Решение № 397 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 397 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА

ПЕТКОВА при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА Гражданско дело № 20251110118848 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 235 ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба на Г. М. М., подадена чрез адв. В. Н. против „Софийска Вода“ АД, с която е предявен отрицателен установителен иск за признаване на установено, че ищцата не дължи на ответника сумите, за които е издаден изпълнителен лист от 25.07.2016 г. по ч.гр.д. № 26208/2016 г. по описа на СРС, 29 с-в, както следва: 1 307, 55 лв. – главница за предоставени ВиК услуги за периода от 15.11.2011 г. до 20.03.2016 г., ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 16.05.2016 г. до окончателното й изплащане, 111, 28 лв. – мораторна лихва за периода от 16.12.2011 г. до 20.03.2016 г., както и сумата от 328, 38 лв. – съдебни разноски.

Ищцата твърди, че срещу нея е образувано и висящо изп.д. № 20168630402708 по описа на ЧСИ С. Х. по молба на взискателя и настоящ ответник „Софийска вода“ АД въз основа на изпълнителен лист, издаден срещу нея на 25.07.2016 г. по ч.гр.д. № 26208/2016 г. по описа на СРС, 29 с-в. Според ищцата вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност, доколкото ответникът не предприел изпълнителни действия, прекъсващи давността. Сочи, че на 27.06.2019 г. по изпълнителното дело е постъпило плащане и този факт е последният, годен да прекъсне данвостта, следователно и съобразявайки разпоредбите на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, считано от 05.09.2024 г. вземанията по издадения изпълнителен лист са погасени по давност. Моли за уважаване на предявения иск, претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Софийска вода“ АД, който е подаден от юрисконсулт П. И.. Исковата молба се оспорва като неоснователна. Според ответника претенцията на ищцата е неоснователна, тъй като са извършвани множество действия по образуваното изпълнително дело, прекъсващи давността. Сочи, че на на 10.06.2021 г. по изп.д. № 20168630402708 по описа на ЧСИ Х. постъпило плащане от ищцата, което действие прекъснало погасителната давност, поради което и същата не е изтекла към момента на предявяване на иска. Моли за отхвърляне на 1 иска. Претендира разноски. Направено е взъаржение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е допустимо, независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство, а в случая дори такова е налице – изп.д. № 20168630402708 по описа на ЧСИ С. Х.. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство - определение № 477 от 07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3407/2019 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 410/20.09.2018 г. по ч. гр. д. № 3172/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о., определение № 513/24.11.2016 г. по ч. т. д.

№ 1660/2016 г., І т. о., определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.

Наличието на изпълнителен титул и оспорване на предявения отрицателен установителен иск за дължимостта на вземането по изпълнителния титул, винаги обуславя наличието на правен интерес за ищеца от предприетата защита.

С определението за насрочване на делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 25.07.2016 г. по ч.гр.д. № 26208/2016 г. по описа на СРС, 29 с-в, както и че въз основа е образувано изп.д. № 20168630402708 по описа на ЧСИ Х..

Съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение – същата има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл. 423 ГПК и чл. 424 ГПК, които са приложими за влязлото в сила съдебно решение. Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение - виж определение № 480/27.07.2010 г. по ч. гр. д. № 221/2010 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 443/30.07.2015 г. по ч. т. д. № 1366/2015 г. на II т. о. на ВКС, определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 480 от 19.07.2013 г. по ч. гр. д. № 2566/2013 г. на IV г. о. на ВКС. С определение № 214/15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г. по описа на ВКС, IV г. о. изрично е посочено, че заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.

Съдебната практика приема, че когато влиза в сила заповедта за изпълнение, започва да тече петгодишната давност за вземанията на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД – виж решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г. на IV г. о. на ВКС, определение № 628/11.11.2019 г. по т. д. № 1075/2019 г. на ВКС, ІІ т. о.

В случая няма данни кога е влязла в сила Заповедта за изпълнение по ч. гр. д. № 2

26208/2016 г., по описа на СРС, 29 състав, но това е станало най-късно на 25.07.2016 г., когато е издаден изпълнителният лист.

Страните не спорят и че въз основа на издадения изпълнителен лист от 25.07.2016 г. е образувано изп.д. № 20168630402708 по описа на ЧСИ С. Х.. Видно от приетия като доказателство по настоящото дело заверен препис от изпълнителното дело, същото е образувано по молба на „Софийска вода“ АД, подадена на 10.09.2016 г. На съдебния изпълнител са възложени действия по проучване имуществото на длъжника, както и на основание чл. 18, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители да бъде избран начин на изпълнението.

В изпълнителното производство последователно са налагани запори върху банкови сметки на длъжницата, а самата тя е сезирала органа по изпълнението с изявление, че ще погасява доброволно задълженията си.

Съгласно чл. 13 от Наредба № 4 от 06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители на гърба на изпълнителния лист се отбелязват извършените плащания.

В случая са отбелязани следните плащания: на 27.11.2017 г. – 150, 26 лв., на 12.03.2018 г. – 40, 60 лв., на 19.10.2018 г. – 226, 26 лв., на 21.05.2019 г. – 308, 87 лв., на 09.10.2019 г. – 165, 32 лв.

Видно от съдържанието на изпълнителното дело плащанията са постъпвали банковата сметка на ЧСИ С. Х., като последното плащане е направено с платежно нареждане от 27.06.2019 г. и е в размер на 183 лв. За постъпилото плащане е изготвена сметка от ЧСИ от 09.10.2019 г., в която е обективирано, че сумата от 165, 32 лв. е изплатена на взискателя, тази сума съответства и на последното отбелязване в изпълнителния лист.

На лист 98 от изпълнителното дело се съдържа справка в графичен вид, в която е отбелязано следното дата: 10.06.2021 г., задължено лице: Г. М. М., платени: 9. Справката не е подписана от длъжностно лице при органа на изпълнението. По делото липсва какъвто и да било документ, обективиращ плащането на сумата от страна на длъжницата. Съгласно дадените указания за попълване на дневника на извършените действия от ЧСИ според горепосочената Наредба № 4 от 06.02.2006 г. в дневника задължително се отразяват постъпилите и извършените плащания за погасяване на вземанията по изпълнителните дела, съответно с "постъпило плащане" и "извършено плащане". Когато се отразява "постъпило плащане",задължително се отбелязва дали то е "доброволно" или "друго". "Доброволни"са плащанията, направени в срока за доброволно изпълнение, в резултат на спогодба между страните (включително когато плащането е извършено направо на взискателя) или тези по чл. 348 ГПК. Постъпилите плащания в брой се отразяват в момента на издаване на приходен касов ордер (ПКО). Постъпилите по специалните банкови сметки плащания се отразяват на датата, на която в деловодството на частния съдебен изпълнител е получена справката за движението по тях от обслужващата банка. В случаите, в които датата на отразяването в дневника не съвпада с датата на вальора на постъпилото плащане, в колона 4 се посочва и датата на вальора. В случая по делото липсва надлежен документ, удостверяващ постъпил банков превод на сумата от 9 лв. о длъжницата Г. М. М. по сметка на ЧСИ. Липсва и издаден приходен касов оредер, в случай, че сумата е платено в брой.

Отделно от това на гърба на изпълнителния лист липсва отбелязване на постъпилата сума.

Според настоящия състав на законосъобразното отбелязване на гърба на листа изисква отблязване на датата на постъпването, а не дата на разпределянето на постъпилите суми.

Доброволното плащане на задължение по изпълнителното дело представлява признаване на вземането по смисъла на чл. 116, б. „а“ от Закона за задълженията и договорите, т.е. плащането е изявление на длъжника, което е с неблагоприятни последици за него. При съобразяване на изложеното и доколкото липсват каквито и да било създадени писмени документи съдържащи изявление, както на длъжника направил плащането, така и на длъжностното лице, което го е направил, съдът намира, че последното валидно плащане 3 на задълженията от страна на Г. М. М. по изп.д. № 20168630402708 по описа на ЧСИ С. Х. е от 27.06.2019 г. При това положение и като съобрази разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД и чл. чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 ПЗР на ЗИД на Закона за здравето, спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправни субекти, за период от 2 месеца и 7 дни, съдът намира, че задължението е погасено по давност на 05.09.2024 г., каквито са и твърденията на ищеца. Ето защо съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 439 ГПК е основателен и като такъв следва да бъде уважен.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски се дължат единствено на ищеца. Същият е заплатил държавна такса в размер на 69. 89лв., както и е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., поради което и сторените разноски подлежат на възстановяване. Съдът намира направеното възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Действително делото е решено в едно открито съдебно заседание и не се отличава с правна и фактическа сложност. Сумата от 400 лв. е минималният адвокатски хонорар за водене на исково дело, съгласно ориентировъчните размери по НМРАВ. Освен това съдът не следва да допуска обезценка на адвокатския труд, а да съобразява както извършения труд, необходимостта от достойно заплащане, така и разходите, които адвокатът прави за извършване на своята дейност.