Определение № 2022 от 26.05.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2022 гр. Варна, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Иванка Д. Дрингова

Ивелина Владова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501054 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Образувано е по повод частна жалба на М. В. Я., действаща лично и със съгласието на своята майка Ф. А. Ф., вх.№ 17870/08.03.2023г. по регистратурата на ВРС чрез процесуалния й представител срещу Определение № 2123 от 17.02.2023г. постановено по гр.д.№ 13517/2022г. по описа на ВРС, с което съдът е допълнил прекратително определение от 05.01.2023г. в частта за разноските, като е осъдил жалбоподателката да заплати на ответника по иска - В. П. Я. сумата от 450 лева – сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че постановявайки обжалвания акт и приемайки, че договорът за правна защита и съдействие от 05.01.2023г. представлява разписка за извършено плащане на адвокатско възнаграждение от страна на ответника по гр.д.№ 13517/2022г. по описа на ВРС съдът е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Излага, че искът по чл.59 от ЗЗД е бил част от предявените искови претенции по гр.д.№ 15717/2020г. по описа на ВРС и за защитата по тях ответникът е представил договор за правна защита с договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева.

Счита, че независимо, че искът по чл.59 от ЗЗД е образуван в самостоятелно производство по указания на въззивната инстанция, по него не са извършвани процесуални действия, поради което не е налице основание за представяне на нов договор за правна защита и съдействие. Възразява се и срещу това, че договорът не е подписан от ответника.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В.

Я., чрез процесуалния му представител. Заявява становище за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение. Излага, че производството по иска с 1 правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1200 щатски долара е било отделено от основното производство по чл.127, ал.2 от СК и по него /по облигационния иск/ не са присъждани разноски в полза на някоя от страните. Излага, че ответникът и процесуалния му представител са положили усилия за запознаване с материалите по делото касателно този иск и са организирали явяване в насроченото за 06.01.2023г. съдебно заседание, когато са узнали за извършеното ден по-рано десезиране на съда. Във връзка с водене на производството по облигационния иск на 05.01.2023г. е бил сключен и договорът за правна защита и съдействие между ответника В. Я. и адвоката му, по повод на който последният е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева.

СЪДЪТ, след служебна проверка констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК срещу обжалваем акт – определение, което попада в хипотезата на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр.чл.248, ал.3 от ГПК, от страна с правен интерес от обжалване и удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 275, ал. 2 от ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д.№ 13517/2022г. по описа на ВРС е образувано по повод предявен иск от М. В. Я., ЕГН ********** действаща лично и със съгласието на своята майка Ф. А. Ф. с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД за осъждане на В. П. Я. да й заплати сумата от 1200 щатски долара, с която ответникът се е обогатил неоснователно получавайки я през месец април 2020г., евентуално през периода след обявяване на извънредното положение в САЩ, която американските власти предоставят на всеки американски гражданин във връзка с мерките срещу Ковид-19.

Искът с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД е образуван в самостоятелно съдебно производство - гр.д.№ 13517/2022г. по описа на ВРС на база дадени от въззивната съдебна инстанция задължителни указания с определение № 260790/10.10.2022г. постановено по в.гр.д.№ 888/2022г. по описа на ВОС по повод осъществяван инстанционен контрол на решение по гр.д.№ 15717/2020г. по описа на ВРС. Разглеждането му е насрочено за открито съдебно заседание на 06.01.2023г.

На 05.01.2023г. е бил сключен договор за правна защита и съдействие № 411911 между В. П. Я. и адв. Ц. М. предмет оказване на правна защита и съдействие по гр.д.№ 13517/2022г. по описа на ВРС. По него е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева и същото е заплатено в брой на адвоката.

На 05.01.2023г. по делото /гр.д.№ 13517/2022г./ е постъпила молба от М. В. Я., ЕГН ********** действаща със съгласието на своята майка Ф. А. Ф. със заявен отказ от предявения иск, на основание на който на 05.01.2023г. съдебното производство е прекратено по реда на чл.233 от ГПК.

С молба от 24.01.2023г., в срока за обжалване на прекратителното определение, ответникът В. Я. е направил искане за присъждане на разноски във вид на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 450 лева. Към молбата е представен списък по чл.80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие № 411911/05.01.2023г.

2

С обжалваното определение № 2123 от 17.02.2023г. постановено по гр.д.№ 13517/2022г., по описа на ВРС, съдът е допълнил прекратителното определение /неправилно посочено разпореждане/ от 05.01.2023г., в частта за разноските, като е осъдил М. В. Я., действаща лично и със съгласието на своята майка Ф. А. Ф. да заплати на ответника по иска - В. П. Я. сумата от 450 лева – сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

За да се произнесе, ВОС съобрази следното:

Обжалваното определение е такова по чл.248 от ГПК и с него съдът е допълнил в частта за разноските определението си от 05.01.2023г., с което е прекратено производството по делото. Допълващото определение за разноски подлежи на инстанционен контрол пред въззивния съд на основание чл.248, ал.3 от ГПК.

Съгласно задължителните за първоинстанционния съд указания на ВОС /в.гр.д.№ 888/2022г./ за разглеждане на иска по чл.59 от ЗЗД в самостоятелно производство, такова е образувано и висящо към датата на сключване на договора за правна защита и съдействие между ответника и процесуалния му представител – 05.01.2023г. За действителността на договора за правна защита и съдействие не е предвидена изрична форма, поради което липсата на подпис от страна на клиента не обуславя извод за липса на надлежно учредена представителна власт, при положение, че ответникът е упълномощил адвоката да го представлява по делото пред всички инстанции.

Чл.81 от ГПК предвижда във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът да се произнася и по искането за разноски, а видно от разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

Правото на ответника да получи сторените от него разноски, в това число за заплатеното адвокатско възнаграждение не се поставя в зависимост от етапа, до който е достигнало производството, нито от вида и обема на процесуалните действия, които са или ще бъдат извършени по него. Следователно независимо от факта, че производството по предявения от ищцата М. Я. облигационен иск е приключило преди провеждането на първото по делото съдебно заседание поради предприетото от нея десезиране на съда, то е налице основание за възстановяване на сторения от ответника разход за заплатено адвокатско възнаграждение при наличие на доказателства за него. В представеният договор за правна защита и съдействие от 05.01.2023г. е видно, че за възложеното процесуално представителство на адв.

М. ответникът Я. е заплатил възнаграждение в размер на 450 лева. Същото е под минимума определим по реда на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подписаният от адвоката договор за правна защита и съдействие има характер на разписка за получаване на заплатеното в брой възнаграждение, поради което следва да се приеме, че ответникът действително е направил разход, който на основание чл.78, ал.4 от ГПК следва да се възложи в тежест на ищеца. В този смисъл Определение № 529 от 11.12.2019 по ч.гр.д. № 4335/2019г. на ВКС.

Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че дължимото възнаграждение на процесуалния представител на ответника е това посочено в първоначално сключения договор за правна защита и съдействие по гр.д.№ 15717/2020г. по 3 описа на ВРС в размер на 200 лева. Същото, както е посочено в договора е дължимо, за проведеното по това дело производство - по спорна съдебна администрация по чл.127, ал.2 от СК и по иска за издръжка по чл.149 от СК. За образуваното в самостоятелно дело исково производство за неоснователно обогатяване се дължи отделно адвокатско възнаграждение като в случая това е договореното с договора за правна защита и съдействие № 411911/05.01.2023г. в размер на 450 лева.

Въз основа на изложените фактически и правни съображения съдът намира частната жалба за неоснователна. Обжалваното определение е законосъобразно и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 2123 от 17.02.2023г. постановено по гр.д.№ 13517/2022г. по описа на ВРС, с което по реда на чл.248 от ГПК съдът е допълнил прекратително определение от 05.01.2023г. в частта за разноските, като е осъдил М. В. Я., ЕГН ********** действаща лично и със съгласието на своята майка Ф. А. Ф. да заплати на ответника по иска - В. П. Я. сумата от 450 лева – сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл.274, ал.4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4