Решение № 992 от 23.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 992 гр. Варна, 23.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20243110201829 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „Черноморска газова компания“ ЕООД срещу Наказателно постановление № 23-0002488/22.12.2023г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“-Варна, с което на дружеството било наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 5000,00 лева, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.97, ал.1, предл.последно от ЗАвтПр, за нарушение на чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС, вр. чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

Въззивното дружество счита обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно, неправилно, недоказано и постановено при нарушение на процесуалните правила. Заявява, че непредставянето на изисканите от наказващия орган документи се дължи на големият им брой и на отсъствието от работа по здравословни причини на единствената служителка, притежаваща професионална квалификация „консултант по ADR“. Изтъква, че след завръщането си служителката е представила цялата изискана информация, във връзка с което намира, че е налице забавено изпълнение, а не неизпълнение на административно задължение. Намира, че нормата, посочена в НП като нарушена, не кореспондира на извършваната от дружеството дейност. Позовава се на липсата на други нарушения и привежда доводи за маловажност на случая. Моли съда да постанови решение, с което да отмени 1 изцяло наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно уведомено, се представлява от адв.Л. М.-Ч. от ВАК, която поддържа жалбата на изложените в нея основания. Депозира и писмени бележки в подкрепа на жалбата.

При насрочването на делото, поради настъпила промяна в организационната структура на АНО, съдът призовава като страна началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – гр. Варна. В чл.83 от ЗАНН е разгледана само хипотезата на правоприемство, настъпило при санкционираното лице. Няма съмнение обаче, че при настъпило такова при наказващия орган производството по чл.58д и сл. от ЗАНН следва да продължи с участието на правоприемника на въззиваемата страна, като за това не е необходимо същият да бъде специално конституиран, тъй като действащата правна уредба не изисква изричен акт на съда за конституиране на страните в настоящото производство.

Представител на въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на жалбата. Изразява несъгласие с аргументите на жалбоподателя. Счита, че не са налице извинителни обстоятелства за непредставянето документите, както и че извършването на нарушението е резултат от недобра организация на работата на дружеството. Намира, че забавеното изпълнение е еквивалентно на неизпълнение, като оспорва и твърдението за неправилно определяне на санкционната разпоредба. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а при условията на евентуалност- да бъде преквалифицирано нарушението в такова по чл.105, ал.1 от ЗАвтПр.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

Жалбата е подадена от легитимирана страна– наказаното юридическо лице, в преклузивния 14-дневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН , срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на претендираното нарушение, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: Дружеството-жалбоподател притежавало Лиценз за извършване на превоз на товари с №11077, валиден до 27.06.2028г.

През м.август 2023г. от служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ –Варна била извършена комплексна периодична проверка на транспортната дейност на дружеството за периода 01.04-30.06.2023г. В хода на проверката на дружеството била изпратена Покана изх.№ 82-002 51/25.08.2023г., с която било изискано представянето на множество документи, свързани с осъществяваната от него дейност. С поканата бил определен седемдневен срок за представяне на исканите документи. Поканата била връчена на 05.09.2023г. на упълномощен представител на дружеството, като в нея била разяснена и предвидената в чл.97, ал.1 от ЗАвП отговорност, която се носи при непредставяне на някои от документите.

Предоставеният на дружеството срок изтекъл на 12.09.23г., без исканите документи да бъдат представени. Същите били представени на 10.10.2023г., за което бил съставен приемо-предавателен протокол.

Впоследствие св.Т. С. Т.- ст. инспектор към РД „АА“-Варна, натоварен с извършването на периодичната проверка, установил изложените обстоятелства, поради което на 01.11.2023г. съставил акт за установяване на административно нарушение на „Черноморска газова компания“ ЕООД за това, че на 13.09.2023год. в гр.Варна юридическото лице не представило изисканите с процесната покана документи в нормативно установения седемдневен срок. Актът бил съставен в присъствието на упълномощен представител на дружеството, бил предявен и връчен без възражения.

Писмени такива не били депозирани и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на съставения акт на 22.12.2023г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на „Черноморска газова компания“ ЕООД било наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 5000,00 лв., за нарушение по чл.12, ал.5 от Наредба № Н14 от 27.08.2009г. на МТИТС, вр. чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства- от разпита на свидетеля Т. С.

Т., както и приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

Показанията на разпитания свидетел следва да бъдат кредитирани като последователни, безпротиворечиви и логични, като по делото не е установено наличие на основания за съмнение в тяхната достоверност. Сред приобщените писмени доказателства с най-съществено значение за изясняването на делото са копия от Покана с изх.№ 82-00-51/25.08.2023г., Приемо-предавателен протокол от 10.100.2023г. и констативни протоколи. Съдържащата се в посочените документи информация кореспондира изцяло на показанията на свидетеля и подкрепя извода за тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: В настоящото производство съдът следва да извърши проверка на законността на оспореното пред него наказателно постановление, като следва да прецени правилно ли са приложени процесуалният и материалният закон, с оглед описаните в НП факти и обстоятелства, както и съответстват ли те на приложената от административнонаказващия орган санкционна норма.

3

При извършената цялостна служебна проверка с оглед задължението си по чл.314, ал.1 НПК съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Съставеният АУАН и издаденото въз основа на него НП съдържат законоустановените в чл.

42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити. Същите са издадени в предвидените за това срокове, като при връчването им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Наказателното постановление е издадено от компетентен към момента на издаването му орган, видно от приложеното копие на Заповед № РД-01-67/29.02.2024г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и да организира адекватно защитата си. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, но конкретни такива не се сочат, а и не се констатират от съда.

По приложението на материалния закон съдът установи следното:

Разпоредбата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр задължава превозвачите да представят на служителите от ИА „АА“ за проверка всички документи, свързани с превозите на товари. Осъществяването на контрола по прилагането на закона при извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства е уредено в чл.91 от ЗАвтПр, като правомощията за това са предоставени на длъжностните лица от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“. От своя страна нормата на чл.91а, ал.11 от ЗАвПр предвижда начинът на провеждане, обхвата и организацията на контролни проверки на пътя и в предприятията да бъдат уредени с наредба, издадена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. В изпълнение на посоченото нормативно изискване е издадена Наредба № Н-14/27.08.2009г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на превозвачите и лицата, извършващи превози за собствена сметка. По силата на чл.12, ал.4 от Наредбата на служителите на ИА „АА” е предоставено правомощието да извършват контролни проверки на предприятията чрез изискване на документи, свързани с елементите на проверката. Според ал.5 на цитираната норма документите по ал.4 се 4 представят в седемдневен срок от получаване на уведомлението за проверката в съответната териториална структура на ИА „АА”.

От приложената по делото покана се установява, че обект на проверката е била документацията относно транспортната дейност на дружеството за периода 01.04.2023г.-30.06.2023г. В поканата са посочени изрично документите, които е следвало да бъдат представени, както и срокът за изпълнение на това задължение. Безспорно е установено по делото, а и не се оспорва от санкционираното лице, че описаните в поканата документи не са били представен във визирания в чл.12, ал.5 от Наредба № Н14/27.08.2009г. и изрично посочен в поканата седемдневен срок, а значително по-късно- на 10.10.2023г. По този начин дружеството е осъществило неизпълнение на административно задължение по чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14/27.08.2009г., вр. чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, наличието на което правилно е констатирано в обжалваното наказателно постановление.

Неоснователни са доводите за неприложимост на нормата на чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр, тъй като дружеството извършвало превоз на опасни товари, а не на хора и пътници и техните товари от и до автогара. Със задължението, визирано в посочената норма, са натоварени превозвачите и собствениците на автогари. „Превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвПр е всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. „Обществен превоз“ съгласно § 1, т. 1 от ЗАвПр е превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане и икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство. В Констативен протокол за извършена комплексна проверка (л.14 от делото) е посочено, че дружеството извършва обществен превоз на товари по Наредба №33, притежава лиценз за обществен превоз на товари на територията на Република България и 4 броя удостоверения на ППС за обществен превоз. В констативния протокол е описано извършването на проверка на пътни листове и тахографски листове, като са посочени и водачите и ППС, с които се извършва дейността.

В никой момент нито в хода на административнонаказателното производство, нито пред съда, въззивното дружество не е отрекло извършването от негова страна на обществени превози на товари, нито качеството си на превозвач. Следователно същото е 5 обвързано със задължението по чл.12, ал.5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009г. на МТИТС, вр. чл.91б, ал.1, т.1 от ЗАвтПр, което не отпада поради обстоятелството, че дружеството извършва превоз на опасни товари. Именно в качеството си на превозвач, извършващ обществен превоз на товари, същото е осъществило състава на вмененото му нарушение.