Присъда № 5 от 02.03.2021, Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 5 по НОХД 3678/2020г. по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 02.03.2021г.

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Х. А. Т. , ЕГН ********** за това, че на неустановена точно дата в периода от 18.02.2019г. до 05.03.2019г., в гр.Бургас, кв. „*******“, от къща, находяща се на ул.

****************, чрез повреждане на преграда, здраво направена за защита на имот и при условията на опасен рецидив отнел чужди движими вещи на обща стойност 1029 лева, както следва: 1 бр. брой пътнически куфар на колелца на стойност 45.00 лв., 10 бр. трапезни ножа на обща стойност 24.00 лв. и парична сума в размер на 900.00 лв. от владението на Р. А. Т. , 1 бр. музикална уредба с усилвател марка „Новистар“ на стойност 60.00 лв. от владението на С. Р. Т. , без тяхно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр чл.195, ал.1, т.З вр с чл.194, ал.1, вр чл.29, ал.1, б. “а“ и б. “б“ от НК.

В разпоредително заседание е допусната поправка в обвинителния акт като на страница първа в ОА се чете вместо „периода от 18.02.2020 г. до 05.03.2020 г.“, се чете „в периода от 18.02.2019 г. до 05.03.2019 г.“, имената, вместо „Р.А. *****“ се чете „Р. А. Т. “, и на страница втора от ОА, вместо по „НОХД № 5581/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас“, се чете „НОХД № 5581/2017 г. по описа на Районен съд – Бургас“.

В разпоредително заседание пострадалите лица, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител, поради което ход на делото е даден съгласно чл. 247в, ал. 2 НПК.

Подсъдимият Х. А. Т. и неговият защитник направиха искане производството по делото да протече по реда на съкратено съдебно следствие и по-конкретно по реда на чл.

371, т. 2 НПК. Подсъдимият призна изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като установи, че самопризнанията се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал. 4 НПК обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка в обвинителния акт като относно размера на наказанието намира, че следва да се определи към минимума, тъй като обществената опасност е средна, щетите са около две минимални работни заплати, деецът е осъждан, но осъжданията не са много.

Счита, че наказанието следва да се определи в размер на 3 години, което да бъде намалено с една трета и да се наложи наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, което да се изтърпи при първоначален строг режим.

Служебният защитник на подсъдимия – адв. Ж. счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер под минималния, а именно 2 години и 3 месеца, което при условията на чл. 58а НК, да бъде намалено с 1/3, на 1 година и 6 месеца при първоначален строг режим.

Подсъдимият се придържа към казаното от адвоката си.

В последната си дума изразява съжаление.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, 1 намери за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. А. Т. , ЕГН ********** е роден на 23.12.1998г. в гр.Г**************, обл. ***************, българин, български гражданин, осъждан, неженен, безработен, неграмотен, към момента пребивава в Затвора в Бургас, където изтърпява наказание лишаване от свобода.

В периода от 18.02.2019г. до 05.03.2019г. подсъдимият Х. А. Т. избягал от ЗООТ „Дебелт 1“, където изтърпявал присъда лишаване от свобода. На неустановена точно дата в този период подс. Т. проникнал в жилището на Р.А. ***** и сина му С. Р. Т. , намиращо се в гр.Бургас, кв.“*****************************. По това време в къщата нямало никой от няколко дни, тъй като Р.А. ***** и сина му С. Р. Т. били извън страната. Подсъдимият влязъл в къщата, като чрез натиск деформирал алуминиевата дограма на прозореца на една от стаите, намиращ се на западната фасада. Вследствие на упражнения натиск той счупил механизма за затваряне на прозореца, отворил го и проникнал в къщата. След като проникнал в жилището той започнал да разхвърля вещите, които били вътре, за да търси какво да открадне. От къщата взел следните вещи: един пътнически куфар на колелца, 10 броя трапезни ножа, както и парична сума в размер на 900 лева, която била в джоба на костюм, намиращ се в гардероб в спалнята. Тези вещи принадлежали на Р. А. Т. . Освен това подсъдимият взел и 1 бр. музикална уредба с усилвател марка „Новистар“, която принадлежала на С. Р. Т. .

На неустановена точно дата в началото на месец март подсъдимият се срещнал със своя познат М.А.О. в гр.Бургас и му продал музикалната уредба за сумата от 70 лева. За уредбата подсъдимият Т. казал на купувача, че била негова, но я продавал, тъй като имал нужда от пари.

На 05.03.2019г. М.А.О. предал с протокол за доброволно предаване музикалната уредба. В протокола заявил, че закупил уредбата от подсъдимия Т. на 03.03.2019г. На 05.05.2020г. вещта била върната на Р. А. Т. срещу разписка.

Видно от изготвената по делото съдебно-оценителна експертиза стойността на всички отнети вещи възлизала на 1029 лева.

Видно от приложената справка съдимост подсъдимият Х. А. Т. е осъждан по НОХД № 5581/17г. по описа на PC Бургас, в сила от 30.01.2018г. му е било наложено наказание една година лишаване от свобода за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.чл.194, вр,чл.28, ал.1 от НК. Осъждан е и по НОХД № 2961/2018г. по описа на PC Бургас, в сила от 20.09.2018г. като му било наложено наказание десет месеца лишаване от свобода за деяние по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194,ал.1, вр.чл.28, ал.1 от НК.

От изтърпяване на наложените наказания по горепосочените присъди не са изтекли пет години като и двете деяния са за тежки умишлени престъпления.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направените от подсъдимия Т. самопризнания, които се подкрепят от събраните по досъдебното производство доказателства, а именно:

От гласните доказателствени средства: обяснения на подсъдимия Х. А. Т. , разпитите 2 на свидетелите Р. А. Т. (л.5 , л. 6, л. 7, л. 80); С. Р. Т. (л.9), М.А.О. (л.8), М.В.Л. (л. 79), Й.С.С. (л. 70).

От писмените доказателства: справка за съдимост; протокол за доброволно предаване (л. 19 ДП); касови бележки (л. 60); приемо-предавателен протокол (л.66); разписка (л. 67); разписка (л. 68) ; справка (л. 90); справка за роднински връзки (л. 47, 48 СФ);

От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л.

12); протокол за оглед на веществени доказателства (л. 20);

От експертизите: съдебно-оценъчна експертиза (л. 24); допълнителна експертиза (л.

29); протокол (л.82).

Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на основание чл.373, ал.3 НПК, като намира, че доказателствата взаимно се подкрепят и подкрепят самопризнанието на подсъдимия. Съдът въз основа на самопризнанието, което се подкрепя от събраните доказателства, прие за безспорно установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в лицето на подсъдимия. Предвид разпоредбата на чл.373, ал.3 НПК първоинстанционният съд не осъществява подробен анализ на доказателствата. В случая всички доказателствени материали са еднопосочни и непротиворечиви.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл. 194, ал. 1 т. 3 вр. чл.194 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б."а" и б."б" от НК.

За съставомерността на деянието следва да се установят признаците от обективната и субективната му страна. От обективна страна предмет на престъплението кражба може да бъде движима вещ, която има определена парична, художествена, историческа и друга стойност като изпълнителното деяние се изразява в отнемане, което означава прекъсване на фактическата власт на владелеца и установяване от дееца на своя фактическа власт върху движимата вещ. От субективна страна престъплението се извършва с форма на вина пряк умисъл като е налице особена цел – намерение да се присвои (т.е. да извърши фактическо или юридическо разпореждане).

От обективна страна се установи, че подсъдимият е отнел чужди вещи – 1 бр. брой пътнически куфар на колелца на стойност 45.00 лв., 10 бр. трапезни ножа на обща стойност 24.00 лв. и парична сума в размер на 900.00 лв. от владението на Р. А. Т. , 1 бр. музикална уредба с усилвател марка „Новистар“ на стойност 60.00 лв. Налице е прекъсване на фактическата власт на досегашния владелец и установяване от подсъдимия на собствена фактическа власт върху вещите. Подсъдимият е отнел и се е разпоредил с вещите като усилвател марка „Новистар“ е бил продаден на М.А.О.. Подсъдимият изцяло призна, че е отнел и се разпоредил с всички вещи, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, което самопризнание се подкрепя от разпитите на св. Р.Т. и св. С.Т.. Установи се също така, че подс. Т. е отнел вещите като е проникнал в жилището чрез упражнен натиск и деформирал алуминиевата дограма на прозореца на една от стаите, намиращ се на западната фасада. Вследствие на упражнения натиск счупил механизма за затваряне на прозореца, 3 отворил го и проникнал в къщата. За да отнеме вещите подсъдимият е преодолял преградата, здраво направена за защита на имота – преминал е през прозореца, с което е осъществил състава на чл. 195, т. 3 от НК.

Налице е и квалифициращия признак „опасен рецидив“, по смисъла на чл. 29, ал.1, б.

„А” и „Б” от НК, което се установи от представената справка за съдимост: с присъда по НОХД № 5581/17г. по описа на PC Бургас, в сила от 30.01.2018г. му е било наложено наказание една година лишаване от свобода за извършено деяние по чл.195, ал.1, т.3 и т.7, вр.чл.194, вр. чл.28, ал.1 от НК, а със споразумение по НОХД № 2961/2018г. по описа на PC Бургас, в сила от 20.09.2018г. му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода за деяние по чл.195, ал.1, т.7, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1 от НК.

Предвид изложеното подсъдимият е осъждан и настоящото деяние е извършено след като е осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК и е извършил инкриминираното деяние, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 НК. Ето защо е налице опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” и б „б” НК.

Деянието е извършено в петгодишния срок по чл. 30, ал.2 от НК.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл.

Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици, като е желаел тяхното настъпване. Съзнавал е, че инкриминираните движими вещи са чужди, че за да прекъсне владението следва да преодолее здраво направена за защитата им преграда и въпреки това е преодолял преградата и е прекъснал фактическата власт на досегашните владелци, като е целял това и е имал намерение противозаконно да ги присвои.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години.

При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът определи наказанието при прилагане на чл.54, ал.1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл.55 НК. Изразеното съжаление и признанието за вината съдът не може да определи като изключително смекчаващо обстоятелство като същото вече е отчетено от законодателя при определяне на наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а НК.