Решение № 151 от 18.07.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. Сливница, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Мария В. Иванова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Административно наказателно дело № 20221890200547 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. В. П., ЕГН **********, с която на основание чл. 59, ал.

1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0001765/24.06.2022 г., издадено от Д.И.Б. – директор на РД „Автомобилна администрация“ – гр. София, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение по чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, както и административно наказание глоба в размер на 10 лева за нарушение по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изтъкват се доводи, че разпоредбата на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г. касае превозни средства с максимално допустима маса над 3,5 тона, като контролните органи не са посочили този съставомерен признак нито в АУАН, нито в процесното

НП.

Жалбоподателят сочи, че направеното от административнонаказващия орган фактическо описание е непълно и недостатъчно конкретизирано. Твърди се, че по отношение на второто вменено нарушение – това по чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, не става ясно дали водачът е имал КТ към СУМПС, носил ли го е или е отказвал да го покаже, или друго. По тези съображения се иска отмяната на процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е становище от адв. А. – процесуален представител на същия.

АНО – Директорът на РД „Автомобилна администрация“ – гр. София, редовно призован, не се представлява.

Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

1

На 31.05.2022 г., около 15:10 часа, на главен път Е-80 на разклона за с. Пролеша, с посока на движение към гр. София служителите при РД „Автомобилна администрация” – гр. София – свидетелят Б. Н. Б. на длъжност инспектор и неговият колега Ю.С.Б., изпълнявали служебните си задължения и извършили проверка на управлявания от жалбоподателя П. В. П. товарен автомобил „************”, от кат. N3, с рег. № **************, собственост на „**************“, с ЕИК **************.

Жалбоподателят извършвал обществен превоз на товари по маршрут от гр. Сливница до гр.

София, но в момента на проверката бил без товар. В хода на извършената проверка и след като се запознали с представената от водача разпечатка от карта за дигитален тахограф № ***************, служителите на контролния орган установили, че водачът извършва превоз, като за периода от 07:16 часа до 15:10 часа на 21.05.2022 г. водачът е управлявал 7 часа и 54 минути, без да направи прекъсване от минимум 45 минути след период на управление от 4 часа и 30 минути, като превишението е с над 90 минути. Освен гореизложеното, водачът не представил на контролните органи и контролен талон към СУМПС.

Актосъставителят Б. Н. Б. преценил, че е извършено административно нарушение и затова, в присъствието на своя колега Ю.С.Б., съставил акт за установяване на административно нарушение № 324351 от 31.05.2022 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл. 7, изр. 1 от Регламент № 561/2006 г., във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, както и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу подпис, като в същия жалбоподателят не е направил възражения.

Писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили.

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено и атакуваното наказателно постановление № 42-0001765 от 24.06.2022 г. В наказателното постановление административнонаказващият орган е възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установените в АУАН нарушения, като е посочил нарушените разпоредби. Със същото на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 500 лева, за това, че водачът извършва превоз, като за периода от 07:16 часа до 15:10 часа на 21.05.2022 г. водачът е управлявал 7 часа и 54 минути, без да направи прекъсване от минимум 45 минути след период на управление от 4 часа и 30 минути, като превишението е с над 90 минути, както и глоба в размер на 10 лева за това, че е без контролен талон към СУМПС. Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 04.08.2022 г.

Изложената фактическа обстановка, съдът възприе за установена въз основа на показанията на свидетеля Б. Н. Б., както и въз основа на приетите по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на административно нарушение № 324352/31.05.2022 г., справка от дигитална карта на водача, пътен лист № 114073/31.05.2022 г., заповед № 110/01.04.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, заповед № РД-08-30/24.01.2020 г. на Министъра на транспорта.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 283 от НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.

Съдът извърши преценка на показанията на служителя на контролния орган и приема, че тези показания са последователни и безпротиворечиви, като същите изясняват фактическата обстановка по делото, и затова ги кредитира. Свидетелят е очевидец на нарушението и пред съда излага възприетите от него, и релевантни за нарушението факти, относно датата, мястото, приблизителния час, и констатираното при проверката нарушение.

Показанията на свидетеля кореспондират с писмените доказателства по делото, в частност – със съставения АУАН, където са описани всички релевантни обстоятелства по твърдяното нарушение, както и с представените от въззиваемата страна копия на въпросните документи.

От тях се установява, както извършената проверка на водача на процесното моторно превозно средство, така и установеното неспазване на изискванията за прекъсване от 2 минимум 45 минути след период на управление от 4 часа и 30 минути, при извършване на превоз.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице (наказаният нарушител), в срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, и срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол) административнонаказателен акт, и затова се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следните съображения:

По процедурата:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият АУАН.

При служебна проверка за процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление, включително и по отношение на АУАН, въз основа на който е издадено и съобразно релевираните от защитата възражения, съдът не констатира наличие на съществени процесуални нарушения, представляващи основания за отмяната му.

Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя П. В. П. е ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване на нарушението и издаване на наказателното постановление. Актовете - констатиращ и санкционен, са издадени от компетентните органи (чл. 92 ЗАвП), в надлежната форма, по съответния ред и имат необходимото съдържание, съгласно изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Словесното описание на първото нарушение е конкретно и изчерпателно, позволява неговата индивидуализация като изпълнително деяние и правната му квалификация на административно нарушение, в хипотезата на чл. 7, изр. 1 от Регламент 561/06 вр. с чл. 78, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози и приложената санкционна разпоредба на чл.

93б, ал. 4, т. 3 от ЗАвП. Словесното описание на второто нарушение, според настоящия съдебен състав, също е конкретно и изчерпателно, и позволява неговата индивидуализация като изпълнително деяние и правната му квалификация на административно нарушение в хипотезата на чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП и приложената санкционна разпоредба на чл. 183, ал.1, т.1 от ЗДвП. В този смисъл и не възниква каквото и да е съмнение или неяснота, включително и за жалбоподателя, какви точно нарушения се твърди да е извършил. Спазени са и процесуалните срокове, визирани в чл. 34 ЗАНН.

В разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗАНН е определено кои лица имат правомощията да налагат административни наказания. Това са ръководителите на ведомствата и организациите, областните управители и кметовете на общините, на които е възложено да прилагат съответните нормативни актове или да контролират тяхното изпълнение; длъжностните лица и органите, овластени от съответния закон или указ; съдебните и прокурорските органи в предвидените от закон или указ случаи. Съгласно чл. 47, ал. 2 от ЗАНН ръководителите могат да възлагат правата си на наказващи органи на определени от тях длъжностни лица, когато това е предвидено в съответния закон, указ или постановление на Министерския съвет. В настоящия случай правомощието да налага административни наказания по Закона за автомобилните превози, съгласно чл. 92, ал.2 от ЗАвП и да издава наказателни постановления има министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица, с изключение на наказателните 3 постановления по чл. 93а, които се издават от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или от определени от него длъжностни лица, и наказателните постановления за установени нарушения от лицата по чл. 91, ал. 11, които се издават от кмета на съответната община или от оправомощени от него лица. Видно от представената по делото заповед № РД-08-30/24.02.2020 г. се установява, че издателят на процесното НП - директорът на РД „Автомобилна администрация“ – София, е имал съответната компетентност.

В разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН са посочени необходимите реквизити, които следва да съдържат АУАН и НП, които разпоредби в настоящия случай съдът намира, че формално са изпълнени. Както в АУАН, така и в НП е посочено, че са нарушени чл. 7 изр. 1 от Регламент № 561/2006 във вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвПр и чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП. Ето защо съдът дължи преценка дали са нарушени посочените разпоредби.

По съществото на нарушението:

Съгласно посочената разпоредба от ЗАвП при извършване на превози на пътници с автобуси и превози на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи превози за собствена сметка, лицата по чл. 24е, превозвачите и водачите спазват изискванията на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан понататък "Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози, съставена в Женева на 1 юли 1970 г. наричана по-нататък "AETR".