Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 393 от 24.07.2023, Районен съд - Козлодуй

Съд
Районен съд - Козлодуй
Дело
Гражданско дело 203/2023
Вид
Решение № 393
Подписан
24.07.2023
В сила
24.07.2023
Състав
Николинка Лазарова Крумова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.142 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.238, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.391 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.41 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.44, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.55, ал.1, т.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 393 гр. Козлодуй, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Л. Крумова при участието на секретаря Стела Б. Бочева като разгледа докладваното от Николинка Л. Крумова Гражданско дело № 20231440100203 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

От ЗП К.М.Ч, ЕИК:106038304, с адрес с.Хайредин, обл.Враца, ......, представляван от К.М.Ч, чрез процесуалния си представител адв.Ц. С. от АК – Враца против „ Елетек Трейд „ ООД, ЕИК:203761767, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, п.к.5800, ж.к.“ Сторгозия „, бл.131А, вх.В, ет.4, ап.11, представлявано от Полина Илиева Цанкова - управител, е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 9676.80 лева / девет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и осемдесет стотинки /, получена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 23.02.2023г.

/ видно от пощенското клеймо / до окончателно изплащане на сумата.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени заверени копия от следните писмени доказателства:регистрационна карта на ищеца; фактура №589/03.10.2022г.; потвърждение за плащане по фактура №589/03.10.2022г.; заявление за разваляне на договор с покана за връщане на платена цена, изпратено на 01.12.2022г.; обратна разписка, удостоверяваща връчването на 02.12.2022г. на заявлението с поканата; обезпечителна заповед №90/15.12.2022г., издадена по ЧГД№1585/2022г. по описа на РС – Козлодуй; Определение №1498/15.12.2022г., постановено по ЧГД№1585/2022г. по описа на РС – Козлодуй.

В исковата молба се твърди, че по силата на неформален договор от дата 03.10.2022г. за продажба, ответното дружество се е задължило да 1 прехвърли на ищеца в качеството му на купувач, собствеността върху 403.2 кв.метра поцинкована ламарина, с дебелина 0,7 мм на 56 броя парчета по 6 кв.метра, срещу цена от 9676.80 лева.Твърди се, че посочената цена е била платена чрез банков превод по банкова сметка BG83STSA 9300 0023 0738 29 от ищеца като купувач на 03.10.2022г., което било видно от потвърждение за плащане по фактура №589/03.10.2022г..Сочи се, че предвид, че задължението е без срок, кредиторът можел да иска изпълнението му веднага.

Отразено е, че продавачът – ответното дружество, не е изпълнил задължението си въпреки, че цената била заплатена изцяло от купувача.Твърди се, че в телефонен разговор ищецът е бил уведомен, че ответното дружество е отказало поръчката на стоката от чужбина и нямало да прехвърли собствеността на 403.2 кв.метра поцинкована ламарина, с дебелина 0,7 мм на 56 броя парчета по 6 кв.метра, както и, че ще върне на ищеца платената от него сума в размер на 9676.80 лева.

Сочи се, че когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора.

Посочено е, че чрез куриер на 01.12.2022г. е било изпратено заявление за разваляне на договор с покана за връщане на платена цена от страна на ищеца, в което същият е заявил, че разваля процесния договор.Тъй като неизпълнената част от задължението е била значителна с оглед на интереса на кредитора, не бил даден срок за изпълнение, а се считало, че договорът е прекратен с получаването на 02.12.2022г. на заявлението за разваляне на договора, което видно от приложената по делото обратна разписка №5300435445588, заедно с поканата е било получено на 02.12.2022г..

Сочи се, че който е получил нещо без правно основание или с оглед на неосъществено отпаднало основание, е длъжен да го върне.Сочи се още, че ответното дружество е било поканено в тридневен срок от получаването на поканата да върне получената сума от 9676.80 лева по банковата сметка на К.М.Ч, поканата била получена на 02.12.2022г., но до датата на предявяване на исковата молба за обезпечение на бъдещ иск, същата не била върната на ищеца.

Счита се, че забавата за изпълнение на изискуемите задължения на ответното дружество, обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск.

Отразено е, че поради обстоятелството, че без обезпечение на бъдещ иск, ищецът ще бъде затруднен да осъществи правата си по бъдещо осъдително решение, за ищецът се породил интерес да поиска обезпечение на бъдещ иск.Сочи се, че РС – Козлодуй е допуснал поисканото обезпечение, като е приел, че са налице предпоставките на чл.391 от ГПК и е издал обезпечителна заповед №90/15.12.2022г., постановена по ЧГД №1585/2022г. по описа на РС – Козлодуй.Образувано било и изпълнително дело №1448/2022г. по описа на ЧСИ – Татяна Кирилова, с рег.№815, по което били 2 установени предходни запори, включително от НАП по сметка в „ Банка ДСК „.

В срока за отговор по чл.131 от ГПК, от ответника не е постъпил писмен такъв.Ответникът не се явява и в първото по делото съдебно заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.10.2022г. между страните е бил сключен неформален договор, по силата на който ответното дружество се е задължило да прехвърли на ищеца в качеството му на купувач, собствеността върху 403.2 кв.метра поцинкована ламарина, с дебелина 0,7 мм на 56 броя парчета по 6 кв.метра, срещу цена от 9676.80 лева.Продажната цена е била платена чрез банков превод по банкова сметка BG83STSA 9300 0023 0738 29 от ищеца като купувач на 03.10.2022г., което е видно от потвърждение за плащане по фактура

№589/03.10.2022г..Задължението, което ответникът поел по договора било без срок за изпълнение, поради което кредиторът можел да иска изпълнението му веднага.

Ответното дружество, не изпълнило задължението си по договора, въпреки, че цената била заплатена изцяло от купувача.В телефонен разговор ищецът е бил уведомен, че ответното дружество е отказало поръчката на стоката от чужбина и нямало да прехвърли собствеността на 403.2 кв.метра поцинкована ламарина, с дебелина 0,7 мм на 56 броя парчета по 6 кв.метра, както и, че ще върне на ищеца платената от него сума в размер на 9676.80 лева.

Чрез куриер на 01.12.2022г. е било изпратено заявление за разваляне на договор с покана за връщане на платена цена от страна на ищеца, в което същият е заявил, че разваля процесния договор.Тъй като неизпълнената част от задължението е била значителна с оглед на интереса на кредитора, не бил даден срок за изпълнение, а се считало, че договорът е прекратен с получаването на 02.12.2022г. на заявлението за разваляне на договора, което видно от приложената по делото обратна разписка №5300435445588, заедно с поканата е било получено на 02.12.2022г..

По молба на ищеца с искане да бъде допуснато обезпечение на бъдещ иск чрез налагане на запор върху вземания от банковите сметки на ответното дружество, в РС – Козлодуй било образувано ЧГД№1585/2022г..С Определение №1498/15.12.2022г. съдът е допуснал исканото обезпечение и е издал обезпечителна заповед, с която е допуснал обезпечение на предявения осъдителен иск на ЗП К.М.Ч, ЕИК 106038304 с адрес в село Хайредин, област Враца, .........., представляван от К.М.Ч с ЕГН **********, чрез адвокат Ц. С., вписан в АК – Враца с личен № 1700018530 със служебен адрес в град Враца, улица „Лукашов“ № 11, етаж 5, Адвокатско дружество „Пешковски и 3

Карамелски“ град Враца, срещу ответника „ЕЛЕТЕК ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 203761767 със седалище и адрес на управление в град Плевен, п.к.5800, ж.к.“Сторгозия“, бл.131А, вх.В, ет.4, ап.11, представлявано от управителя Полина Илиева Цанкова с цена 9676,80 лв., ЧРЕЗ налагане на запор на вземания от банкови сметки с титуляр „ЕЛЕТЕК ТРЕЙД“ ООД, ЕИК 203761767 със седалище и адрес на управление в град Плевен, п.к.5800, ж.к.“Сторгозия“, бл.131А, вх.В, ет.4, ап.11, представлявано от управителя Полина Илиева Цанкова, в следните банки в Р България: УниКредит Булбанк АД; Банка ДСК ЕАД; Обединена българска банка АД; Юробанк България АД; Кей Би Си Банк България ЕАД; Алианц Банк България АД; Ти Би Ай Банк ЕАД; Първа инвестиционна банка АД; Българо - американска кредитна банка АД; ПроКредит Банк (България) ЕАД; Търговска Банка Д АД; Токуда Банк АД; Инвестбанк АД; Централна кооперативна банка АД; Общинска банка АД; Българска банка за развитие АД; Интернешънъл Асет Банк АД;

Тексим Банк АД и Айкарт Кредит ЕАД, ДО РАЗМЕРА НА ВЗЕМАНИЯТА от 9676,80 лв. /девет хиляди шестстотин седемдесет и шест лева и 80 стотинки/.

Тъй като процесната сума не била върната на ищеца, за същия възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.

Предявен е иск по чл.55, ал.1, т.2 от ЗЗД.

Съгласно ППВС 1/1979г., неоснователното обогатяване има три фактически състава по чл.55, ал.1 от ЗЗД и един субсидиарен по чл.59 от с.з..При всички фактически състави става въпрос за един и същ предмет, защитимо благо и вид на търсената защита, а именно връщане на направеното имуществено разместване, което обогатява един стопански субект за сметка на друг без да има воля или основание за това.В този смисъл теорията и практиката се обединяват около становището, че за да бъде основателен иск за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1 от ЗЗД, то следва да се докаже от ищеца – даването на престация, а от ответника основанието, на което същия да я задържи.Ако основанието съществува ( осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяване или прекратяване по друга причина на сделката ), искът е неоснователен.В развитие на тези постановки са обособени и трите фактически състава от чл.55, ал.1 от ЗЗД, а именно начална липса на основание – тогава когато изобщо липсва още към момента на „ даването “ облигационна или друг вид правно релевантна връзка между субектите ( нищожен договор, който не поражда правни последици или изобщо не се излагат фактически твърдения служещи за основание ).В този случай е чистата хипотеза на неоснователно обогатяване, когато доказателствената тежест е в най - чистия си вариант и основното си положение за този правен институт, ищецът доказва даване на определена престация, а ответникът доказва основанието да я получи и/или да я задържи.При отпаднало основание става въпрос отново за същия правен институт, но при усложнен фактически състав, а именно – към момента на даването е имало валидно основание за имущественото разместване което е 4 отпаднало в последствие и неговите последици отпадат с обратна сила – развален договор, отменен акт и др..Тогава доказателствената тежест търпи следната промяна - ищецът и ответникът доказват същите неща, но при успешно проведено доказване от страна на ответника за съществуващо основание, искът се уважава ако ищецът докаже и репликата си, че основанието е отпаднало с обратна сила. В другата хипотеза - на „ неосъществено основание “, отново към момента на имуществената размяна имаме валидно правно основание за нея, но тя е поставена под условие, изрично уговорено или фактическо, което не се осъществило и на практика се касае за незавършен фактически състав на правно релевантното условие тогава ищецът отново доказва даването, ответникът наличието на основание, но искът ще бъде основателен само ако се докаже, че основанието е имало условие, което не се е сбъднало.Искът пък по чл.59 от ЗЗД касае случаи, които не могат да се подведат под хипотезите на чл.55, ал.1 от ЗЗД и най често се касае за непряка престация между страните.

В случая сме изправени пред втората хипотеза, а именно отпаднало основание.Това е така, тъй като в случая ищецът като изправна страна по договора, с искането си за връщането на сумата по договора поради неизпълнението от страна на ответника, което искане е получено от последния на дата 02.12.2022г., е развалил договора при условията на чл.87, ал.1 от ЗЗД и без да предостави подходящ допълнителен срок за изпълнение, тъй като последното е станало изцяло невъзможно поради причина, за която отговаря ответното дружество / отказ на поръчката на стоката, която е следвало да доставят на ищеца /, поради което основанието за даването, респективно получаването на процесната сума отпада с обратна сила.