Определение № 2193 от 04.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2193 гр. Пловдив, 04.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20255300501525 по описа за 2025 година

Производство по чл. 274 ал. 1 вр. чл. 248 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на еднолично адвокатско дружество / ЕАД / Е. И. чрез адвокат Е. И. срещу Определение № 5 376 от 23.04.2025 г. по гр.д. № 16 216/2024 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молбата на дружеството за изменение на постановеното по делото свое Решение № 1 425/27.03.2025 г. в частта за разноските, съставляващи присъдено адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА.

Поддържаните от частния жалбоподател оплаквания са за неправилност на обжалвания съдебен акт, искането – за неговата отмяна и уважаване на молбата по чл. 248 ал. 1 от ГПК.

От ответникът по частната жалба – „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 е депозиран отговор същата да е неоснователна.

Съдът установи следното:

Частната жалба е в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК. Като така е допустима и ще се разгледа по същество.

С Решението № 1 425/27.03.2025 г. по гр.д. № 16 216/2024 г. по описа на РС – Пловдив съдът е уважил предявените от З. А. З., ЕГН – ********** против „ Сити Кеш „ ООД обективно съединени два иска, като е признал за установено в отношенията между страните да са нищожни клаузата на чл. 6.2 от сключения между тях договор за кредит от 09.02.2022 г. / предвиждаща заплащане на неустойка за недаденото обезпечение по кредита в размер на 241,58 лв. / и клаузата на чл. 6.2. от сключения между тях договор за кредит от 02.07.2024 г. / същата по основание неустойка, но в размер на 411,51 лв. / Решението е влязло в сила като необжалвано.

Процесуален представител на ищеца З. по делото е ЕАД Е. И. чрез адвокат Е. Г. И., оказаната на страната правна помощ е безплатна на основание чл. 38 ал. 1 т. 3 от ЗА. С казаното решение и съобразно постановения резултат на процесуалния представител е определено на основание чл. 38 ал. 2 от ЗА възнаграждение в размер на 200 лв., а с ДДС – 240 лв., за заплащането на което е осъдено ответното „ Сити Кеш „ ООД. Изрично е посочено от съда, че казаното възнаграждение е формирал предвид ниската фактическа и 1 правна сложност на делото; приключването му в едно съдебно заседание без събиране на доказателства - различни от приложените договори за кредит; множеството дела между същите страни с аналогичен предмет / обявяване за нищожни на клаузи за неустойки за недадено обезпечение, респ. връщане на основание чл. 55 ал. 1 от ЗЗД на недължимо платени от потребителя такива неустойки /, по които дела процесуален представител на потребителя З. е адвокат И..

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК е депозирана от ЕАД Е. И. чрез адвокат Е. Г. И.

Молба вх. № 37 973/02.04.2025 г. за изменение на решението в частта относно присъденото й възнаграждения по чл. 38 ал. 2 от ЗА с искане то да бъде увеличено, тъй като е несъответно на принципите за разумност и пропорционалност.

Молбата е депозирана в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК и е разгледана по същество от районния съд, като с Определението № 5 376 от 23.04.2025 г. – предмет на настоящата въззивна проверка, е оставена без уважение с доводи, препращани към изложените в решението мотиви досежно начина на определяне на размера на възнаграждението.

В частната жалба се твърди определението да е неправилно по изложените доводи, като се поддържа, че размера на присъденото от районния съд възнаграждение за уважените два иска е неразумен и непропорционален. Позовава се на съдебна практика - на СЕС и ВКС.

Ответникът по частната жалба поддържа същата да е неоснователна с доводи, идентични с тези, изложени в отговора по чл. 248 ал. 2 пред районния съд. Позовава се също на практика на СЕС – Решение от 13.07.2023 г. по дело С – 35/22 и Решение от 21.03.2024 г. по дело С – 417/22 за дължимата се от съда проверка за това дали потребителят добросъвестно упражнява правата си по материалното му правоотношение с кредитора търговец/ както в извънсъдебния, така и в съдебния етап на отношенията /, като твърди, че потребителят в случая не е направил опити за доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията. Досежно правилността на размера на възнаграждението се позовава на ниския материален интерес, на ниската фактическа и правна сложност на делото, на множеството дела между същите страни с аналогичен предмет, по които процесуален представител на ищеца З. е адв. Е. И., като счита, че отделното, самостоятелно образуване на всяко от тях съставлява злоупотреба с процесуални права, т. к. е с единствената цел получаване на адвокатски хонорари от И.. Поддържа, че формалното наличие на две отделни материални правоотношения не е основание за по висок размер на възнаграждението – самостоятелно такова по всеки от исковете, т.к. и по двата договора за кредит клаузите за неустойка са идентични, а също и възведените основания за тяхната нищожност. Представя съдебни актове в тази насока – на СГС и на ОС – Пловдив. Поддържа още, че договорът за правна помощ не е индивидуализиран като отнасящ се към процесното дело – доколкото не е посочен неговия номер. Позовава се на Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С – 438/22 относно неприложимостта на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения / НМРАВ /.

Настоящият състав на въззивния съд – като съобрази установеното по конкретното дело във вр. с твърденията и възраженията на страните, намира частната жалба за основателна.

Действително, делото е с нисък материален интерес и с ниска фактическа и правна сложност – решено е на база представените писмени доказателства – договорите за кредит, проведено е едно открито съдебно заседание, налице е обилна и трайно установена съдебна практика по спорните правни въпроси, предмет на иска, с която практика адв. И. е запозната, т.к. е процесуален представител по чл. 38 ал. 1 от ЗА не само на ищеца в случая, но и на множеството други потребители по водени от и срещу тях дела с предмет аналогични правни казуси – нищожност на клауза за неустойка за недадено обезпечение.

2

Еднаква е осъществяваната в случая и по двата иска защита - поради идентичността на основанието, за което са предвидени неустойките и в двата процесни договора.

Но, от друга страна, обективно кумулативно съединените два иска са за прогласяване нищожност на договорни клаузи, основаващи се на различни материални правоотношения – два отделни договора, по които кредиторът – в противоречие с добрите нрави, е уговорил отделни нищожни клаузи, предвиждащи казаните неустойки за потребителя – въпреки наличната към 2022 г. / годината на сключване на първия договор / многобройната и трайно установена съдебна практика, признаваща тяхната нищожност, като е възпроизвел тази клауза и в последващи свои договори и конкретно във втория процесен договор от 2024 г..

Следва да се има предвид, че обективното съединяване на искове винаги води до усложнения в предмета на делото. Не на последно място, следва да се има предвид и че адвокатския труд е високо квалифициран, както и че е недопустимо да се договорят, респ. присъждат произволни – под пазарните нива, възнаграждения за този труд. Напротив, същите следва да бъдат разумни и пропорционални съобразно тези критерии. При оказаната безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност. Поради което, при конкретната по настоящото дело преценка на дължимото се за него възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА настоящият съд определя същото на 600 лв., а с ДДС – 720 лева.

Договорът за правна помощ е за безплатна такава на основание чл. 38 ал. 1 т.3 от ЗА, като към ИМ е представено и пълномощно от ищеца за адвоката, и двата документа са с дата 16.09.2024 г., а ИМ е предявена в съда на 19.09.2024 г., към която дата адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува делото по ИМ. Представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя - ищец. С оглед което не се обосновава извод – противно на поддържаното от ответника, за липса на делегираната представителна власт по конкретния спор между страните, нито че оказаната по него правна помощ е престирана от адвоката безплатно. Освен това, съгласно практика на ВКС / напр., но не само Определение № 201 от 30.05.2022 г. постановено по ч.гр.д.№ 532 по описа за 2022 г. на ВКС, III гр.о. / достатъчно за уважаване на искане по чл. 38, ал. 2 ЗА е по делото да е осъществена правна помощ без данни за договорено в тежест на доверителя възнаграждение за нея; заявление, че предоставената помощ е договорена като безвъзмездна и отсъствие на данни, които да опровергават това заявление / които в случая са налице /, съответно непредставянето на писмен договор за безплатна правна помощ в тези случаи не препятства упражняването на правото по чл. 38, ал. 2 ЗА, тъй като принципът на чл. 36, ал. 1 ЗА е, че адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, чийто размер в хипотезата на чл. 38, ал. 2 ЗА се определя от съда.

Неоснователно е и оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на повече от едно дела с предмет прогласяване на недействителност на потребителски договори, респ. на отделни клаузи от тях , доколкото същите се основават на различни юридически факти / отделни, самостоятелни договори за кредит /, правопораждащи отделните материалните права. Т.е. касае се за различни по своя предмет правоотношения. Поради което основание за задължителното им предявяване /съединяване за разглеждане в общ исков процес не е налице. Въпреки казаната по горе многобройна и трайно установена съдебна практика, приемаща за нищожни договорните клаузи за процесните неустойки, ответното дружество е оспорвало твърдяната от ищеца по делото такава нищожност по конкретните облигации, което само по себе си обосновава извод за неоснователност на възражението за злоупотреба с права, т.к. било възможно постигане на извънсъдебно – преди завеждане на исковете, споразумение с длъжника по тях, за което обаче последният не положил необходимото усилие.

Предвид изложеното съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя Определение № 5 376 от 23.04.2025 г. по гр.д. № 16 216/2024 г. на РС – Пловдив, с което съдът е оставил без уважение Молбата на Еднолично адвокатско дружество / ЕАД / Е. И. чрез адвокат Е. Г. И. за изменение на постановеното по делото Решение № 1 425/27.03.2025 г. в частта за разноските - присъденото адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА, вместо което Постановява:

Изменя Решение № 1 425/27.03.2024 г. по гр.д. № 16 216/2024 г. по описа на РС – Пловдив в частта за разноските, като Увеличава същото от 240 лв. - с ДДС, на 720 лв. – с ДДС и Осъжда „ Сити Кеш „ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на Еднолично Адвокатско Дружество Е. И., ЕИК 180978004 възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗА в размер на разликата от 480 / четиристотин и осемдесет / лв. - с ДДС.

Определението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4