Решение № 67 от 09.04.2026, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Варна, 09.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно търговско дело № 20263001000063 по описа за 2026 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище гр.София, срещу решение №499/17.12.2025 г. постановено по т.д.

№163/2025 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което съдът на основание чл.22 от ЗПК е прогласил за недействителен договор за потребителски кредит № 720031254517/ 01.10.2022 г., сключен между М. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М“, вх. ХХХХ, ап. 42, и „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.

„Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, поради нарушение на правилото на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно начина на формиране на ГПР по кредита и е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на М. З. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „М“, вх. ХХХХ, ап. 42, сумата от 1886.71 лева като дадена ( към датата на сезирането -19.03.2025 г.) при начална липса на основание по недействителен договор за потребителски кредит №720031254517/01.10.2022 г., представляваща разликата между сбора от всички извършени плащания по договора – 21 886,71 лева и действително дължимата по договора главница от 20 000 лева, на осн. чл. 23 от ЗПК.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че реалният размер на ГПР не отговаря на посочения в договора, както и че задължението на кредитополучателя произтичащо от договор за застраховка, следва да се начисли към ГПР.

Твърди, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което не е налице основание за обявяването му за недействителен.

Моли съда да отмени атакуваното решение и постанови друго, с което да отхвърли иска.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по жалбата страна, в който се излагат подробни доводи за нейната неоснователност и е направено искане първоинстанционното решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

1

Ищецът излага в исковата молба, че на 01.10.2022 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №720031254517 за сумата от 25 771.63 лева срещу задължение за връщане на 37 месечни вноски. Твърди, че действително усвоената сума по договора е в размер на 20 000 лева, а с остатъка е покрита застрахователна премия в размер на 5771.63 лева. Излага, че фиксираният размер на ГЛП по кредита е 41.10 %, а като ГПР в договора са посочени 47.75%. Твърди, че в ГПР не са включени всички разходи по кредита, какъвто представлява и застрахователната премия, тъй като сключването на застрахователния договор на практика е представлявало задължително условие за отпускане на кредита. Твърди, че договорът не отговаря на съществените изисквания на ЗПК, поради което е нищожен на осн. чл.22 от ЗПК и потребителят дължи само чистата стойност на кредита.

Ответникът е оспорил иска сочейки, че договорът за кредит е сключен от разстояние, по реда на ЗПФУР, посредством мобилното приложение на банката. Излага, че потребителят е разполагал с 24 часа за запознаване със съдържанието, като всички негови действия в приложението са като електронен запис. Твърди, че сключването на застраховка не представлява задължително условие за отпускане на кредита, а потребителят е изразил изричното си съгласие за застраховане, като е разполагал с право на отказ от застраховане както в деня на сключване на договора.

Решението на първоинстанционния съд е допустимо, като постановено в съответствие с въведения спорен предмет, ясно очертан от ищеца чрез последователно поддържаните в исковата молба и в хода на производството твърдения за нищожност на атакуваната сделка.

Непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанции е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма.

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания по разгледаните в първоинстанционното решение основания за нищожност, които са предмет на разглеждане във въззивното производство и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 01.10.2022 г. страните са сключили договор за потребителски кредит №720031254517, по силата на който кредитодателят "Ти Би Ай Банк" ЕАД се задължил да предостави на М. З.

И. паричен кредит в общ размер на 25 771.63 лева, от които 20 000 главница и 5771.63 лева – застраховка защита на кредита и сметките, със срок на погасяването 15.12.2025 г., при годишен лихвен процент 41.10% и годишен процент на разходите /ГПР/ от 47.75% лв. Не е спорно между страните, че въззиваемият е получил главница в размер на 20 000 лева.

От съдържанието на договора за кредит и погасителния план към него се установява, че в размера на главницата, като част от всяка месечна погасителна вноска, се включва стойността на отпуснатата сума от 20 000 лв. и застрахователната премия в общ размер на 5771.63 лв., или общият посочен размер на главницата е 25 771.63 лв. Върху така определената главница е начислявана възнаградителна лихва, като общият размер на погасителните вноски, включващи главница и възнаградителна лихва, възлиза на сумата 45 844.01 лв. Няма спор, че застрахователната премия не е взета предвид при определяне на ГПР по договора, както и че при включването й, ГПР би се увеличил над лимита по чл.19, ал.4 от ЗПК. Установено е, че към приключване на устните състезания в първоинстанционното производство, кредитополучателят е извършил плащания по кредита в общ размер на 21 888.55 лева.

Като договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗПК за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправни клаузи.

2

Съобразно принципа на диспозитивното начало /чл.6 ГПК/, съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице. С фактическите твърдения и петитума на исковата молба, ищецът определя вида и обема на търсената защита и в тези рамки съдът има правомощия да разгледа спора и да се произнесе с решението. Принципът на диспозитивното начало се проявява в пълнота при предявяване на иск по реда на чл.124 ал.1 ГПК за прогласяване нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея. Когато е сезиран с такъв иск, съдът е обвързан да се произнесе само по посочения в исковата молба порок на сделката. Ако искът се отхвърли поради неосъществяване на твърдяния от ищеца опорочаващ факт, само този факт се обхваща от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Останалите опорочаващи сделката факти, ако има такива, не се преклудират и могат да бъдат предмет на нов иск.

В този смисъл, предмет на настоящото производство на първо място е преценка на валидността на договора и съответното приложение на чл.22 вр.чл.11, т.10 и чл.23 от ЗПК.

В чл.11, ал.1 от ЗПК е установено съдържане на договора за потребителски кредит.

Част от това императивно установено съдържание е годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, вкл. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно § 1 от ДР на ЗПР "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като не се включват нотариалните такси.

Според чл.3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета тази норма "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия. Съгласно чл. 10, пар. 2, б. "ж" от тази директива, договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани при изчисляването на този процент. В чл. 23 от същата е предвидено, че държавите-членки установяват система от санкции за нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата директива, и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи.

Съгласно решение от 21 март 2024 г. по дело С-714/22 на СЕС член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на 3 понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В мотивите на решението е прието, че по силата на член 3, буква и) от Директива 2008/48 ГПР съответства на общите разходи по кредита за потребителя, изразени като годишен процент от общия размер на кредита, и когато е приложимо, включително разходите, посочени в член 19, параграф 2 от тази директива.

Посочено е, че за да осигури по-голяма защита на потребителите, законодателят на Съюза е възприел широко определение на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" (решение от 16 юли 2020 г., Soho Group, C-686/19, EU: C: 2020: 582, т. 31 и цитираната съдебна практика), което означава всички разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора (решение от 21 април 2016 г., Radlinger и Radlingerov б, C-377/14, EU: C: 2016: 283, т. 84). Добавено е, че за да обезпечи тази защита, член 22, параграф 3 от Директива 2008/48 задължава държавите членки да гарантират, че разпоредбите, които приемат за изпълнение на тази директива, не могат да бъдат заобиколени посредством начина, по който са формулирани договорите (решение от 11 септември 2019 г., Lexitor, C-383/18, EU: C: 2019: 702, т. 30). С оглед на това е прието, че съдът следва да провери, от една страна, дали закупуването на съответните допълнителни услуги представлява условие за получаването на кредита, или е задължително за получаването му при договорните клаузи и предлаганите условия, и от друга страна, дали действително става въпрос за допълнителни услуги, уговорени към договор за кредит, а не за конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. Уточнил е, че при тази проверка съдът не може да се основе единствено на обстоятелството, че допълнителните услуги са били поискани свободно при сключването на този договор за кредит или че дължимите по този договор суми и разходите за тези услуги са били посочени отделно в първоначалния погасителен план. Прието е, че съдът трябва също така да вземе предвид всички разпоредби на разглеждания договор за кредит и неговите общи условия, както и правния контекст и фактическите обстоятелства, в които се вписва този договор, за да установи дали сключването му е обусловено от закупуването на съответните допълнителни услуги, или е станало задължително по силата на тези разпоредби и общи условия или при предлаганите условия, и дали в действителност с разглежданата договорна конструкция не се цели възнаграждението за заетата сума да бъде отчасти изведено извън рамките на договора посредством уговорки относно тези допълнителни услуги, така, че то да не се съдържа изцяло в посочения договор и следователно да не попада в обхвата нито на понятието "общи разходи по кредита за потребителя", нито на понятието "ГПР" по смисъла н а Директива 2008/48. Съдът следва да провери дали невключването на цената на посочените допълнителни услуги в ГПР всъщност има за цел да се заобиколи забраната по член 19, параграф 4 от ЗПК, който предвижда, че този процент не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в BGN и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.