезщетение в претендирания от ищеца изключително завишен размер. С тези доводи се отправя искане за отхвърляне на иска като неоснователен и недоказан, алтернативно за присъждане на обезщетение в по-нисък размер от претендирания.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 3 от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди вследствие от незаконосъобразно обвинение в извършване на престъпление.

Възникването в полза на ищеца на процесното вземане за обезщетение е обусловено от установяване при условията на пълно и главно доказване кумулативното наличие на следните предпоставки: 1). спрямо него да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер – съгласно смисъла на „повдигане на обвинение“ в специалния закон; 2). същият да е бил оправдан по повдигнатото обвинение с влязла в сила оправдателна присъда; 3). да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди; 4). между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните последици /вредите/ да е налице пряка причинноследствена връзка; 5). размерът на вредите.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да установи наличието на някоя от предпоставките по чл. 5 ЗОДОВ за изключване или намаляване на отговорността му.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, п. или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. Обезщетението обхваща всички неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице – арг. чл. 4 ЗОДОВ.

Изложеното обуславя извода, че отговорността на държавата по реда на ЗОДОВ е обективна и безвиновна, основана на принципите на деликтната отговорност по чл. 49 ЗЗД, но реализираща се по специалния ред, установен в разпоредбите на ЗОДОВ.

Съгласно чл. 7 ЗОДОВ исковете за обезщетение се предявяват срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вреди. Пасивно легитимирани по тези искове са съответните държавни органи – юридически лица, а не техните териториални поделения или обособени структури без правосубектност.

Доколкото П. на Р. Б. е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в гр. . /чл. 137 ЗСВ/, по делото е налице пасивна легитимация на ответника.

С приетия за окончателен доклад по делото, обективиран в Определение № 18597/24.04.2025 г., като безспорно и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК е отделено обстоятелството, че с влязла в сила присъда, постановена по НОХД № ./2014 г. по описа на СРС, 4

НО, 2 състав, ищецът К. Х. Р. е признат за невинен и е оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК, повдигнато от С.та р. п., след приключването на досъдебно производство № ЗМ ./2011 г. по описа на СДВР, пр. пр. № ./2011 г. по описа на СРП.

Тези обстоятелства се установяват и от събраните по делото доказателства. От приложеното по делото ДП № ЗМ ./2011 г. по описа на СДВР, пр. преписка № ./2011 г. по описа на СРП, се установява, че същото е образувано на 10.06.2011 г. по реда на чл. 212, ал. 2 НПК срещу неизвестен извършител за извършване на престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

С постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2011 г. ищецът по делото К. Х. Р. е привлечен в процесуално качество на обвиняем за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2 вр. ал. 1 НК срещу Е.

Л. П.. Постановлението е предявено на обвиняемия на същата дата.

С постановление на прокурора от 13.12.2011 г. ищецът бил задържан по реда на чл. 64, ал. 2 НПК за срок до 72 часа до довеждането му пред съда на 15.12.2011 г.

По предложение на прокурора, на 15.12.2011 г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, потвърдена на 23.12.2011 г. с протоколно определение на СГС, НО, VII въззивен състав.

С протоколно определение от 06.03.2012 г. на СРС, НО, I състав, молбата на обвиняемия за изменение на наложената му мярка за неотклонение в по-лека е оставена без уважение. Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца, като същото е отменено и с протоколно определение от 13.03.2012 г. на СГС, НО, XII състав, взетата срещу обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража“ е изменена в мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 1 000 лева. На 13.03.2012 г. ищецът е освободен от ареста.

На 07.11.2012 г. на ищеца е било предявено постановление за привличане на обвиняем от 11.10.2012 г., с което първоначалното обвинение е било прецизирано в такова за извършено от него престъпление от общ характер по чл. 129, ал. 2, пр. 5, алт. 2 вр. ал. 1 НК.