Решение № 568 от 28.06.2019, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

Номер ІІ- 48 28.06.2019 г. гр.Бургас

В ИМЕТО НА

НАРОДА

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД пети въззивен граждански състав

На: двадесет и първи май две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

Секретар Стойка Вълкова

Прокурор като разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева въззивно гражданско дело номер 576 по описа за 2019 година Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 147/29.11.2018 г., постановено по гр.д.№

318/2017 г. по описа на РС-Поморие.е разпределено ползването на незастроената част от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР на гр.Поморие, представляващ УПИ V-194 в кв.46 по плана на гр.Поморие, с площ от 519 кв.м., с адрес на поземления имот: гр.Поморие, ул.“К.“ № *, между ищеца В. П. П. и ответниците Д.И.К., П.И.К., В.С.С., П.К.С., Е.К.С., К.П.М. ***, съобразно предложения вариант Г – приложение № 2 към заключението на извършената повторна съдебно-техническа експертиза, при което:

- Частта от дворното място с площ 80.50 кв.м., оцветена в зелен цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва от В. П. П.;

- Частта от дворното място с площ с площ 101 кв.м., оцветена в розов цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва съвместно от Д.И.К. и П.И.К.;

- Частта от дворното място с площ с площ 87.25 кв.м., оцветена в син цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва съвместно от В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., тримата наследници на К. С.;

- Частта от дворното място 87.25 кв.м., оцветена в черен цвят на скицата вариант Г – приложение № 2 ще се ползва от К.П.М..

Обявено е заключението на вещото лице Илка Бакалова вх.№ 2322/11.05.2018 г. и скица-приложение № 2 към вариант „Г” за неразделна част от съдебното решение.

Против първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца В.П.П. ***, подадена чрез пълномощник адв.Вирджиния Хайк и адв.Даниела Димова-Кожухарова.

Във въззивната жалба се изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно, постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. Според въззивника, след като районният съд е приел, че предложените от вещото лице варианти А и Б са неприложими, а вариант В е неприложим заради предвидената за общо ползване площ от 35.90 кв.м., за което липсвало изразено съгласие от собствениците на сграда 02, то практически е останал като единствен вариант Г. При това положение, въззивникът счита, че съдът е следвало служебно да възложи допълнително заключение на вещото лице за разработването на нови варианти, за да бъде избран онзи от тях, който в максимална степен да удовлетворява правата и интересите на всички съсобственици и като не е сторил това съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, което е опорочило съдебния акт. За допуснато от съда процесуално нарушение в жалбата се сочи и необсъждането от районния съд на доводите на ищеца, изложени в писмените му бележки. Въззивникът счита, че избраният от съда вариант Г за разпределение на ползването води до нарушаване на негови права, до пречки да ги упражнява пълноценно и практически до намаляване частта му на ползване на имота с оглед правата му в съсобствеността, тъй като е избран вариант, съобразен с извършено в имота незаконно строителство и единствено ищецът не получава за ползване реална част с лице към ул.“К.“.

Посочва се, че докато за всички останали съсобственици е предвидена реална част с достатъчно широко лице към улицата, за ищеца П. е предвидена една тясна пролука от 0.70 м, наречена от съда „излаз“, с което правата на ищеца са нарушени за сметка на ответниците К. и Т.. В тази връзка, въззивникът счита, че на базата на вариант В от заключението на вещото лице е било възможно и е възможно да се разработи нов вариант, с който ищецът да получи част с лице към улицата. Посочва се също, че при непредставени от ответниците доказателства и данни за собствеността на гаража, следвало да се приеме, че по приращение същият е съсобствен на всички страни по делото, поради което незаконосъобразен се явява подходът да се търси вариант, при който да се обособи реална част за ответниците К. и Т., която да включва и гаража, както е сторил ПРС, тъй като разпределението по този начин води до вариант, при който ищецът има не излаз, а пролука към улицата, несъразмерен с дела му в съсобствеността и се така се нарушават неговите права. В тази връзка, въззивникът счита за напълно необоснован извода на районния съд, че получената при вариант Г конфигурация на частите от дворното място „е еднакво удобна за ползване от страните“ и необосновано е приел, че отчитането на фактическото застрояване в имота следва да се извърши единствено в полза на ответниците К. и Т., тъй като те не притежават и не представят никакви документи, установяващи въпросното застрояване да е извършено именно от тях, не притежават никакви строителни книжа, с които да удостоверят, че именно те са застроили частта от дворното място с гараж и барака. В заключение, моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови ново решение, с което да разпредели реалното ползване на незастроената част от процесния поземлен имот при зачитане правата на всички съсобственици, в т.ч. и правото на ищеца да получи разпределена за ползване реална част с лице и възможност за ползване към ул.“К.“.

Във въззивната жалба е направено доказателствено искане за допускане на нова съдебно-техническа експертиза, което е оставено без уважение от настоящия съд, поради липса на предпоставките по чл.266 ГПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата К.П.М., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба, като се моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите П.И.К. и Д.И.К., подаден чрез пълномощник адв.Евгени Атанасов, в който са изложени пространни съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се отхвърляне на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна Община Поморие, не се взема становище по въззивната жалба.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., погрешно наименуван „насрещна въззивна жалба“ и неправилно администриран от районния съд по реда на чл.263, ал.2 и ал.3 ГПК. Въззивният съд констатира, че така постъпилата „насрещна въззивна жалба“ няма необходимото съдържание по чл.260 ГПК и не отговаря на изискванията за въззивна жалба, а по същността си представлява подаден от посочените ответниците писмен отговор на депозираната от ищеца въззивна жалба, с който са оспорили същата като неоснователна. Ето защо, БОС приема, че в срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., в който са изложени подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на В.П., като се моли същата да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от лице, което има правен интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.32, ал.2 ЗС.

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на В.П.П. против П.И.К., Д.И.К., К. П. С. и К.П.М., с която се иска от съда да разпредели между тях, съобразно квотите им в съсобствеността, ползването на съсобственото им дворно място място, представляващо поземлен имот с идентификатор № ********** по КККР на гр.Поморие, с площ от 519 кв.м. Изложени са твърдения, че ищецът е собственик на ¼ ид.ч. от имота, ответничките К. са собственици на по 1/8 ид.ч. от имота, а ответниците С. и М. са собственици на по ¼ ид.ч. от дворното място. Твърди се, че в дворното място са изградени при условията на свързано застрояване две жилищни сгради с идентификатори съответно № ***.1 – северозападна сграда и № ****.2 – югоизточна сграда, в които страните притежават самостоятелни обекти на собственост. Тъй като страните не могат да постигнат съгласие относно ползването на незастроената част от дворното място, ищецът иска от съда да администрира тези отношения. Ангажирал е писмени доказателства и експертиза.

В подадения от ответниците П.К. и

Д.К. писмен отговор са оспорени фактическите твърдения на ищеца относно ползването на дворното място.

Сочи се, че съществуващото фактическо ползване на дворното място датира отпреди придобиване правото на собственост на ищеца и същият има осигурен достъп до сградата, като ползва задната част на дворното място. Направили са искане при разпределение на ползването съдът да предостави в общ дял на двете ответници реалното ползване на части от дворното място с посочените в отговора координати. Ангажирали са писмени доказателства.

В хода на делото пред ПРС е починал ответникът К. С. и на негово място като страни по делото са конституирани от съда наследниците му В.С.С., П.К.С. и Е.К.С., които са изразили становище за извършване на разпределението съобразно изложеното в исковата молба.

В хода на производството районният съд е конституирал като страна и Община Поморие, която е изразила становище за извършване на разпределение на ползването на имота при съобразяване правата на общината.

Фактите по делото са следните:

По делото е безспорно, че страните са съсобственици на поземлен имот с идентификатор № ********** по КК на гр.Поморие, с площ от 519 кв.м., идентичен с УПИ V-194, кв.46 по ПУП на гр.Поморие. Не се спори също, че в имота са изградени при условията на свързано застрояване две жилищни сгради-близнаци, като в сградата с идентификатор № *****.1 – северозападен близнак, самостоятелни обекти на собственост притежават ответниците В.С., П.С. и Е.С., всички като наследници на ответника К. С.

(починал в хода на делото), и ответницата К.М., а в сградата с идентификатор № ******.2 – югоизточен близнак, самостоятелни обекти на собственост притежават ищецът В.П.

(жилището на първия етаж) и ответниците П.К. и Д.К.

(жилището на втория етаж).

Ищецът се легитимира като собственик на ¼ ид.ч. от процесното дворно място, съгласно Договор от 24.06.1998 г. за продажба на недвижим имот по реда на

ПМС № 235 (л.5 и л.134). С посочения договор В.П. е станал собственик на ¼ ид.ч. от застроено дворно място с площ от 457 кв.м., съставляващо парцел V в кв.46 по плана на гр.Поморие, при посочените в акта граници.

Ответниците П.К. и Д.К.-Т. са собственици общо на ¼ ид.ч., или по 1/8 ид.ч., от процесното дворно място, съгласно Договор от 17.07.1998 г. за продажба на недвижим имот по реда на ПМС № 235 (л.135), с който наследодателят им И. Ж. К.е закупил от Община Поморие ¼ ид.ч. от застроено дворно място с площ от 457 кв.м., съставляващо парцел V в кв.46 по плана на гр.Поморие.

С Договор от

19.06.2006 г. за продажба на недвижим имот по реда на ЗОС

(л.136), ответницата К.М. и наследодателят на ответниците С. – К. П.С. *** ½ ид.ч. от застроено дворно място с площ от 457 кв.м., съставляващо УПИ V в кв.46 по плана на гр.Поморие, т.е. същите са станали собственици на по ¼ ид.ч. от процесния имот.

Безспорно е, че с влязло в сила съдебно решение

№

184/23.10.2006 г., постановено по гр.д.№

90/2006 г. по описа на ПРС, в производство по чл.53, ал.2 ЗКИР (отм.) ищецът В.П. е признат за собственик на ¼ от имот пл.№194 по плана на гр.Поморие от 1988г., който към момента на изготвяне на кадастралната карта на гр.Поморие през

1988г. е бил с площ от 500 кв.м.

Разпечатката съдържа 53 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d62d979-7950-4cdf-aa1c-05a406110d1a