Решение № 239 от 20.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Варна, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110105729 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа искова молба на М. Й. И., ЕГН ********** адрес: *************, с която против П. П. М., ЕГН **********, с адрес: ************* са предявени следните обективно съединени осъдителни искове, с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, за заплащане на следните суми: 500 лв., представляваща дължима сума по устен договор за заем от 14.052019 г., сумата от 250 лв., представляваща дължима сума по устен договор за заем от 11.06.2019 г., както и сумата от 1384 лв., представляваща дължима сума по устен договор за заем от 28.08.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.240 ЗЗД.

В условията на евентуалност се претендира осъждане на ответника да заплати на ищеца, сумата от 2134 лева, представляваща ½ част от заплатената от последния сума в общ размер на 4268 лева, за извършване на ремонт на л.а.

************* рег. № ******* цвят тъмно сив металик, рама: ************* номер на двигател: ******* на осн. чл. 61, ал.1 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

В условията на евентуалност и на осн. чл.59 ЗЗД се претендира осъждането на ответника да заплати на ищеца, сумата от 2134 лева, представляваща ½ част от заплатената от ищеца сума в общ размер на 4268 лева, за извършване на ремонт на л.а. ************* рег. № ******* цвят тъмносив металик, рама: ************* номер на двигател: ******* с която 1 ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законната лихва, считано от 16.10.2023 г., до окончателното изплащане на задължението.

Претендират се разноски.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

В исковата молба се сочи, че синът на ищцата и ответницата са бивши съпрузи, бракът на които е прекратен с развод, съгласно решение по гр. дело № 4111/2021 г. по описа на ВРС, изменено с решение по в.гр.дело № 2293/2022 г. по описа на ВОС, в сила от 11.04.2023 г. По време на брака си, същите са придобили в режим на СИО, л.а. ************* рег. № ******* цвят тъмносив металик, рама: ******* номер на двигател: ******* съгласно договор за продажба от 19.02.2018 г. В исковата молба се сочи, че през 2019 г. автомобилът се нуждаел от спешен ремонт, който по решение на собствениците му бил извършен от ************* Ремонтът бил на обща стойност 8268 лв. Тъй като сумата били непосилна за собствениците на првозното средство, те поискали заем от ищцата, като уговорката била заемателите да върнат парите „при поискване”. Ремонтът бил извършен на етапи, като за извършените ремонтни дейности били издадени следните фактури №№ ************* за сумата от 2000 лв. ************* за сумата от 1000 лв.; **********/10.04.2019 г. за сумата от 1000 лв. ************* за сумата от 3768 лв.; ************* за сумата от 500 лв.

Твърди се, че е бил сключен устен договор за заем за всяка отделна сума.

Сумите били предадени на собствениците на автомобила, както следва: на 14.05.2019 г. – 1000 лв., на 11.06.2019 г. – 500 лв., на 28.08.2023 г. – 2768 лв., като се сочи, че съсобствениците се били съгласили да ги върнат в уговорения срок. Тъй като ищцата не била доплатила остатька по ф-ра № *************, в размер на 2768 лв., получила уведомление за доброволно плащане от дружеството, извършило ремонта и заплатила дьлжимия остатък, след получаване на това уведомление.

Ищецът сочи, че лекият автомобил е съсобствен на ответницата и нейния бивш съпруг, при равни права в съсобствеността – по ½ ид.ч. за всеки от двамата. Независимо от отправените покани, ответницата не изпълнила задължението си да върне заетите суми, в размер съразмерен на участието в съсобствеността. С покана за доброволно изпълнение, получена от ответницата на 16.10.2023 г., ищцата я поканила да заплати доброволно дължимите суми на дата 27.10. 2023 г., в кантората на определен от нея нотариус. Въпреки, че ответницата не се явила на определената среща, тя изпратила отговор до ищцата, с която отправила искане за заплащане на обезщетение за ползване на процесния автомобил от ищцата.

С уточнителна молба по делото ищцата заявява, че в процесните фактури е било записано нейното име, тъй като тя извършвала плащанията за ремонта. Сумите не са били предавани на собствениците на автомобила, а била изплащани по банков път, в полза на трето лице – *************върди, 2 че платежните нареждания от 14.05.2019 г., 11.06.2019 г. и 28.08.2023 г., представени с исковата молба, касаят сумите, изплатени в полза на търговското дружество. Претендира заплащане на следните суми: 1000 лв. – по договор за заем от 14.05.2019 г., 500 лв. – по договор за заем от 11.06.2019 г. и 2768 лева – по договор за заем от 28.08.2023 г.

В условията на евентуалност, претендира осъждането на ответника да заплати сумата от общо 2134 лева, на осн. чл.61 ЗЗД. Сочи, че е предприела извършване на чужда работа, без да е овластена за това, като е заплатила извършения ремонт на автомобила, собствен на нейния син и на ответницата, като е положила дължимата грижа. Собствениците на превозното средство са получили изправен автомобил, след освобождаването му от сервиза, като са използвали същия, без възражения.

В условията на евентуалност претендира осъждането на ответницата да заплати сумата от 2134 лева, с която се е обогатила неоснователно, за сметка на ищцата. Сочи, че с реално заплатените от нея суми за ремонт на собствения на ответницата лек автомобил, последната се е обогатила неоснователно.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че договорът за паричен заем е реален договор, като същият се счита за сключен не в момента, в който бъде постигнато съгласие, а когато парите бъдат предадени от заемодателя на заемателя. Оспорва между страните по делото да е бил сключен договор за заем. Заявява, че ищцата никога не е предавала посочените в исковата молба суми, а от страна на ответницата никога не е било заявявано съгласие за получаване на паричен заем от ищцата. Твърди, че сочената от ищцата облигационна връзка, по отношение на семейния автомобил, не съществува. Заявява, че отношенията между страните по делото са влошени още преди прекратяване брака на сина на ищцата и ответницата, поради което последната никога не е правила каквито и да е уговорки с ищцата, относно автомобила. Според ответницата, с представяне на фактурите, приложени към исковата молба, ищцата сама представя доказателство, че договор за заем не е бил сключен. Оспорва като неоснователен предявения иск с правно основание чл.61 ЗЗД. Възразява срещу твърдението, че л.а. ************* с peг. № ******* се е нуждаел от спешен ремонт, както и че такъв ремонт реално е бил извършен. Оспорва размера на сумата за извършения ремонт, като твърди, че същият е значително завишен и несъответен на извършените ремонтни работи по автомобила. Заявява, че за да е налице задължение за обезщетение на поетите задължения при гестия, следва работата да е била предприета уместно и да е била добре управлявана в чужд интерес. Твърди, че ремонтът на автомобила не е бил необходим, работата не е била предприета уместно, и не е бил извършен в неин интерес, както и че не е била водена добре. Сочи, че по време на брака им, семейният автомобил е бил ползван от нейния съпруг, син на ищцата, като до 2023 г. ответницата не притежавала свидетелство за управление на моторно превозно средство. Заявява, че каквито и действия да са били извършени от ищцата, във 3 връзка с процесния автомобил, то те са извършени само в полза на нейния син.

Оспорва, че заплащането на ремонта на процесния автомобил е извършено в неин интерес. Въвежда възражение за погасяване на вземането с изтичане на петгодишен давностен срок. Заявява, че от исковата молба не може да се установи кога точно е бил извършен ремонтът на автомобила, а срокът на погасителната давност започва да тече от момента на извършените подобрения, доколкото вложените труд, средства и материали са довели необходимите подобрения, като твърди, че ремонтът е извършен преди м. май 2019 г., след която дата са издадени фактурите.

Заявява, че никога не е давала съгласие за извършване на ремонт на процесния автомобил, през 2019 г., от *************. Никога не е използвала процесния автомобил, не само като шофьор, но и като член на семейството.

Автомобилът се управлявал и ползвал единствено от сина на ищцата. Сочи, че в исковата молба не се посочва причината за ремонта - дали повредата е възникнала вследствие на неговата неправилна експлоатация или се дължи на скрит дефект, тъй като отговорност за повредата му в този случай ще носи само синът на ищцата. Не се уточняват какви са повредите на автомобила и от какво са възникнали същите. През периода от 2018 г., когато автомобилът е придобит, до 2019 г., когато възниква нуждата от ремонт на превозното средство, последното се използва само от бившия съпруг на ответницата, като само той има достъп до автомобила. Намира, че ако е възникнала необходимост от ремонт, то тя се дължи на неговото виновно поведение и неправилна експлоатация. Ответницата се намира във фактическа раздяла със сина на ищцата от 2021 г., като преди и след прекратяване на брака тя не е ползвала процесния автомобил.

Оспорва твърдението на ищцата, че лек автомобил ************* с peг.

№ ******* се е нуждаел от спешен ремонт, както и че такъв ремонт реално е бил извършен. Оспорва размера на сумата за извършения ремонт, като намира, че същият е значително завишен и несъответен на извършените ремонтни работи по автомобила. Сочи, че за възникване на задължение за обезщетяване на поетите задължения при гесция, следва работата да е била предприета уместно и да е била добре управлявана в чужд интерес. Твърди, че ремонтът на автомобила не е бил необходим и не е бил извършван, а в случай, че се установи извършването на ремонт на автомобила през 2019 г., то същият не е бил необходим, с цел да се запази вещта или да се повиши нейната стойност. Сочи, че ищцата и нейният син са дългогодишни приятели с управителя на *************, гр. Русе, поради което намира, че между тях е имало уговорка за извършване на ремонт, който не е бил необходим. Сочи, че между възложител и извършител на ремонта е имало допълнителни уговорки, които не се заявяват от ищцата. Въвежда възражение за погасяване на вземането по давност, като сочи, че началният момент по иска с пр. осн. чл.59 ЗЗД е моментът, в който е получено нещо без правно основание.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, 4 следното:

По делото са приобщени, издадени от *************, фактури, с които са начислени суми за извършени ремонтни дейности на л.а. с рег. **** фактура №*************, за сумата от 3768 лева и фактура №*************, за сумата от 500 лева.

С платежни нареждания от 14.05.2019 г. и 11.06.2019 г., М. Й. И. е изплатила на ************* сумата от общо 1500 лева. Посоченото основание и в двата документа е „захранване“.

На 28.08.2023 г., ищцата е изплатила на ************* сумата от 2768 лева, с основание „задължение по фактура“.

По делото е приобщено уведомление от 14.08.2023 г., изпратено от ************* до М. И., с което ищцата е поканена да изплати на дружеството, сумата от 2768 лева – дължим остатък от сума, в общ размер на 8268 лева – стойност на извършен ремонт на л.а. с рег. ******* Към уведомителното писмо не е представен документ, удостоверяващ начина на изпращане, респективно, на връчване. Върху писмото, с ръкописен текст, ищцата е декларирала, че е получила писмото на 16.08.2023 г. и е положила подписа си.