Определение № 524 от 24.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 524 гр. Пловдив, 24.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Недялка Д. Свиркова Петкова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503396 по описа за 2024 година

Производство по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; против Разпореждане от 03,12,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 20550/24 г., на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 122620/28,11,2024 г. от дружеството – жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. А. К., ЕГН **********; В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на суми, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40017294034/10,05,2023 г., както следва: сумата от 27,03 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10,06,2023 г. до 10,12,2023 г.; сумата от 80 лв. – възнаграждение за ползвана услуга Фаст; сумата от 80 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30 лв. – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 100 лв. – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни; сумата от 32,81 лв.

– лихва за забава, дължима за периода от 11,06,2023 г. до 10,12,2023 г.; сумата от 51,88 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 10,12,2023 г. до 27,11,2024 г.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е незаконосъобразно, като оспорва формирания от РС извод за евентуална неравноправност на клаузите на договора, от който произтичат претендираните вземания. От въззивния съд са иска да отмени първоинстанционното разпореждане и да разпореди издаване на исканата със заявлението на жалбоподателя заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника за посочената сума.

1

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено следното:

Производството пред РС – Пловдив е образувано заявление с вх. № 122620/28,11,2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу С. А.

К., ЕГН **********; за суми, сред които и посочените по-горе, дължими по сключен между страните договор за потребителски кредит № 40017294034/10,05,2023 г. С обжалваното разпореждане РС е отхвърлил заявлението в частта за посочените по-горе суми като е приел, че същите се претендират въз основа на клаузи в потребителски договор, за които е налице обоснована вероятност да са неравноправни.

Доколкото претенциите се основават на договор за паричен заем, предоставен от търговец, длъжникът има качеството потребител по см. на ЗЗП. Поради това заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора. Настояща инстанция приема за правилен извода на Рс за наличие на обоснована вероятност спорните вземания да се основават на неравноправни клаузи, поради следните съображения:

Относно претендираните договорно възнаграждение и възнаграждения за допълнителни услуги:

С договора за потребителски кредит, въз основа на който се претендират процесните вземания, заявителят е предоставил на длъжника потребителски кредит в размер на 200 лв., срещу задължение същият да бъде върнат, ведно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент – 40,70 % и ГПР – 47,24 %, като не е посочена методиката на определяне на ГПР. Доколкото по делото липсват данни, относно риска за заемодателя вземането му да остане неудовлетворено, както и с оглед на обстоятелството, че в настоящото производство не могат да се събират доказателства в този смисъл, не може да се извърши преценка дали размерът на така определения фиксиран годишен лихвен процент е необосновано завишен, респ. дали е в съответствие с добросъвестността и добрите нрави. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, а именно, че всяка клауза уговорена във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, съществува вероятност уговорката за дължимата по договора възнаградителна лихва да е неравноправна.

Относно допълнителните възнаграждения:

С договора се уговаря потребителят да ползва допълнителни услуги (наречени Фаст и Флекси), срещу което да заплати допълнителни възнаграждения. От характера на уговорените "допълнителни услуги" – приоритетно разглеждане и изплащане на кредита, възможност за отлагане, намаляване и смяна на дата на падеж на погасителни 2 вноски и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, е видно, че същите се отнасят за действия по усвояване и управление на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК забранява събиране на такси и комисионни от кредитора. При това положение следва да се приеме, че целта на посочената договорна клауза е да послужи като допълнително възнаграждение за кредитора за предоставянето на сумата (т. нар. скрита възнаградителна лихва), уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Относно претендираните разходи за извънсъдебно събиране на вземането:

Клаузите са дължимостта им противоречи на разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, според която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, доколкото действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита.

Разглежданият вид дейност на кредитора се компенсира и отчита при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Следователно уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 ЗПК.

Относно сумите, претендирани като лихви за забава:

Сумите се претендират като обезщетения за забавено плащане, като дължимите по договора главници са две: по договора за кредит и по договора за заплащане на допълнителни услуги, за всяка от които е уговорена отделна месечна вноска. Доколкото обезщетението за забава се претендира общо, а едната от двете главници се приема за дължима въз основа на неравноправна клауза /вж. т. 2/, при липса на възможност за събиране на доказателства в настоящото, не може да се извърши преценка относно размера на обезщетението за забава, дължимо по отношение главницата по кредита. Поради това и тази претенция следва да се приеме за неоснователна и да се остави без уважение.

С оглед изложеното обжалваното разпореждане следва да се приеме за правилно и да бъде потвърдено. Затова съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 03,12,2024 г., постановено по ч. гр. д. № 20550/24 г., на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление с вх. № 122620/28,11,2024 г. от „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – гр. София, ЕИК 175074752; за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 ГПК срещу длъжник С. А. К., ЕГН **********; В ЧАСТТА, с която се претендира заплащане на суми, дължими по 3 сключен между страните договор за потребителски кредит № 40017294034/10,05,2023 г., както следва: сумата от 27,03 лв. – договорно възнаграждение за периода от 10,06,2023 г. до 10,12,2023 г.; сумата от 80 лв. – възнаграждение за ползвана услуга Фаст; сумата от 80 лв. – възнаграждение за закупена услуга Флекси; 30 лв. – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането; сумата от 100 лв. – неплатени такси за извънсъдебно събиране на вземането при забава повече от 90 дни; сумата от 32,81 лв.

– лихва за забава, дължима за периода от 11,06,2023 г. до 10,12,2023 г.; сумата от 51,88 лв. – лихва за забава, дължима за периода от 10,12,2023 г. до 27,11,2024 г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4