Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 263655 от 04.06.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3056/2021
Вид
Решение № 263655
Подписан
04.06.2021
В сила
04.06.2021
Състав
МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, ВИОЛЕТА ИВАНОВА ЙОВЧЕВА, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 129 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 426, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79 · Граждански процесуален кодекс

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.06.2021 год.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА

ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА

ГЕОРГИЕВА

ДИМИТЪР

КОВАЧЕВ като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело № 3056 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на „Т.С.“

ЕАД - длъжник по изпълнително дело № 20217850400035 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№ 785 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу постановление от 10.02.2021г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера на присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, както и за дължимите такси по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.

Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за разноските. Счита, че приетият хонорар от страна на съдебния изпълнител е незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лева за образуване на изпълнителното дело, като включва и сума за водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая обаче взискателят не е извършвал такива действия, поради което няма право да претендира разноски по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Развити са и съображения, че длъжникът не следва да отговаря за сторените от взискателя разноски за изпълнителни способи, които не били приложени. На следващо място, поддържа, че претендираният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. В случая извършените процесуални действия не били необичайни и не налагали определянето на претендираното възнаграждение, като единствените предприети от взискателя действия били подаване на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа за изпълнение, поради което счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не била приложима. По изложените съображения прави искане за намаляване на размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение до минимално дължимия се съобразно чл.

10, т. 1 от Наредбата , като същият се редуцира до сумата от 200 лева. Оспорва се и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Взискателят К.И.Й.изразява становище за неоснователност на жалбата. Излага доводи, че размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е съобразен с минималните размери, определени в чл.

10 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Сочи, че били ангажирани доказателства, че уговореното възнаграждение в размер на 280 лева било реално платено от възложителя по договора за правна защита и съдействие. Поддържа, че по делото са предприети действия с цел удовлетворяване на вземането, а именно – посочвани са различни изпълнителни способи, депозирани са становища по делото и др. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал.

3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20217850400035 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№ 785 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от К.И.Й.от 21.01.2021г. срещу „Т.С.“ ЕАД, за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя парични суми в размер на 52, 40 лева, представляваща направени съдебни разноски по делото, за която е издаден на 01.12.2020г. изпълнителен лист по гр.дело № 4617/2019г. по описа на СРС, ГО, 24 състав. Молбата е депозирана чрез адв. М.Л., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева. В молбата за образуване на изпълнителното дело е направено искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение до дружеството-длъжник, както и за налагане на запор върху движими вещи, налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор върху дружествени дялове.

Взискателят е подал молба на 25.01.2021г., с която е направил искане пред органа по принудително изпълнение да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД.

Съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на „Т.С.“ ЕАД по банкови сметки в посочената банка, като запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 28.01.2021г. Видно от представеното писмо от „ЦКБ“ АД от 24.02.2021г. съдебният изпълнител е уведомен, че банката е превела изцяло дължимата сума в размер на 526, 27 лева по изпълнителното дело с платежно нареждане от 28.01.2021г.

На 26.01.2021г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени дължимите до този момент суми по изпълнителното производство в общ размер на 526, 27 лева, както следва: главница в размер на 52, 40 лева, 280 лева разноски по изпълнителното дело, 5, 91 лева за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и 3 лева – банкови такси, както и начислените авансови такси по ТТРЗЧСИ и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 40, 96 лева.

На 28.01.2021г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева; за намаляване на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и срещу приетите разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за банков комисион.

С постановление от

10.02.2021г. съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото разноски за адвокатско възнаграждение и за начислените такси по ТТРЗЧСИ.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, отброяващ се от датата на получаване на препис от обжалвания акт – 12.02.2021г., от легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм.,

ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./ длъжникът може да обжалва разноските по изпълнението.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство, или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

В разглеждания случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това число и за процесуално представителство, защита и съдействие.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

Разпоредбата на чл.

78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен способ – запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти, запор върху дружествени дялове. Впоследствие, по делото е депозирана на 25.01.2021г. молба от взискателя, с която са оттеглени посочените в молбата за образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането и са посочени нови такива, а именно – запор на банковите сметки на длъжника. Видно от материалите по изпълнителното дело, запорът е наложен на 28.01.2021г. и изпълнен от третото лице на 28.01.2021г., на която дата сумата, предмет на принудително изпълнение, е преведена по сметка на съдебния изпълнител.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя с оглед оттегляне на първоначално заявените способи за изпълнение, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. Обстоятелството, че в случая длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а дължимите суми са преведени въз основа на реализиран запор върху вземанията му по банкови сметки, не обуславя извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. И това е така, тъй като запорът е наложен, съответно - третото задължено лице е изпълнило запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение, поради което доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало безпредметно, т.е. длъжникът е бил лишен от възможността да заплати в срока за доброволно изпълнение. Поради това в случая развитието на изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение. Поради това няма основание в негова тежест да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, доколкото предприемането на такива в срока за доброволно изпълнение не е било нужно. Този извод се основава и на обстоятелството, че предмет на принудително изпълнение е вземане в размер на 52, 40 лева, а изпълнението е насочено срещу дружество, за което се предполага, че разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение в такъв размер.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните вземания.