Решение № 4115 от 16.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4115 гр. София, 16.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Катя Н. Велисеева Въззивно гражданско дело № 20251100513318 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ответника А. С. Л. чрез адв. В.М. от САК в качеството му на особен представител срещу решение №16977 от 18.09.2025 г. постановено по гр.д. № 70702/2024 г. по описа на СРС, 33 състав, с което е уважен изцяло предявения от „Бул Инс“ АД иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ за сумата 1033,37 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за виновно причинени имуществени вреди на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №****, вследствие ПТП от 13.12.2020 г. в района на гр. Ботевград като е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №****, но е отказал да се подложи на проверка за установяване наличието на алкохол в кръвта и наркотици или други упойващи вещества, с включени разноски за определянето му, заедно със законна лихва върху сумата , считано от 27.11.2024 г. до погасяването.

Във въззивната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради недоказаност на връзка между вредоносното събитие и ответника по делото. Поддържа, че в нито един от представените от ищеца документи не е вписано името А. Л.. Липсват доказателства, от които да се установява, че ответникът е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ не само с ищеца, но и с друг застраховател.

Възразява от събраните свидетелски показания да се доказва, че именно ответникът е виновен за процесното ПТП. Счита, че не са установени по делото противоправни действие на ответника, които да ангажират отговорността му. Моли решението да бъде отменено изцяло.

В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, в който са изложени доводи за правилността на обжалваното решение. Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е причинил процесното ПТП и произтеклите от него вреди като е отказал да се подложи на проверка за алкохол след пристигане на органите на МВР на мястото на произшествието, поради което правилно е реализирана регресната му 1 отговорност. Претендира присъждането на разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените с въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните намира следното:

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. Предвид горното съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ

За основателността на иска е необходимо ищецът да докаже, че е налице валиден договор за задължително застраховане „Гражданска отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно събитие, покрит риск по последния, че събитието е в причинна връзка с противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, който управлява застрахованото МПС след употреба на алкохол или който след настъпване на произшествието е отказал да се подложи или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение за вредите по пострадалото МПС в предявения размер, както и че е поканил ответникът да възстанови сумите. Правото на ищеца да получи плащане от деликвента предполага и установяване по безспорен и категоричен начин осъществяване на фактите от състава на деликта – виновно и противоправно действие (или бездействие) на деликвента, в резултат на което да са настъпили имуществени и/или неимуществени вреди за увредения като вината се предполага до доказване на противното съгласно на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ответника е при доказване на горните факти, да докажа че е погасил задължението чрез плащане.

В случая предвид липсата на възражения в този смисъл съдът приема за безспорно между страните, установеното от първоинстанционния съд, че на 13.12.2020 г. в района на гр. Ботевград е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което водачът на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №**** губи контрол върху управлението на автомобила при извършване на ляв завой и се блъска в стена, след което автомобилът отскача назад и се удря в автомобил „Ауди А4“ с рег. №****, управляван от Д.В.М.. Не е спорно и че вследствие на сблъсъка на лек автомобил „Ауди А4“ с рег. №**** са причинени щети, за които при ищеца е заведена регресна претенция №2110009860 от страна на застрахователят по застраховка „Каско на МПС“, по която е заплатено обезщетение в размер на 1008,37 лева.

Спорно по делото е авторството на деянието в лицето на ответника, както и дали същият следва да отговаря пред застрахователя по „Гражданска отговорност“.

За настъпилото произшествие е съставен протокол за ПТП с бл. №17615752 от 13.12.2020 г., който като официален свидетелстващ документ установява с обвързваща доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. Видно от протокола водач на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №**** е лицето А. С. Л. ЕГН **********, който е представил свидетелство за управление на МПС, поради което съдът приема, че именно той е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №**** в момента на настъпване на произшествието. От събраните свидетелски показания се установява, че водачът Л. е бил сам в управлявания от него автомобил по време на инцидента.

О т протокол за ПТП се установява и че по отношение на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №**** А. С. Л. е взето административно отношение като му е съставен АУАН №341024/13.12.2020 г. , въз основа на който е ангажирана административно – наказателната му отговорност с постановяване на НП №20-0246-001667/24.03.2021 г., за 2 това че не е избрал скорост на движение, съобразена с атмосферните условия, релефа и интензивността на движението, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, с което е нарушил чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. Поведението на водача на лек автомобил „Шкода Октавия“ с рег. №****, който не с съобразил движението си с пътната обстановка, е противоправно, в колизия с общата императивна забрана на чл. 45, ал.

1 ЗЗД, да не се вреди другимо. Същото е и виновно, като от страна на ответника не са представени доказателства оборващи презумцията на чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което направените във въззивната жалба възражения за наличие на невиновен водач съдът намира за неоснователни. Това обуславя изводът, че причинените на лек автомобил „Ауди А4“ с рег.

№**** щети, за които е прието за безспорно между страните, че се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 13.12.2020 г. произшествие, са в резултат от виновното поведение на ответника.

Установява се, че водачът А. С. Л. е отказал проверка за алкохол, което е основанието за възникване на регресното право на ищеца съобразно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Въззивникът навежда твърдения, че липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между него и ищеца е пречка за реализиране на отговорността му.

Действително представената застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“ № BG/02/120002585335 от 10.09.2020 г., по отношение на чиято валидност няма спор, е сключена между ищеца и лицето В.В.Ч.. Последната има качеството застраховащ, но съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите са застраховани собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание.

Предвид това доколкото задължение на застрахователя по „Гражданска отговорност“ е да покрива вреди, причинени не само от застраховащия, но и от всяко друго лице, което ползва превозното средство на законово основание без да е необходимо наличието на нарочно пълномощно, то за него възниква и правото да получи от този водач платеното застрахователно обезщетение при наличие и на останалите предпоставки за това, което в случая се установява.

Във въззивната жалба не се съдържат оплаквания касателно размера на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение, както и че ответникът е получил покана да заплати сумата, представляваща регресно вземане ведно с ликвидационни разходи в размер на 25,00 лева, за погасяването на която ответникът не е представил доказателства до приключване на делото пред настоящата инстанция, поради което исковата претенция е изцяло основателна в претендирания с исковата молба размер.

Предвид идентичните правни изводи, до които достига въззивната инстанция, първоинстанционното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските

При този изход на спора разноски се следват на въззиваемия, който претендира такива по представен списък по чл. 80 ГПК за заплатен депозит за особен представител за въззивното производство, за който по делото са приети доказателства и следва да му се присъди в цялост.

Съобразявайки дадените в т.7 на ТР №6 от 06.11.2013 г. по т.д. 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС разяснения дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 12,78 евро (25,00 лева) следва да се присъди в полза на настоящия съд като се възложи на въззивника, предвид неоснователността на жалбата.

На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ПОТВЪРЖДАВА решение №16977 от 18.09.2025 г. постановено по гр.д. № 70702/2024 г. по описа на СРС, 33 състав,

ОСЪЖДА А. С. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к **** да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, ет. 2 на основание чл. 78, ал. 1ГПК сумата 105,00 евро разноски пред въззивната инстанция.

ОСЪЖДА А. С. Л. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к **** да заплати по сметка на Софийски градски съд сумата 12,78 евро – държавна такса за въззивното обжалване.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4