Определение № 26903 от 24.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26903 гр. София, 24.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110102721 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „А ..Б Б“ ЕООД срещу Х. И. А., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени кумулативно обективно съединени установителни искове за главница, договорна възнаградителна лихва и обезщетение за забава по договор за потребителски кредит.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и моли за тяхното отхвърляне.

Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими и необходими, поради което следва да бъдат приети.

Искането на ответницата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза е допустимо, относимо и необходимо по четвъртия и петия от поставените въпроси, тъй като за установяване дали застрахователните премии са включени при изчисляването на годишния процент на разходите и какъв би бил неговият размер при включването им са необходими специални знания, поради което в тази част следва да бъде уважено.

Искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по останалите въпроси следва да бъде оставено без уважение, тъй като част от тях се отнасят до обстоятелства, които могат да бъдат установени от представените писмени доказателства, а въпросът дали изчисленият годишен процент на разходите надвишава установен от закона предел представлява правна преценка от компетентността на съда.

Искането на ответницата за допускане на съдебно-техническа експертиза следва да бъде оставено без уважение, тъй като за преценката на вида, формата и размера на шрифта на представените договорни документи не е необходимо използването на специални технически знания.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.10.2026 г. от 10:30 часа, за която дата и час да се призоват страните и вещото лице.

ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на исковата молба документи.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с материалите по делото и с договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2023 г., да даде заключение по следните въпроси: дали застрахователните премии са включени при изчисляването на ГПР и какъв би бил размерът на ГПР, ако в разходите бъде включена застрахователната премия.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по първия, втория, третия и шестия от поставените в отговора на исковата молба въпроси и за допускане на съдебно-техническа експертиза

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 150 евро, вносим от ответницата в едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок следва да представи доказателства за внасянето му.

НАЗНАЧАВА за вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза В С, която да се уведоми за поставената задача след представяне на доказателства за внесения депозит.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. чл. 146 ГПК ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:

По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът „А ..Б Б“ ЕООД твърди, че на 20.04.2023 г. между ответницата Х. И. А. и „Т...“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който банката предоставила кредит в размер на 15 000 лв., който следвало да бъде погасен на 60 месечни вноски по 722,56 лв. с краен срок 25.04.2028 г. Уговорени били фиксиран лихвен процент в размер на основния лихвен процент, увеличен с 10 процентни пункта, и годишен процент на разходите в размер на 34,65 %. Поддържа, че ответницата не изпълнила в срок задълженията си по договора, поради което кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на 15.05.2024 г. Твърди, че с договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.04.2025 г. „Т...“ ЕАД му прехвърлило процесните вземания, за което ответницата била уведомена, а при условията на евентуалност поддържа, че уведомяването е извършено с връчването на исковата молба. За вземанията е издадена Заповед № 23528 от 29.07.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч. гр. д. № 39017/2024 г. по описа на Софийския районен съд.

Моли да бъде признато за установено, че ответницата му дължи парично задължение в общ размер на 33 914,64 евро, от които 10 808,48 евро – главница, 1 775,02 евро – договорна възнаградителна лихва за периода 25.11.2023 г. – 15.05.2024 г. и 210,50 евро – обезщетение за забава за периода 25.11.2023 г. – 18.06.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от 26.06.2024 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноските по заповедното и исковото производство.

2

Ответницата Х. И. А. оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът не е доказал придобиването на конкретните процесни вземания по силата на договора за цесия и надлежното й уведомяване за прехвърлянето. Не оспорва сключването на договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2023 г., но твърди, че същият е недействителен поради несъответствие с изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Излага, че освен сумата от 15 000 лв. в общия размер на кредита е включена застрахователна премия в размер на 7 169,36 лв., върху която се начислява възнаградителна лихва, без този разход да е включен при изчисляването на посочения в договора ГПР. Поддържа, че застраховките са били формално обозначени като доброволни, но фактически са представлявали условие за предоставяне на кредита, поради което премиите са част от общия разход по кредита. Оспорва клаузите относно ГПР, възнаградителната лихва и застрахователните премии като неясни, неиндивидуално уговорени и неравноправни, както и твърди, че договорът и свързаните с него документи не са оформени с изискуемия от закона вид, формат и размер на шрифта. Счита, че при недействителност на договора не съществува валидно облигационно основание за претендиране на главница, договорна лихва и обезщетение за забава.

Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.

По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация на предявените искове:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД – за главницата по договора за потребителски кредит; чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД – за договорната възнаградителна лихва; и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД – за обезщетението за забава.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК съдът ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че на 20.04.2023 г. между Х. И. А. и „Т...“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № ********** със соченото в исковата молба съдържание.

По чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – разпределение на доказателствената тежест:

По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на валидно договорно правоотношение по договор за потребителски кредит № ********** от 20.04.2023 г.; предоставянето на заемната сума; съдържанието и падежа на задължението; настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост и съобщаването й на ответницата преди подаване на заявлението; размера на непогасената главница; сключването на договора за цесия и съобщаването на прехвърлянето на длъжника.

По иска по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на действителна уговорка за заплащане на възнаградителна лихва, приложимия лихвен процент, периода, за който се претендира, и размера на вземането.

По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на изискуемо главно парично задължение, изпадането на ответницата в забава, периода на забавата и размера на претендираното обезщетение.

С оглед потребителския характер на договора в тежест на ищеца е да докаже спазването на императивните изисквания на Закона за потребителския кредит относно формата и съдържанието на договора, правилното посочване и изчисляване на годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, както и индивидуалното уговаряне на оспорените клаузи, ако поддържа, че същите са индивидуално уговорени.

3

В тежест на ответницата е да докаже извършените плащания и останалите правопогасяващи, правоизключващи или правоотлагащи факти, на които основава възраженията си, доколкото същите не произтичат от съдържанието на договора и не подлежат на служебна преценка от съда.

УКАЗВА на страните, че ще разгледа въпроса за нищожността на клаузите в договора на основание чл. 7, ал. 3 ГПК служебно и може да не зачете правните последици на нищожната сделка или на нейни отделни клаузи (за ГПР, размера на възнаградителната лихва, сключването на застраховки към заемния договор и начина на начисляването й) и им дава възможност да изразят становище по този въпрос в срок до първото открито съдебно заседание включително, както и да посочат доказателства.

УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им указва, че при непредставяне на доказателства и непосочване на доказателствени искания в този срок губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото по делото открито съдебно заседание може да оспори истинността на представените с отговора на исковата молба писмени доказателства, както и да изрази становище, да посочи и представи доказателства във връзка с направените от ответницата в отговора на исковата молба оспорвания и възражения.

УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответницата може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.

На страните да се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4