Определение № 15880 от 22.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15880 гр. София, 22.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно частно гражданско дело № 20251100506085 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 248 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. К.Б., представител на И. Х. А., срещу определение №17799 от 16.04.2025 г., постановено по гр. д. № 58867/2024 г., на СРС, 163 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото решение от 14.03.2025 г., в частта за разноските.

Жалбоподателят твърди, че определението е незаконосъобразно, тъй като в исковото производство съдът сам отменил акта си за размера на разноските в заповедното производство и ги намалил под минимума, регламентиран в Наредба № 1/2004 г., без да съобрази посочените в същата допълнителни критерии за определяне на адвокатското възнаграждение.

Съгласно актуалната практика на ВКС националният съд можел да слезе под определения в наредбата минимум само след като установи, че положеният от адвоката труд е бил съществено надценен. Поддържа, че при определяне на възнаграждението съдът следвало да съобрази както процесуалното, така и извънпроцесуалното поведение на насрещната страна. В случая в полза на длъжника била осъществена квалифицирана правна помощ с предварително проучване на практиката на СЕС и ВКС, като размерът на възнаграждението служел и като санкция срещу неоснователно обогатилото се дружество, съставило недействителните договори. Моли съда да отмени обжалваното определение и да присъди пълния претендиран размер на възнаграждението за заповедното и исковото производства.

Ответникът по частната жалба „Профи Кредит България“ ЕООД е подал отговор, в който счита същата за неоснователна, тъй като съдът правилно разпределил отговорността за разноски, съобразявайки всички относими фактори. Процесуалният представител на жалбоподателя осъществил 1 безплатна правна помощ по множество идентични дела срещу дружеството.

Такова поведение не преследвало легитимен интерес, а представлявало злоупотреба с право с цел генериране на разноски. Отговорността за разноски не трябвало да става средство за неоснователно обогатяване в тежест на една от страните, която не е била участник в договарянето на същите. При констатирана прекомерност съдът следвало да съобрази претендирания размер с особеностите на делото.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Производството по гр. д. № 58867/2024 г., на СРС, 163 състав, е образувано по предявени от И. Х. А. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД установителен иск по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника на вземане на ищеца за сумата от 423,43 лв., представляващо обезщетение за забава върху главница от 1250 лв. за периода 21.06.2021 г. - 02.06.2024 г., присъдена с решение от 25.04.2024 г., постановено по гр. д. № 12402/2022 г. на СГС, II-Д състав, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.07.2024 г. по гр. д. № 37553/2024 г. на СРС, 163 състав. Към исковата молба е представен договор от 01.10.2024 г. за безплатна правна помощ в полза на ищеца.

На 16.10.2024 г. ответникът е получил препис от исковата молба, като с отговора е оспорил основателността на предявения иск, като е направил възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.

С решение по делото от 14.03.2025 г. съдът е уважил предявения установителен иск, като съгласно изхода от спора и на основание чл. 38, ал. 2 ЗА е осъдил ответника да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 210 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството. В мотивите на решението е посочено, че претендираният размер се доближавал до цената на иска и не бил съобразен с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

С молба по чл. 248 ГПК от 03.04.2025 г. адв. К.Б. е поискала от съда изменение на решението, в частта за разноските, с присъждане на пълния претендиран размер от общо 800 лв. за заповедното и исковото производства.

Насрещната страна е изразила становище за неоснователност на жалбата.

С обжалваното определение СРС е оставил молбата за изменение без уважение, като е приел, че по възражение на ответника исковият съд е бил в правомощието си да определи крайния размер на разноските в производството, без да се съобразява с посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални ставки. При оказана безплатна правна помощ адвокатът предварително се съгласил с определянето на размера на хонорара от съда, който нямало как да формулира изводи, различни от вече изложените в решението.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна следното:

2

Частната жалба е подадена в законовия срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца разноски в производството и възнаграждение за един адвокат са заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая се претендират разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното и исковото производства в полза на упълномощения от заявителя адв. К.Б. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, с оглед сключените договори за правна защита и съдействие при условията на чл. 38, ал. 1 ЗА от 18.06.2024 г. и 01.10.2024 г.

Съгласно разясненията, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., по тълк. дело № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. В това производство съдът следва да разгледа и възраженията на страните за неправилно изчисляване на разноските от съда в заповедното производство, искането на ответника за присъждане на разноски за заповедното производство и възраженията по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Адвокатското възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.2 от ЗА се определя от съда, съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника процесуални действия, а не подлежи на договаряне между страните по договора за правна защита и съдействие. В случая първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви за определяне на адвокатското възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА при позоваване на приложимата практика на СЕС, според която съдът определя размера на разноските, като отчете правната и фактическа сложност на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от страната и процесуалния му представител размер на адвокатското възнаграждение, нито от минималния размер на адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. Настоящият съдебен състав изцяло споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и на основание чл. 272 ГПК препраща към същите.

Предмет на делото е иск по чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване дължимостта на вземане за обезщетение за забава в плащането на парично задължение, като дължимостта и размера на последното са били установени със сила на присъдено нещо между страните в предходно производство, в рамките на което е била отправена и покана от кредитора за заплащане на главницата. Тези факти са били безспорни между страните, като възраженията на ответника са били единствено относно невъзможността на кредитора да претендира законна лихва в отделно производство, по неоснователността на което съдът се е произнесъл в мотивите на решението.

3

Следователно в производството не се е наложило събиране на доказателства и провеждане на допълнителни съдебни заседания, които обстоятелства не обуславят по-голям размер на разноските от вече определения от СРС.

По изложените съображения съдът намира обжалваното определение за правилно, като постановено в съответствие със закона, поради което същото следва да бъде потвърдено.

По изложените мотиви, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №17799 от 16.04.2025 г., постановено по гр. д. № 58867/2024 г. по описа на СРС, 163 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4