Определение № 399 от 10.11.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Л. Т.- защитник на подс. И. С., срещу определение №479/21.10.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №473/2025 г. по описа на Окръжен съд –Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на защитника съдебното производство да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се аргументи, че във фактическата част на обвинението е налице недостатъчност на факти, относими към обективната и субективната съставомерност на процесното деяние, с което се ограничава правото на защита на предаденото на съд лице. Отстоява се съществено нарушение на процесуалните правила и поради възлагането на действия по разследването на лица, чиято безпристрастност е била открита за съмнения, като при твърдяно от защитника изрично искане за отвод наблюдаващият прокурор не се е произнесъл с дължимия съобразно чл. 199 от НПК акт- постановление. С възражения за процесуално компрометирано разследване, непълнота и вътрешна противоречивост на обвинителния акт се иска отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частната жалба възражения, с приложените по делото материали, както и с атакуваното определение намира, че:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване. Разгледана по същество е частично основателна.

Делото е образувано в Окръжен съд – Пазарджик по внесен от Окръжна прокуратура- Пазарджик обвинителен акт, с който спрямо подсъдимия И. Д.

С. е възведено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, предл. 3 б.“а“, вр. ал.1, б. „б“ и б.„в“ вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В проведеното по делото разпоредително заседание на 23.10.2025г. съдът е бил сезиран от защитника на подсъдимия с оплаквания за нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Окръжният съд е намерил отсъствие на съществени процесуални нарушения, повеляващи връщане на делото в предходната процесуална фаза и е постановил атакуваното пред настоящия съд определение.

Част от изложените в частната жалба упреци срещу така приетото от контролирания съд са основателни.

Установява се при прочита на обвинителния акт/ОА/, инициирал настоящето съдебно производство, че изложената в обстоятелствената му част фактология не определя в достатъчна степен фактическата рамка на обвинението и е основателно възражението, че не е обезпечено правото на подсъдимия да организира защитата си.

Развитата от прокурора обвинителна теза/на стр. 1 и стр. 2/ най- общо се свежда до това, че: на инкриминираната дата е настъпил удар между две МПС, насрещно движещи се по главен път 1-8, в посока изток- запад/и обратно/, едното от които-„Ауди“ А3, управлявано от подсъдимия. с висока скорост в насрещната му пътна лента. Това е мотивирало водача на другия автомобил-„ Опел Зафира“, да се отклони към лявата част на собствената си лента. Подс. И. С. е реализирал неуспешен опит да се завърне в лентата си за движение и се стигнало „до пресичане на траекториите на двете коли“.

Ударът е настъпил в зоната на кръстовище „в западния край на кръстовището“. С оглед упомената по- горе посока на движение на всеки от двата автомобила/изток- запад и обратно/, това описание е информативно за мястото на удара по дължината на платното, но не съдържа никаква информация къде по ширина на пътното платно се намира конфликтната точка.

Обвинителната теза е неясна още и поради отразеното, че неуправляваният от подсъдимия автомобил „Опел Зафира“ „в резултат на удара променил рязко направлението си на движение, като от напречно пресичане на платното за движение е преминал с преобръщане извън пътното платно отляво на посоката си“. В кой момент и защо този автомобил от отклоняващ се вляво преди удара се е превърнал в „напречно“ пресичащ пътното платно в момента на удара, е неясно. В посочения смисъл е 2 основателно възражението за недостатъчно ясно фактическо описание на поведението на водача на другия участващ в ПТП автомобил, при все, че и то е относимо към подлежащите на установяване обстоятелства.

В чл. 246, ал. 2 от НПК е регламентирано задължителното съдържание на обвинителния акт, с оглед процесуалното му предназначение да определи рамките на доказването на фактите на обвинението в съдебната фаза, с очертаване на съставомерните фактически признаци на съответното престъпление. Законодателят е извел като абсолютно изискване за процесуалната издържаност на обвинителния акт точното посочване в описателната му част на значимите за решаване на отговорността обстоятелства. Обвинението следва да бъде конструирано по такъв начин, че да е възможно инкриминираното деяние, за което на подсъдимия е повдигнато обвинение, да се изведе без усилие и двусмислие от направените от прокурора твърдения. Всяко неизпълнение на това процесуално задължение съставлява нарушение на разпоредбите на НПК, гарантиращи правото на защита на обвиненото лице и на останалите страни в съдебното производство.

Настоящият обвинителен акт не удовлетворява изискването на чл. 246, ал. 2 от НПК и установените в съдебната практика изисквания към задължителното му съдържание. Възможността страните в да реализират в пълен обем правата си може да бъде обезпечена единствено чрез прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора, който да изготви обвинителен акт, съответстващ на повелята на чл. 246, ал. 2 от НПК.

Към настоящия момент не може да се прецени основателността и на отправеното възражение, че по делото не са приложени всички материали. То не би се явявало неотстранимо от съда процесуално нарушение, доколкото в съдебната фаза може да се изиска от обвинението да представи евентуално неприложени документи. Но, при наличието на основание за връщане на далото на прокурора и при установената продължителност на разследването следва да бъде указано на държавния обвинител да провери правдивостта и на това оплакване, защото:

Видно е от съдържанието на протокола за предявяване на материалите от разследването/т. 2, л. 206-208/, че на 15.05.2025г. защитникът изрично е заявил неприложени по делото „множество прокурорски актове“ за отвод на наблюдаващ прокурор и отстраняване на „водещи разследването служители“. В постановлението си от 27.05.2025г. прокурорът се е произнесъл само относно направените при предявяването доказателствени искания. Нито е обсъждал, нито е отрекъл наличието на неприложени по делото прокурорски постановления, респ.- на молби/искания, които са предпоставили произнасянията. В приложените към настоящия момент по делото материали не се установяват назованите от защитника.

С оглед дължимата от съда преценка дали дейността по събирането и проверката на доказателствените материали и постановяването на акт по разследването са осъществени от лица, отговарящи на изискването за 3 непредубеденост, респ. – налице ли са основания, препятстващи ползването на някои от събраните в хода на ДП доказателства, прокурорът следва да провери доколко възражението на защитника е основателно и при положителна констатация да приложи твърдените документи.

Неоснователно е възражението относно непълнотата на обвинителната теза за причинно- следствената връзка между процесното ПТП и съставомерните телесни увреждания на пострадалите лица. Обвинителната теза в тази насока е достатъчно ясно заявена.

Не е основание за връщане на делото на прокурора и твърдяната липса на негова активност за контрол върху качеството и пълнотата на разследването. В чл. 7 от НПК е установен принципът, че централното място в наказателния процес заема съдебното производство, а досъдебното производство има подготвителен характер. В съответствие с това е и възприетото от съдебната практика виждане за невъзможност делото да се връща на прокурора поради недостатъци в доказателствената дейност на разследващите органи в досъдебната фаза.

В обобщение: въззивната инстанция не споделя изводите на окръжния съд, че обвинителният акт, по който е образувано настоящето съдебно производство отговаря на изискванията на чл. 246 ал. 2 от НПК. Налице са съществени нарушения на процесуалните правила, неотстраними от съда, но отстраними от прокурора. Наведените в тази насока оплаквания са основателни. Обжалваното определение следва да бъде отменено, съдебното производство- прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на констатираните по- горе нарушения.

С оглед гореизложеното, Пловдивският апелативен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №479/21.10.2025г., постановено по НОХД №473/2025 г. по описа на Окръжен съд –Пазарджик, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №473/2025 г. по описа на Окръжен съд –Пазарджик.

ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на посочените в мотивната част на определението съществени процесуални нарушения.

Определението не подлежи на обжалване и протест

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 399 гр. Пловдив, 10.11.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Ив. Крачолов

Членове:

Иван Хр. Ранчев

Елена Й. Захова като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно дело № 20255000600495 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 345, ал. 1 вр. чл. 249, ал. 3 вр. ал. 4, т. 1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Л. Т.- защитник на подс. И. С., срещу определение №479/21.10.2025г., постановено в разпоредително заседание по НОХД №473/2025 г. по описа на Окръжен съд –Пазарджик, с което е оставено без уважение искането на защитника съдебното производство да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила.

В жалбата се твърди незаконосъобразност на съдебния акт. Излагат се аргументи, че във фактическата част на обвинението е налице недостатъчност на факти, относими към обективната и субективната съставомерност на процесното деяние, с което се ограничава правото на защита на предаденото на съд лице. Отстоява се съществено нарушение на процесуалните правила и поради възлагането на действия по разследването на лица, чиято безпристрастност е била открита за съмнения, като при твърдяно от защитника изрично искане за отвод наблюдаващият прокурор не се е произнесъл с дължимия съобразно чл. 199 от НПК акт- постановление. С възражения за процесуално компрометирано разследване, непълнота и вътрешна противоречивост на обвинителния акт се иска отмяна на обжалваното постановление и връщане на делото на прокурора.

Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с изложените в частната жалба възражения, с приложените по делото материали, както и с атакуваното определение намира, че:

1

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице, в срока за обжалване. Разгледана по същество е частично основателна.

Делото е образувано в Окръжен съд – Пазарджик по внесен от Окръжна прокуратура- Пазарджик обвинителен акт, с който спрямо подсъдимия И. Д.

С. е възведено обвинение за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4, вр. с ал. 3, предл. 3 б.“а“, вр. ал.1, б. „б“ и б.„в“ вр. с чл. 342, ал. 1, вр. с чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В проведеното по делото разпоредително заседание на 23.10.2025г. съдът е бил сезиран от защитника на подсъдимия с оплаквания за нарушения по смисъла на чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК и искане за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора. Окръжният съд е намерил отсъствие на съществени процесуални нарушения, повеляващи връщане на делото в предходната процесуална фаза и е постановил атакуваното пред настоящия съд определение.