Решение № 1211 от 18.10.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1211 гр. Варна, 18.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 3 СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Катя Г. Савова при участието на секретаря Пламена Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно дело № 20243110202477 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

В жалбата си до съда К. Г. У. ЕГН **********, с адрес гр.Силистра, ул.“Е.В.“ № 2, ет.2, ап.6 излага, че с Електронен фиш Серия К № 8482602 на ОД на МВР Варна за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, му е било наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400.00 лв. на основание чл.189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 10.12.2021 г. в 14.36 часа в гр.Варна /населено място/, на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока на движение от АМ“Черно море“ към центъра на града, с МПС лек автомобил „Фиат мареа“ с регистрационен номер СС 0665 СС, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № TFR1 – M524/07.

Жалбоподателят оспорва изцяло констатациите в ЕФ и описаната фактическа обстановка. Излага, че електронния фиш е издаден в противоречие с материалните разпоредби на ЗАНН и ЗДвП, при съществени нарушения на процесуалните правила и настъпила давност.Претендира разноски.

Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител, взема становище по жалбата в писмени бележки представени преди съдебно заседание, като счита същата за неоснователна.Претендира разноски по делото.

Жалбоподателят, редовно призован, в съдебно заседание се явява лично.Поддържа жалбата и моли да бъде отменен електронния фиш.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.

1

По делото е представено писмено доказателство, Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 8482602 на ОД на МВР Варна, с който на жалбоподателя на основание чл.189, ал.4 вр. вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400.00 лв., а именно за това, че затова че на 10.12.2021 г. в 14.36 часа в гр.Варна /населено място/, на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока на движение от АМ“Черно море“ към центъра на града, с МПС лек автомобил „Фиат мареа“ с регистрационен номер СС 0665 СС, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство /АТСС/ № TFR1 – M524/07.

По горната фактическа обстановка съдът счита за безспорно установена от писмени доказателства – протокол за проверка №2-8-21/23.09.2021г. на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ издаден от ГД“Национална полиция“, Сектор“Управление на собствеността“- полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, снимков материал- снимка от клип № 20380/ TFR-1M№524 за фиксирано нарушение, направени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, заверени копия на протокол № 819р-34463/13.12.2021 год. за работа с АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, всички приложени и приети по делото, справка от сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, които са непротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.

Съдът счита, че административно-наказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно.

Спазени са разпоредбите на чл.57 от ЗАНН и чл.189, ал.4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Административно-наказателното производство е проведено в рамките на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Правилно АНО е приел, че е реализирано нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДП, като в конкретния случай разрешената скорост за движение е била 50км/ч, а въззивника се е движел с превишение от 32 км/ч.

Съдът не споделя становището на въззивника изложено в жалбата, че фактическата обстановка не изяснена. Настоящият състав намира, че от съдържанието на ЕФ се установява точното време и място на извършването на деянието- 10.12.2021 г. в 14.36 часа в гр.Варна /населено място/, на южен пътен възел „Аспарухов мост“ в посока на движение от АМ“Черно море“ към центъра на града.

По отношение на авторството на деянието, настоящият състав намира, че извършителя на нарушението е установен коректно от органите на МВР. По отношение на възражението за това, че процесното нарушение не е било 2 установено правилно, доколкото не е било индивидуализирано правилно авторството и мястото на нарушението, настоящият състав намира последното за неоснователно.

Видно от приложеното по делото протокол за проверка №82-СИСИС/29.10.2020г. издаден от ГД“Мерки и измервателни уреди“, Отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към Български институт по метрология, снимков материал- снимка от клип № 11743С9/030980 за фиксирано нарушение, направени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, заверени копия на протокол № 819р-8354/22.03.2021 год. за работа с АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, протокол за проверка №2-821/23.09.2021г. на мобилна система за видеоконтрол „TFR-1M“ издаден от ГД“Национална полиция“, Сектор“Управление на собствеността“- полицейска техника, Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери, снимков материал- снимка от клип № 20380/ TFR-1M№524 за фиксирано нарушение, направени по реда на чл.7, ал.2 от Наредба № 8121з532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, заверени копия на протокол № 819р-34463/13.12.2021 год. за работа с АТСС по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за ползване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, справка от сектор „ПП“ при ОД МВР Варна, ограничението на скоростта е било налице, а по отношение на техническо средство /АТСС/ № TFR1 – M524/07 видно от приложеното удостоверение за одобрен тип средство за измерване №10.02.4835, същото отговаря на метрологичните изисквания за техническа изправност.

Видно е, че техническото средство е отчело скорост 85 км/ч, а въззивникът е наказан за скорост 82 км/ч. Това безспорно показва, че при определяне на доказаната скорост, АНО е взел предвид допустимата грешка, регламентирана в закона за измерванията.

Съдът намира, че правилно АНО е определил нарушителя. Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика или ползвателя на моторното превозно средство за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителния негов извършител, респективно ползвател на превозното средство.

Електронния фиш Серия К № 8482602 е връчен на 11.06.2024 год., а съставен на 20.12.2023г., след като е била подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП от К. Г. У. ползвател на автомобила.

Видно от приложените материали съдът следва да отбележи, че 3 първоначално е бил издаден ЕФ № 5678452 от ОД на МВР Варна на собственикът на инкриминирания автомобил Георги Колев Узенов, баща на въззивника, за установеното нарушение по ЗДвП, но след обжалването му пред РС Варна в съдебно заседание проведено на 07.02.2024г. към жалбата са били приложени декларация с правно основание чл.189, ал.5 от ЗДвП от лицето К. Г. У. и заверено копие на свидетелство за управление на МПС на същия, поради което и съдът е прекратил съдебното производство по АНД№ 5520/2023г. по описа на Районен съд Варна и е изпратил административнонаказателната преписка на ОД на МВР Варна за довършване на процедурата по чл.189 ал.5 от ЗДвП във фазата на административно-наказателното производство.

По безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява извършването на нарушението.

Съгласно трайната съдебна практика, с оглед уредбата на условията и реда за използване на АТТС в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи (обн. ДВ бр. 36 от 19.05.2015 г.), нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да бъдат установявани и с мобилни автоматизирани технически средства или системи.

Това е така, доколкото въведените с Наредбата изисквания относно въвеждането в експлоатация, реда за използване, начина на обозначаване на зоната за контрол с АТТС и автоматизирания режим на работа, който не изисква обслужване от контролния орган (извън включването и изключването на АТТС), според правилата на чл. 9 от Наредбата, отговарят на изискванията на ТР № 1/2014 г. на ВАС. Съгласно Наредба № 8121з – 532 от 12.05.2015 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, функционирането на автоматизираните технически средства и системи, в това число и мобилните такива не изисква непосредствено въздействие от страна на съответния служител по време на работата му, извън дейността по включването и изключването на системата.

По отношение основното възражение, наведено във въззивната жалба, съдът го намира за несъстоятелно. В никакъв случай, нито към датата на връчване на електронния фиш, нито към датата на постановяване на съдебното решение не е изтекла абсолютната давност за санкциониране на нарушението, тъй като същата е в размер на четири години и шест месеца.

Съобразявайки Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на 4

Върховния административен съд на Република България – ОСС от НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС, следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.

11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в Наказателния кодекс и по – конкретно приложение следва да намерят чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК във вр. с чл. 11 от ЗАНН. Съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК (действаща към датата на извършване на нарушението) наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години, а според чл.

81, ал. 3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. От анализа на цитираните разпоредби се налага извод, че в случая възможността въззивникът да бъде санкциониран се изключва едва с изтичане на четири години и половина давностен срок, като съгласно чл. 80, ал. 3 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН същият тече от извършване на деянието, поради което и съдът още веднъж ще отбележи, че този срок не е изтекъл нито към датата на връчване на електронния фиш, нито към датата на постановяване на съдебното решение.

Съдът намира извършеното нарушение за немаловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН . За да е едно нарушение маловажно, следва да се отличава по степен на обществена опасност от останалите нарушения от този род, като следва да бъдат взети предвид всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства. В този случай скоростта е надвишена с 24 км/ч, което съвсем не може да се прецени като пренебрежимо малко превишение.