Решение № 209 от 03.07.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Бургас, 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Радостина К. Калиманова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Търговско дело № 20232100900237 по описа за 2023 година

Производството по делото е с правно основание чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Образувано е по повод жалбата на „Корал 2015“ ЕООД - в ликвидация, ЕИК 203717183, със седалище град Бургас и адрес на управление ул. „Възраждане“ №6, представлявано от ликвидатора Димитър Димитров Янакиев, чрез процесуалния му пълномощник, против постановения от Агенция по вписванията отказ № 20230523175215 от 26.05.2023 година по депозирано от жалбоподателя чрез адвокат с изрично пълномощно заявление, съдържащо искане за вписване на промени в подлежащите на вписване за същото обстоятелства, изразяващи се в заличаване на търговското дружество от търговския регистър. Със същата се моли постановения по заявлението отказ да бъде отменен, като с решението си съдът даде задължителни указания на Агенция по вписванията да извърши исканото вписване. В подкрепа на отправените искания са представени и ангажирани доказателства.

Бургаският окръжен съд след като обсъди представените към жалбата писмени доказателства и се съобрази и с разпоредбите на закона, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от заявителя, чрез процесуалния му пълномощник, в указания от закона седмодневен срок от връчването на отказа, като е насочена против акт, подлежащ на обжалване, поради което и съдът я намира за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Заявлението до Агенция по вписванията, съдържащо искане за вписване на промени по партидата на дружеството е депозирано от избрания и вписан ликвидатор на същото, чрез адвокат с изрично пълномощно. За да постанови обжалвания в настоящото производство отказ, длъжностното лице по регистрацията е посочило, че към заявлението не 1 били представени доказателства за вдигане на наложения запор, за прекратяване на изпълнителното дело, по което е наложен запора. Липсвали, също така, ангажирани такива от съответния съдебен изпълнител относно удовлетворяването на кредиторите или извършените действия по изпълнителното дело за удовлетворяване на кредиторите, в това число и какви суми са постъпили. Правата на наложилия запор върху дружествен дял на съдружник кредитор /взискател/ били предмет на защита, регламентирана в чл. 73в от Търговския закон. Същата предвиждала уведомяването на кредиторите на съдружника, които били наложили запор върху дружествените му дялове. Същите били известни, доколкото информацията за тях била публична и съответно налична в търговския регистър по партидата на дружеството в ликвидация. Липсата на данни за писмено уведомяване на кредитора по вписания запор водела до извода, че едномесечния срок по чл. 73в от Търговския закон все още не бил започнал да тече. Едва след изтичането на срока по така цитираната норма ликвидаторът можел да поиска заличаване на дружеството в търговския регистър с представяне на доказателства за влагане в банка за обезпечение на кредиторите на дължимите по запорите суми до размер на ликвидационния дял на съдружника, респективно с удостоверяване на обстоятелствата по чл. 273 от Търговския закон посредством изготвените от него заключителен баланс, пояснителен доклад и декларация.

Следователно, съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и съответствието му с изискванията на закона не се установявало от представените към заявлението писмени доказателства, което от своя страна съставлявало основание за отказ, съгласно чл. 24, ал. 1 във връзка с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ.

Съобразно чл. 273 от Търговския закон, когато са уредени всички задължения на дружеството към кредиторите и остатъкът от имуществото му е разпределен, ликвидаторите искат неговото заличаване. При съобразяване на същата, както и на разпоредбите на чл. 268 и чл. 271 от Търговския закон се налага извода, че производството по ликвидация се счита приключило тогава, когато ликвидаторите са довършили текущите сделки на дружеството, събрали са неговите вземания, превърнали са имуществото му в пари и в резултат на това са удовлетворили всички негови кредитори и са разпределили останалото след удовлетворяването имущество между неговите членове, т. е. тогава, когато търговското дружество няма вече никакво имущество, тъй като с това е постигната неговата цел, а именно осребряване на имуществените му права, за да бъдат погасени задълженията му и при наличие на остатък от имуществото, то да бъде разпределено между членовете му. В случай, че имуществото на дружеството е изчерпано, като то не е било достатъчно да се удовлетворят всички кредитори и са останали неудовлетворени такива, то производството по ликвидация също се счита за приключило, тъй като при липсата на каквито и да било имуществени права, то очевидно не може да изпълни докрай целта си за удовлетворяване на всички кредитори на търговеца. В чл. 273 от Търговския закон е предвидено изрично, че последица на приключилото производство по ликвидация на дружеството е неговото заличаване в търговския регистър.

В регистърното производство, което е образувано по искане за заличаване на 2 дружеството, по отношение на което е приключило производството по ликвидация, настъпването на предпоставките по цитираната по-горе норма на чл. 273 от Търговския закон се установява с документи, които са изрично посочени в подзаконовата разпоредба на чл. 21, ал. 3, т. 12 от Наредба № 1 от 14.02.2007 година за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър, за представяне на които длъжностното лице следи служебно, като при липса на някой от тях дава указания на заявителя да ги приложи в изпълнение на задължението си по чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛНЦ. Тези документи са баланс на търговското дружество към датата на приключване на ликвидацията, пояснителен доклад към баланса и годишен отчет на ликвидатора, декларация от ликвидатора за обстоятелствата по чл. 273, ал.

1 от Търговския закон, протокол за приемане на баланса, на пояснителния доклад към баланса, на годишния отчет на ликвидатора, решение за освобождаване на ликвидатора от отговорност и за разпределение на имуществото на дружеството и удостоверение за предаване на разплащателните ведомости, издадено от териториалното поделение на Националния осигурителен институт, съгласно чл. 5, ал. 10 от Кодекса за социално осигуряване.

С оглед на това, за да се прецени дали производството по ликвидация на „Корал 2015“ ЕООД - в ликвидация е приключило и дружеството трябва да бъде заличено в търговския регистър, то следва да се прецени дали от представените от заявителя доказателства се установява, че към момента на подаване на заявлението с искане за вписване заличаването на търговеца, последният притежава някакво имущество, което да не е използвано нито за удовлетворяване на кредиторите му, нито да е разпределено на едноличния собственик на капитала, доколкото предвид правноорганизационната му форма това дружество няма членове. Само ако се установи, че дружеството притежава имущество, би било от значение дали ликвидаторът е поканил неговите кредитори да предявят вземанията си и е удовлетворил всички техни такива с получените средства от осребряване на наличното имущество. В случай, че се установи, че към датата на подаване на искането за вписване на заличаването на „Корал 2015“ ЕООД - в ликвидация същото не притежава никакво имущество, то тогава е без значение и дали този търговец има кредитори, дали те са предявили своите вземания след като са били поканени да направят това, тъй като кредиторите на дружеството изобщо не биха могли да бъдат удовлетворени за своите вземания. В тази хипотеза производството по ликвидация приключва поради невъзможност да бъде осъществена крайната му цел и търговецът трябва да бъде заличен.

Същевременно следва да се посочи, че действието на наложения запор върху дружествени дялове настъпва от момента на вписването му в търговския регистър при Агенция по вписванията, съгласно чл. 517 ал. 1 от ГПК. Същото е уредено в разпоредбите на чл. 451 - чл. 453 от ГПК и се изразява в това, че от момента на налагане на запора, длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с притежаваните от него дялове. В случай, че такова разпореждане е осъществено, в закона е изрично предвидено, че то не може да бъде противопоставено на взискателя и на присъединените кредитори, тъй като е недействително спрямо тези лица. Тази недействителност обаче не е абсолютна, т. е. не е 3 нищожност, а е относителна и има действие само спрямо взискателя и другите присъединени в изпълнителното производство лица, по отношение на които се счита, че сделката за прехвърляне на дружествени дялове, извършена след наложения запор не е породила правни последици по преминаване на собствеността върху дяловете от патримониума на длъжника в този на трето лице, с което той е договарял. Вписания запор върху дялове от капитала на едно търговско дружество, обаче не може да представлява пречка за вписване заличаването му като търговец, след като са осъществени предвидените в чл. 273, ал. 1 от Търговския закон предпоставки.

Съгласно горното, условие за вписване заличаването на търговско дружество след приключване на производството по ликвидация е имуществото, останало след удовлетворяване на кредиторите, да е разпределено между съдружниците. Очевидно е, че при липса на остатъчно имущество същото не подлежи на разпределение в полза на съдружниците или едноличния собственик. При вписан запор върху дружествения дял на едноличния собственик това имущество може да бъде разпределено само след като кредиторът е бил писмено уведомен и не се е противопоставил в едномесечен срок, каквито са изискванията на чл. 73в от Търговския закон. Съдържанието на посочената разпоредба установява изискване заложният кредитор да бъде писмено уведомен за предстоящото плащане и последното да е възможно да се извърши при негово непротивопоставяне, което по същество означава, че запорът върху дружествен дял не препятства заличаването на търговеца, ако са изпълнени условията на чл. 273, ал. 1 от Търговския закон. В конкретния случай действително не са представени доказателства на кредитора на едноличния собственик да е било връчено уведомление по чл. 73в от Търговския закон, но такова е необходимо само при предстоящо плащане на ликвидационен дял, а това предполага наличие на остатъчно имущество след пълното удовлетворяване на дружествените кредитори. Такова имущество, обаче не е налице и никакви суми, които да подлежат на плащане в полза на едноличния собственик не са налице, поради което и ликвидаторът не дължи уведомяване на заложния кредитор за предстоящо плащане. Освен това, кредиторът на едноличния собственик не е кредитор на дружеството, поради което правилото по чл. 267 от Търговския закон не намира приложение по отношение на него, нито пък неудовлетворяването му има значение за приключване на ликвидационното производство.

От представения към заявлението и наличен измежду кориците на делото баланс на дружеството към 15.10.2021 година е видно, че дружеството няма активи. То не притежава абсолютно никакво имущество - няма никакви дълготрайни активи, нито краткотрайни активи. В този смисъл е и отчета на ликвидатора и пояснителен доклад, съставени от ликвидатора на дружеството, които документи се представят към заявлението. След като в регистърното производство е установено чрез предвидените в подзаконовия нормативен акт документи, че към посочената по-горе дата дружеството не притежава никакви имуществени права, с които да може да бъде погасено каквото и да е задължение, което то има към своите кредитори, то следва да се приеме, че в производството по ликвидация не могат да бъдат извършени каквито и да било повече действия за удовлетворяване на 4 кредиторите, дори и да има такива, поради което и то е изчерпало целта си и следва да се приеме за приключило на основание чл. 273, ал. 1 от Търговския закон. Като резултат от това ликвидаторът е длъжен да поиска заличаване на дружеството в търговския регистър, което е направил със заявлението, като е представил и всички други изискуеми съгласно чл.