Решение № 132 от 24.02.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Бургас, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско дело № 20252100500135 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК: 200937092, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от Управителя В. Дамянов Каравълчев, чрез адвокат Ивайло Найденов от БАК, с адрес на кантората: гр.Бургас, ул. „Морска“ № 4, ет.1 против Решение № 2450 от 19.11.2024 г., постановено по гр.дело № 4394/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което съдът е осъдил въззивника да заплати на В. Д. Ш., ЕГН **********, от гр.****, ул.******** № **, ет.**, ап.**, сумата от 234 лв., представляваща брутно трудово възнаграждение по сключен между страните трудов договор от 30.09.2021 г., дължимо за периода от 01.05.2024 г. до 31.05.2024 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба- 28.06.2024 г. до окончателното изплащана на задължението, както и сумата от 500 лв.разноски по делото.

Недоволство от така постановеното съдебно решение изразява въззивното дружество, което намира постановеното решение за немотивирано,неправилно и незаконосъобразно, постановено при неизяснена 1 фактическа обстановка, непълен доказателствен материал и допуснати процесуални нарушения. Оплакванията на страната са общо в три насоки, развити във въззивната жалба. Първото оплакване е свързано с автентичността на представените доказателства, извършеното своевременно оспорване на доказателствата и изискването да бъдат представени оригиналите на оспорените доказателства. В този смисъл счита, че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение и моли съда да открие производство по чл. 193 от ГПК по отношение на представените пред БРС трудов договор, длъжностна характеристика и допълнителни споразумения към трудовия договор.

Оспорва определения от съда размер на трудовото възнаграждение, като счита, че не е следвало да се осъди работодателят да заплати брутното трудово възнаграждение на работника, което би довело до неоснователно обогатяване на ответната страна, а задължението за внасяне на ДОД и осигурителни вноски остава за работодателя.

Посочва, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания, дадени от лице, което води дело срещу въззивника, а от друга страна неправилно не е допуснал искането по чл.176 от ГПК за лично явяване на страната и даване на обяснения по делото. В този смисъл моли въззивната инстанция да допусне искането по чл. 176 от ГПК.Излага съображение.

Настоящата инстанция е оставила без уважение искането за събиране на нови доказателства и откриване на производство по чл. 193 от ГПК.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от В.

Д. Ш., ЕГН ********** от гр. *****, ул. ******* № **, ет.**, ап.**, чрез адвокат Кирил Киров от САК, с адрес за призоваване: гр. Бургас, ул.“Св.Св. К. и Методий“ №37, ет.1, офис 7, с който моли съда да потвърди обжалваното решение и присъди разноските по делото за въззивната инстанция. Счита, че първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на фактическата обстановка и аргументирано и всеобхватно е оценил събраните в хода на процеса писмени и гласни доказателства въз основа на които е приложил правилно материалния и процесуалния закон. Позовава се на представените пред първата инстанция доказателства и на събраните от масивите на ТД-НАП и НОИ-Бургас.Посочва, че РС-Бургас е разпределил адекватно доказателствената тежест по делото. По отношение на направените от 2 ответната страна доказателствени искания счита, че първата инстанция не е допуснала процесуални нарушения. Излага съображение.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано лице и е допустима.

Районен съд – Бургас се е произнесъл по иск с правно основание чл.

128, ал.1, т.2 от КТ, а /не както е посочено погрешно в доклада чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79 от ЗС/.

При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира постановения съдебен акт за валиден и допустим.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Видно от представените по делото писмени доказателства между страните е на лице трудово правоотношение, за което свидетелства представения трудов договор № 9/30.09.2021 г. Работникът съгласно представената длъжностна характеристика е назначен на длъжността корабен агент, с основно месечно възнаграждение в размер на 190 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца за полагане на труда. Договорено е още, че служителят следва да получава допълнително възнаграждение за трудов стаж, възлизащо на 0,6 % от трудовото възнаграждение за всяка прослужена година. Трудовото възнаграждение е променяно двукратно, чрез допълнителни споразумения съответно от 29.12.2022 г. и такова от 29.12.2023 г. Съгласно последното изменение на трудовото възнаграждение от 29.12.2023 г., работодателят се е задължил да заплаща на работника месечно трудово възнаграждение от 234 лева, платимо до 25-то число на месеца.

Съобразно разпоредбата на чл. 128, ал.1, т.2 от КТ, работодателят е длъжен да плаща в установените срокове на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. В тежест на работодателя е да докаже изплащането на възнаграждението.

Настоящата съдебна инстанция намира постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно и законосъобразно, поради което и на основание чл. 272 от ГПК, препраща към мотивите на първата инстанция.

Съобразно нормите на чл. 62, ал.1 и ал. 3, във връзка с чл. 61, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва между работника и работодателя в писмена 3 форма, като за сключването, изменението и прекратяването му следва да бъде уведомен ТД на НАП от работодателя. В конкретния случай не само от представения писмен трудов договор и длъжностна характеристика към него, но и от представената справка по чл. 62, ал.5 от КТ и от извършената от първоинстанционния съд служебна справка, се установява, че процесното трудово правоотношение с въззиваемия В. Ш. не само е възникнало между страните, но е извършено вписване на трудовото правоотношение в регистрите на НАП.

Тежестта за доказване по отношение изплащането на дължимото трудово възнаграждение в е тежест на работодателя, като нормата на чл. 270, ал.3 от КТ сочи, че трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя по ведомост или срещу разписка или се превежда на влог в посочена от работника банка.

Що се отнася до оплакванията на работодателя затова, че съдът не допускайки доказателствени искания е извършил процесуално нарушение, настоящата съдебна инстанция намира, че работодателят следва като икономически по-силна страна в правоотношението да води редовно всички документи във връзка с възникване, съществуване и прекратяване на трудовите правоотношения с работниците и служителите. В този смисъл, както е съобразила настоящата инстанция не са на лице условията за задължаване на работника да представи оригиналите на трудовия договор и длъжностната характеристика, които следва да се съхраняват от работодателя.

В обобщение следва да се каже, че са на лице необходимите предпоставки за уважаване на претенцията – наличие на трудов договор, сключен между страните, изпълнение на задълженията по така сключен трудов договор и неизпълнение на задължението на работодателя да заплати трудовото възнаграждение. От разпита на свидетеля Н. Ц. се установява, че той заедно с въззиваемия Ш. са ходили на работа при ответното дружество през целия месец май, като не му е известно Ш. да е отсъствал.

Другото оплакване изложено във въззивната жалба е свързано с размера на дължимото трудово възнаграждение. Съобразно чл. 272 от КТ, работодателят прави удръжки от трудовото възнаграждение на служителя, без негово съгласие за получени аванси, данъци, които по специални закони могат да се удържат от трудовото възнаграждение. Практиката приема, че при 4 присъждане на трудово възнаграждение, съдът следва да присъди брутното трудово възнаграждение или остатъка от чистата сума за получаване след приспадане на дължимия данък и обществени осигуровки, но за целта в решението следва да се посочи дали сумата се присъжда като брутно трудово възнаграждение или съответно се присъжда остатъка след приспадане от брутното трудово възнаграждение на дължимия данък върху общия доход и осигурителни вноски. Съдът намира, че първоинстанционния съд правилно е присъдил сумата от 234 лева – брутно трудово възнаграждение.

С оглед на изложеното, съдът намира постановеното решение за правилно и законосъобразно, което налага оставянето му в сила. С молба от 11.02.2025 г. въззивното дружество е възразило за прекомерност на претендирания от насрещната страна адвокатски хонорар. Съдът с оглед направеното възражение и като съобрази фактическата и правна сложност на делото намира, че договореното възнаграждение за един адвокат в размер на 500 лева не е прекомерно и не следва да бъде намаляно. Възнаграждението е около минимума съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която съдът взима евентуално като ориентир при определяне на възнагражденията. Наредбата не обвързва съда при определяне на действително положените действия и усилия по делото и съответно стойност на адвокатското възнаграждение съобразно разясненията по прилагане на правото на ЕС, дадени с решение от 25.01.2024 г. по дело С438/2022 г. В този смисъл на дружеството следва да се присъди сумата от 500 лева разноски по делото.

По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2450/19.11.2024 г., постановено по гр.дело № 4394/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА „Валмар Ойл“ ЕООД, ЕИК: 200937092, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул. „Кооператор“ № 54, представлявано от Управителя В. Дамянов Каравълчев да заплати на В. Д. Ш., ЕГН **********, от гр.******, ул.******* № **, ет.**, ап.**, сумата от 500 лева – разноски по делото.

5

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6