Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 132 от 23.06.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 173/2026
Вид
Решение № 132
Подписан
23.06.2026
Състав
Полина Пенкова, Кремена Големанова, Галина Косева

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 5 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • чл.2 ал.1 · Закон за общинската собственост
  • чл.64 · Закон за собствеността
  • чл.92 · Закон за собствеността
  • чл.97 · Закон за собствеността
  • чл.98 · Закон за собствеността
  • §5, т.39 · Закон за устройство на територията

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Габрово, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20264200500173 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Трявна срещу постановеното решение по гр.д.№47/2025г. на РС-Трявна.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се изводите на съда , че в случая е осъществена хипотезата на чл.98 ЗС – присъединяване на една вещ към друга вещ и процесната тераса, заснета като самостоятелен обект по КККР , с площ от 56,38 кв.м., не представлява такъв и няма самостоятелно функционално предназначение. Твърди се ,че общината е реализирала право на строеж извън обема на закупеното от ищците по договора от 03.06.1999 г. Сочи се , че е направено от ищцата признание ,че общината е собственик на процесната тераса. Твърди се , че терасата не влиза в обема на описаната и продадена площ от магазина на ищцата, като се прави позоваване на констатациите на СТЕ. Излагат се подробни съображения каква е разликата между приращението и присъединяването и правната регулация по ЗС.

Претендира се за отмяна на обжалваното решение ведно със законните последици.

В депозирания от насрещната страна писмен отговор са изложени доводи за неоснователност на въззивната жалба .

Въззивният съд ,като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи, прие за установено следното:

Предмет на въззивно обжалване е постановеното от РС-Трявна решение по гр.д.

№47/2025г., с което е уважен предявен иск по чл.124 ГПК и е признато за установено по отношение на ОБЩИНА ТРЯВНА, че ищцата Л. Ц. С. е собственик на недвижим имот, 1 представляващ тераса, заснета като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед №РД-18- 21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, , брой нива на обекта: 1, площ на самостоятелния обект: 56,38 кв.м.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

Ищцата обосновава правото си на собственост върху процесната тераса на основание правоприемство на ЕТ „Еделвайс – Ц. С.“, който с договор за продажба на общински недвижим имот по реда на ЗППДОП от 03.06.1999 г. е придобил собствеността на недвижим имот: обособена част от супермаркет „Нарцис“, представляваща кафе-зала /кафе-аперитив/, находящ се в гр. Трявна кв.71 имот пл.№682. Прехвърленият с договора имота е бил в капитала на „Трявна Сигма“ЕООД с общинско имущество, впоследствие ликвидирано.

Обособяването на имота станало след преустройство на част от магазин за хранителни стоки, при което една част от съществувалия магазин е преустроена в кафе-аперитив, а другата е останала хранителен магазин. Към кафе-аперитива принадлежала тераса, представляваща неотделима принадлежност към него. Впоследствие, с нотариален акт за покупко-продажба №74/2022 г. праводателят на ищцата придобил и останалата обособена част, останала след преустройството на бившия супермаркет „Нарцис“ – магазин за хляб.

Впоследствие двете части – кафе зала и магазин за хляб са били обединени в самостоятелен обект „кафе-аперитив „Фаворит“, като терасата е неразделна част от кафе-аперитива. През 2023 г. ищцата се снабдила с нотариален акт за собственост върху този обект, представляващ самостоятелен обект с идентификатор **. Тогава установила, че част от обекта, представляваща тераса с площ 56,38 кв.м., е била заснета като самостоятелен обект в сграда с идентификатор **. В КР и КК като собственик на този обект фигурирал ответника, по силата на заповед №512/12.11.2010 г. на Кмета на Община Трявна.

Ищцата оспорва правото на собственост на Община Трявна върху процесната тераса, както и тя да съществува като самостоятелен обект като твърди ,че няма самостоятелно функционално предназначение, а обслужва единствено и само самостоятелен обект с идентификатор **, който е нейна собственост.

Ответникът оспорва доводите на ищцата. Поддържа ,че процесната тераса е самостоятелен обект и не е била предмет на сключения с праводателя на ищцата договор за продажба през 1999 г., поради което не е закупена и придобита от ищцата. В писмения отговор са изложени твърдения ,че след заличаване на общинската фирма „Трявна Сигма“ ЕООД, на която е било учредено право на строеж за оформяне на тераса към обект „Преустройство на част от магазин за хранителни стоки и кафе-аперитив“, общината е завладяла и тази част , която се явява в повече от учреденото право на строеж и манифестира отблъскващи владението на ищцата действия и съставя акт за общинска собственост. За да бъде включена терасата в границите на кафе-аперитива, тя трябва да е приобщена към него, преустроена в част от обекта със свои стени и покрив. Финансирането и строителството на терасата е станало от фирма „Трявна Сигма“ЕООД. Терасата не е част от жилищния блок, не е част от застроената площ на кафе-аперитива. Допълнително за нея се учредява право на строеж. Била е ползвана от собствениците на кафе-аперитива за 2 изнасяне на маси за сервиране срещу заплащане на “тротоарна такса”. Терасата не е била заплатена при извършване на приватизационната сделка. Твърди се ,че терасата е и част от тротоара. Ответникът се е позовал на придобивното основание по чл.92 ЗС С оглед становищата на страните, е налице материалноправен спор за правото на собственост върху процесната тераса, обуславящ правния интерес на ищцата от търсената защита с предявения установителен иск по чл.124 ГПК. Доколкото изложените обстоятелства сочат на твърдения за грешка в КК, то следва да се съобразят дадените разяснения в ТР по т.д.№8/2014 г. на ВКС, ОСГТК.

Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд не е предмет на оспорване.

Спори се дали процесната тераса съществува като самостоятелен обект и чия е собствеността, като жалбоподателят изразява несъгласие с изводите на пръвоинстанционния съд относно основателността на предявения иск по чл.124 ГПК.

Ищцата черпи права като собственик на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ с идентификатор ** по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, адрес: **, който самостоятелен обект се намира в жилищна сграда с идентификатор **.1, разположена в поземлен имот с идентификатор **, и е с предназначение : за обществено хранене, за който обект има издаден констативен нотариален акт №152 т.I рег.№1502 дело №142 от 04.05.2021 г. От доказателствата по делото се установява, че правата върху този обект са придобити от ищцата на основание наследствено правоприемство с поемане на фирмата на едноличния търговец Ц. И.ов С. ЕТ „Еделвайс – Ц. С.“ като наследник / впоследствие заличен ЕТ/ и правни сделки , сключени от нейния праводател като ЕТ - 1. договор за продажба на общински недвижим имот по реда на ЗППДОбП от 03.06.1999 г. , с който е закупил от Община Трявна , следния недвижим имот: обособена част от супермаркет „Нарцис“, намиращ се в **, представляваща кафе зала със з.п. от 99,30 кв.м., санитарен възел със з.п. 16,95 кв.м., спомагателни помещения (кухня, склад и стая за персонала) със з.п. 43,40 кв.м., складово помещение в сутерена със з.п. 65,30 кв.м., с отстъпено право на строеж върху 159,65 кв.м., в кв.71 парцел жилищно строителство – имот пл.№682 по плана на града, при граници: изток – ул. „А**“, запад – магазин за хляб, ст. клетка на жил. блок и околоблоково пространство, север – магазин за хляб, юг – супермаркет „Нарцис“, отгоре - апартамент частна собственост , и 2. договор за покупкопродажба на недвижим имот, обективиран в нот.акт №74, т.I, рег. №140, дело №88 от 07.06.2012 г. по описа на Районен съд – Трявна, с който е закупил от ЕТ „Д. П.“ – Габрово, следния недвижим имот, находящ се в **, а именно: магазин за хляб, представляваща обособена част от супермаркет „Нарцис“, със з.п. от 47,62 кв.м., заедно с отстъпеното право на строеж върху 47,62 кв.м. общинска земя, намиращ се УПИ I, отреден за жилищно строителство, пл.№682 в кв.71 по плана на града, при граници: от изток – кафе-аперитив „Фаворит“, от запад – ул. „Възрожденска“, от север – ул. „Васил Левски“, от юг – стълбищна клетка заедно с кафе-аперитив, отгоре – апартамент на М. И..

3

Като собственик на обект с идентификатор ** ищцата твърди, че притежава и правото на собственост върху процесната тераса, като неотделима принадлежност към него, която погрешно е отразена в КК като самостоятелен обект с идентификатор **, собственост на Община Трявна.

От доказателствата по делото се установява, че процесната тераса е заснета като САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ** по КК и КР на гр. Трявна, одобрени със заповед №РД-18-21/12.05.2010 г. на ИД на АГКК, собственост на Община Трявна, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор **, и е с предназначение : за обществено хранене. Същият е актуван като частна общинска собственост, с акт №127 от 01.03.2012 г., на основание чл.2 ал.1 ЗОС, в който като граница на имота е посочен ПИ с идентификатор ** .

Как са ситуирани двата обекта е отразено на приложение №1 л.42 от настоящото дело , изготвено от в.л. Б. към СТЕ.

Отразяването в кадастралната карта като самостоятелен обект с идентификатор ** , собственост на Община Трявна , не е обстоятелство , което да води до промяна във вещноправния му статут , тъй като КК и КР имат само декларативно действие . Съгласно дадените разяснения в ТР по т.д.№8/2014г. На ВКС за отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

В случая издаденият през 2012 г. акт за частна общинска собственост за процесната тераса няма правопораждащо действие и сам по себе си не създава права за общината. При оспорване, каквато е настоящата хипотеза, от ответника следва да бъде доказано фактическото и право основание за придобИ.е правото на собственост.

По делото не е доказано да е осъществено придобивното основание на чл.92 ЗС, на което се позовава ответникът. Тази хипотеза не намира приложение при учредено право на строеж, а в случая от доказателствата по делото се установява, че от Община Трявна има издадено разрешение за строеж № 29 от 09.04.1998 год. за изграждане на тераса – пристройка към кафе-аперитив на ул. „А**“ № 77 на общинското дружество „ТРЯВНАСИГМА“ ЕООД. В тази хипотеза при реализиране правото на строеж от общинското дружество , то става собственик на постореното като суперфициар , а не общината като собственик на земята. Процесната тераса е построена през 1998г. от “Трявна Сигма” ЕООД, каквито са констатациите и на трите СТЕ, изводимо и от показанията на св.С. и Г., когато дружеството е било собственик на търговския обект , за който е учредено правото на строеж за процесната тераса като пристройка. Разминаването в квадратурата на учреденото право 4 на строеж за терасата и констатираното от СТЕ, също не обосновава ,че за разликата над 37 кв.м. е приложимо приращението по чл.92 ЗС, тъй като ЗП над 37 кв.м. до 56,38 кв.м. няма самостоятелен характер и не може да се отдели и обособи тази част от терасата като самостоятелен обект, предвид установеното от приетите СТЕ относно конструкцията и функционалното предназначение. Това ,че първоначално достъпът до търговския обект на партерния етаж в жилищния блок е бил осъществяван от стъпала и площадка , онагледено на снимковия материал към тройната СТЕ и описано в констативната й част, както и в констативната част на заключението на вещото лице Белчева, а впоследствие се извършва изграждането на терасата през 1998г. към кафе-аперитива ,която съществува и към момента , и входът добива настоящия си вид, установява, че се касае за едни обект , оформен като тераса, като присъединената съществуваща площадка не е обща част по смисъла на чл.38 ЗС, тъй като не служи за обслужване на други обекти от жилищната сграда, а е осигурявала единствения достъп до магазинната част за клиенти, което е констатирано от тройната СТЕ /поради което съдът не приема за обосновано в тази част становището на вещото лице И.ова/ , нито може да се обособи самостоятелно като такава , каквото е и становището на вещото лице Б., неопровергано от останалите доказателств. От заявеното от вещото лице Белчева в с.з. се установява, че разрешението за строеж е за 37 кв.м., на място измерената площ на терасата е 56 кв.м., като в момента технически съществувалата преди малка тераса е вградена в новата тераса и се включва в сега съществуващия по КК самостоятелен обект с идентификатор ** . С оглед изложените обстоятелства само частта, надхвърляща тази по разрешението за строеж от 37 кв.м. – 19,38 кв.м. , не може да бъде придобита в собственост от ответника като приращение по чл.92 ЗС.