Решение № 148 от 25.07.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 148 гр. С., 25.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Мая П. Величкова

Галина Хр. Нейчева при участието на секретаря Нина Б. Кънчева в присъствието на прокурора И. К. И. като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20242200600112 по описа за 2024 година Производството е по чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по въззивна жалба на защитника на подс. Н. М. П. срещу присъда №186 /20.12.2023г. по НОХД № 1116 / 2023г. на Районен съд – С., с която същият подсъдим е признат за виновен в това, че на 12.11.2019 г., следобед около 15:00 часа в землището на община Д. се заканил с убийство на Н. Й. Ж. от село Г., община С., с думите: „И твоят ред ще дойде! Ще те намеря! Ще те убия, ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК, за което при условията на чл. 54 ал.1 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. Подс. П. е осъден да заплати направените по делото разноски в размер на 1301,20 лв. в полза на бюджета на Държавата по сметка на ОДМВР-С..

В подадената въззивна жалба се съдържа оплакване, че атакуваната присъда е постановена в нарушение на закона. Жалбоподателят твърди, че първоинстанционният съд не преценил дали заканата била обективно годна да предизвика основателен страх у заплашения, че може да бъде изпълнена. Твърди още, че при правилна преценка на събраните по делото доказателства, щяла де се установи друга фактическа обстановка относно това, дали деянието представлява престъпление. Искането е въззивният съд да отмени обжалваната присъда и да оправдае подсъдимия.

Въззивният съд е разгледал делото в открито съдебно заседание на 15.04.2024г. и след като е счел същото за изяснено от фактическа страна, е приключил съдебното следствие, дал е ход на съдебните прения, право на последна дума на подсъдимия и 1 след това е обявил делото за решаване. В срока за произнасяне обаче, е констатирал необходимостта от събиране на допълнителни доказателства във връзка с времето на изготвяне на обжалваната присъда, обявяването й и приключване на съдебното заседание и е възобновил съдебното следствие пред въззивната инстанция за събирането им.

В съдебното заседание на 03.06.2024г., след приключване на съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителят на ОП – С. изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Въпреки установеното по-късно генериране на присъдата в ЕИСС не смята, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Съпоставянето на отразения в съдебния протокол час на приключване на съдебното заседание с времето на подписване на присъдата в системата показвало, че актът на РС е бил създаден като документ най-напред на хартиен носител и като такъв е бил обявен на страните, след което пренесен в ЕИСС и подписан с ел. подпис от членовете на състава. Принципно не съществувала забрана за паралелно водене на делата на хартиен носител и в електронна форма най-малко, тъй като първоинстанционното производство било образувано по обвинителен акт, внесен и подписан от прокурора на хартиен носител. В този смисъл и по-късното генериране на електронната присъда, не съставлявало нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените. Още повече, че не се твърдяло в жалбата и не се установявало от съпоставянето на двата акта (като хартиен документ и като електронен документ) разминаване в съдържанието им.

Принципът за непрекъснатост на съдебното заседание бил спазен, тъй като веднага след последната дума на подсъдимия присъдата била постановена, изготвена и подписана на хартиен носител и най-важното - обявена след това на страните в публично заседание и преди да е започнало следващото НОХД. Относно обстоятелството, че районният съд е призовал свидетелите по приложението към обвинителен акт на РП – С., а не по приложението към обвинителния акт на РП – Х., ТО – Д. счита, че след като преди приключване на съдебното производство всички страни заявили, че нямат искания за събиране на други доказателства, непризованите свидетели не били важни според тях за разкрИ.е на обективната истина. Видно от съдържанието на разпитите на тези свидетели, всички подкрепяли обвинението, тъй като свидетелствали срещу подсъдимия. Присъдата в случая била осъдителна и не можело да се приеме, че са нарушени правата на страните в процеса. Предвид изложените съображения предлага въззивният съд да потвърди първоинстанционния съдебен акт.

Повереникът на частния обвинител моли въззивната жалба като неоснователна да бъде оставена без уважение. Счита, че по делото по несъмнен начин била доказа вината на подсъдимия, поради което моли за потвърждаване на присъдата на РС - С..

Частният обвинител изразява съгласие с казаното от повереника си. Моли за потвърждаването на присъдата на РС – С..

Защитникът на подсъдимия счита, че действително са допуснати нарушения при подписването на присъдата, но същите били незначителни. Доказателствата били събрани по съответния ред, присъдата била прочетена. Относно непризованите свидетели твърди, че ако са искали те да бъдат разпитани, щели да изискат призоваването им. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Моли съда да вземе предвид, че в продължение на пет години били налице скандали, жалби, писания, които все още продължавали. Моли за отмяната на първоинстанционната присъда, тъй като същата не се базирала на никакви доказателства.

В даденото му право на лична защита и последна дума подс. П. се присъединява 2 към казаното от защитника си. Моли съда да отмени присъдата и да вземете под внимание това, че частният обвинител постоянно лъжел.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, в рамките на правомощията си по чл. 314, ал. 1 НПК констатира, че основният съд е допуснал отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила по чл. 348, ал. 3, т. 1 от Н П К при обявяване на присъдата, тъй като тя е обявена без да е подписана от председателя и съдебните заседатели с квалифициран електронен подпис. Това нарушение не може да бъде отстранено във въззивното производство и налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото на районния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Съображенията за това са следните:

Първоначално в СлРС е образувано НОХД № 878 /2020г. по внесен от РП – С. обвинителен акт против подс. Н. М. П. за престъпление по чл.144 ал.3 вр.ал.1 от НК затова, че на 12.11.2019 г., в землището на с. К., общ. С. се заканил с убийство на Н. Й.

Ж. от село Г., община С., с думите: „И твоят ред ще дойде! Ще те намеря! Ще те убия, ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В приложението по чл. 246, ал. 4 от НПК към обвинителния акт са посочени за призоваване петима свидетели: Н. Й. Ж., И.

С.И., М.Д. Ж.а (със сгрешено презиме, действителното е Н.ва), Д.Н. П.а и К.Я.В., както и две вещи лица: д-р А.А. и М.Б. С Определение от 15.04.2021г. СлРС е прекратил съдебното производство по същото дело и го върнал на РП – С. за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

С постановление за изпращане по компетентност от 08.07.2021г. на прокурор от РП – С., досъдебното производство е изпратено на РП – Х..

РП – Х., ТО – Д. е внесла в РС – Д. обвинителен акт против подс. Н. М. П. за престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК за това, че на 12.11.2019 г. в землището на община Д. се заканил с убийство на Н. Й. Ж. от село Г., община С., с думите: „И твоят ред ще дойде! Ще те намеря! Ще те убия, ще ти отрежа главата и никой няма да те намери!“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. В приложението по чл. 246, ал. 4 от НПК към този обвинителен акт са посочени двете вещи лица и седем свидетели, като освен посочените в приложението към първия обвинителен акт свидетели Н. Й. Ж., И. С.И., М. Н.ва Ж.а и Д.Н. П.а, са посочени и лицата Д.Н. Ж.а, И.ка М.М. и М.Д.Ш., а първоначално посоченият свидетел К.Я.В. не фигурира в това приложение. Образуваното НОХД № 59 / 2022г. по описа на РС – Д. е прекратено с определение от 10.03.2022г. и изпратено по подсъдност на РС – С..

В СлРС е образувано НОХД № 300 / 2022г., по което с определение от 29.03.2022г. съдебното производство е прекратено и е повдигнат спор за подсъдност между РС – С. и РС – Д.. С Определение № 46/26.04.2022г. по НЧД № 302/2022г., ВКС изпраща делото за разглеждане и решаване на РС – Д..

Съдебното производство по образуваното в РС – Д. НОХД № 187 / 2022г. е прекратено с определение от 04.05.2022г. и делото е изпратено за разглеждане на РС – С..

Образувано е НОХД № 524 / 2022г. по описа на СлРС, по което е постановена Присъда № 150 / 21.11.2022г. Последната е отменена с Решение № 75 / 20.04.2023г. по ВНОХД № 52 / 2023г. на СлОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав от етап на подготвителните действия, свързани с проверка на подсъдността на делото.

Съдебното производство по образуваното в СлРС НОХД № 567 / 2023г. е 3 прекратено с определение от 09.05.2023г. и изпратено по компетентност на РС – Д.. В този съд е образувано НОХД № 188 / 2023г., съдебното производство по което е прекратено с определение от 27.06.2023г. и делото е изпратено на ВКС за изпращането му за разглеждане от РС – С..

С Определение № 376 / 16.08.2023г. по НЧД № 675 /2023г., ВКС е изпратил прекратеното НОХД № 188 / 2023г. по описа на РС – Д. за разглеждане и решаване от РС – С..

По образуваното НОХД № 1116 / 2023г. по описа на СлРС, в разпореждането си за насрочване на разпоредително заседание (л. 8), съдията – докладчик погрешно е приел, че делото е образувано по повод внесен от РП – С. обвинителен акт, а всъщност обвинителният акт е на РП – Х., ТО – Д.. След приключване на разпоредителното заседание, е насрочено съдебно заседание по общия ред на 20.12.2023г. от 09:30 часа, с призоваване на свидетелите и вещите лица от приложението към обвинителния акт.

Видно от изготвения списък на призованите лица, в него са посочени свидетелите и вещите лица от приложението по чл. 246, ал. 4 от НПК към обвинителния акт, изготвен от РП – С., (включително със сгрешено презиме на свид. М. Н.ва Ж.а, което не е коригирано и впоследствие при снемане на самоличността й), а не свидетелите посочени в приложението към обвинителния акт на РП – Х., ТО – Д.. Списъците на свидетелите в приложенията към двата обвинителни акта са описани по – горе и не са идентични.

В хода на съдебното следствие в изпълнение на задължението си по чл. 276, ал.

1 от НПК, председателят на съдебния състав отново е докладвал, че производството е образувано въз основа на внесен от РП – С. обвинителен акт, но цитирайки, че процесното деяние е извършено на територията на землището на община Д.. Четени са показанията от досъдебното производство на свидетелите И. и Ж.а, които не са дадени пред съдия, но вместо в изпълнение на задължението си по чл. 281, ал. 7 от НПК преди да получи съгласие от подсъдимия за прочитане на тези показания да му разясни, че прочетените показания могат да се ползват при постановяване на присъдата, съдът е разяснил това на защитника. Лицето К.Я.В. не е в списъка на свидетелите по обвинителния акт на РП – Х., ТО – Д., нито е допуснат от съда в качеството на свидетел, не е редовно призован, но съдът е прочел показанията му, дадени по НОХД № 878 / 2020г. на СлРС на основание чл. 281, ал. 1, т. 2 от НПК, което не е било налице - свидетелят да отказва да даде показания или да твърди, че не си спомня нещо, което не може да направи, тъй като не се явява в съдебно заседание. На същото основание, отново без то да е налице са прочетени и показанията на нередовно призованата свид. Д. П.а, която не се е явила в съдебно заседание.