Разпореждане № 114897 от 23.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 114897 гр. С, 23.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Частно гражданско дело № 20221110158174 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 410 ГПК.

Образувано е по заявление вх. № 229477/26.10.2022г. от „АБ“ Е за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Б. В. С., за сумата от *** лв., дължима по договор за кредит от 10.10.2017 г., ведно със законна лихва от 26.10.2022г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на **** лв., мораторна лихва в размер на *** лв., за сумата от *** лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2017 г., сключен между „АТ“ Е и Б. В. С., за обезпечаване на вземанията на кредитодателя „К“ ЕАД срещу кредитополучателя – длъжник в настоящото производство, както и за сумата от **** лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението на поръчителя. Задълженията на длъжника са платени от поръчителя „АТ“ Е, а вземанията за възстановяването им от длъжника са прехвърлени от поръчителя на заявителя „АБ“ Е с договор за цесия от 02.03.2021 г., за който длъжникът е уведомен.

Съдът намира, че подаденото заявление следва да бъде отхвърлено в частта, за сумата от *** лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2017 г., и за сумата от **** лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението, поради следните правни съображения:

В настоящото производство съдът следи за наличие на положителните предпоставки по чл.410 ГПК и наличие на пречки по чл.411, ал.2 ГПК. Искането за издаване на заповед и изпълнителен лист следва да се отхвърли в случаите, когато противоречи на закона или добрите нрави– арг. чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК, както и ако искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това – арг. чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК.

От формулировката на клаузата на чл. 4, ал. 1 от представения със заявлението 1

Договор за потребителски кредит следва, че потребителят сам избира дали да предостави обезпечение по кредита и ако да - съгласно клаузата може да избира между поръчителство или банкова гаранция. При внимателен прочит на всички текстове на чл. 4, ал. 1-3 от същия процесен договор следва, че ако поръчителят е заявил обезпечение чрез поръчителство с одобрено от заемодателя "К" Е юридическо лицепоръчител и е сключил договор за поръчителство в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, то срокът за одобрение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24 часа от предоставяне на обезпечението. При непосочване обаче на посоченото обезпечение, заявлението на лицето, кандидатстващо за кредит се разглежда и одобрява в 14-дневен срок от подаването му. Следователно е налице неравноправно третиране на бъдещи клиенти на кредитора с оглед на срока на разглеждане и одобряване на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще обезпечат вземането с поръчителство на ЮЛ-поръчител, което освен това и следва да е одобрено от кредитодателя.

Разпоредбата на чл. 9 ЗЗД урежда принципа на свобода на договарянето, но той не може да оправдае уговарянето на клаузи, противоречащи на повелителните норми на закона и добрите нрави. По смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. От гореизложеното се налага извода, че разходът „възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство“ е пряко свързан с процесния договор за кредит и е известен на кредитора при подписването му, т. е. това възнаграждение представлява „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, макар да не е бил отразен като такъв в „ГПР“ по процесния договор за кредит. Същевременно възнаграждението за предоставяне на поръчителство е платимо или на кредитодателя, или на свързаното с него лице – поръчителя /чл. 8, ал. 4 и ал. 5 от договора/, и след като плащането на това възнаграждение на кредитодателя е с погасителен ефект, следва да се приеме, че се касае за уговорки, които по заобиколен път установяват дължимост на допълнително възнаграждение по договора за кредит, което не е включено в годишния процент на разходите по кредита по смисъла на чл.19 ЗПК.

На следващо място, от анализа на изложените факти се стига до извода, че при сключването на акцесорния договор като част от договора за потребителски кредит, 2 длъжникът не е имал право на избор на поръчител и възможност за индивидуално договаряне, особено като се има предвид, че едноличен собственик на капитала на поръчителя е "К" Е - кредиторът на длъжника по договора за кредит, установено след извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър.

Следователно, юридическото лице – поръчител, което е предварително одобрено от кредитора, се явява и свързано с него лице. Това води до значително неравновесие в правата между потребителя и търговеца, и не отговаря на изискването за добросъвестност, в частност лишава длъжника от право на избор и възможност за индивидуално договаряне. При условие, че финансовата институция е длъжна да оцени платежоспособността на потребителя в съответствие с изискването на чл. 16 ЗПК, а с акцесорния договор се цели да се обезщетят вредите от евентуална фактическа неплатежоспособност на длъжника, то последното е в противоречие с цитираната разпоредба на закона. В контекста на изложеното и предвид нарушаване на повелителните норми на ЗПК и ЗЗП, договорът е недействителен по отношение на длъжника. Освен това, възмездността на договора за поръчителство прехвърля върху кредитополучателя тежестта от оценката по чл. 16 ЗПК, за която потребителят не дължи такси съгласно чл. 10а ал. 1 и 2 ЗПК. В случая се касае за заобикаляне на закона –чл. 33 ЗПК, а според чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на закона, е нищожна.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заявлението в посочената част следва да бъде отхвърлено.

Воден от гореизложеното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 229477/26.10.2022г.., подадено на основание чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение от „АБ“ Е, ЕИК 203374133, срещу Б. В. С., в частта за сумата от *** лв., представляваща възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство от 10.10.2017 г., и за сумата от **** лв., представляваща лихва за забава върху възнаграждението.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3