Решение № 3 от 14.02.2024, Военно-апелативен съд

РЕШЕНИЕ

№3 гр. София, 13.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВОЕННО-АПЕЛАТИВЕН СЪД в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: полк. РУМЕН ЛЮБ. ПЕТКОВ

Членове: полк.ЛИДИЯ П. ЕВЛОГИЕВА полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ИВ. ХРИСТОВА като разгледа докладваното от полк. ПЕТЬО СЛ. ПЕТКОВ Въззивно административно наказателно дело № 20236000600048 по описа за 2023 година образувано по ЖАЛБА на обвиняемата старши сержант А. Т. М. от военно формирование 24 490 – А. против решение № 5/23.08.2023 година по анд № 146/2023 година на Военен съд–П..

С решение № 5/23.08.2023 година по анд № 146/2023 година състав на Военен съд–П..е признал обвиняемия старши сержант А. Т. М. за виновен в това, че на 08.12.2022 година за времето от 15:38 до 15:45 часа в град П. на улица "В. Л." пред № ... на три пъти, при продължавано престъпление не изпълнил Заповед за ...... № ... от 14.07.2022 година, издадена в изпълнение на Решение № 2638/13.07.2022 година по гражданско дело № 20225330103123 на районен съд – П., с която бил задължен да се въздържа от извършването на всякакъв акт на физическо и/или психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на М. Я. К. от град П.

ЕГН ********** и му забранява да приближава нея, жилището й, местоработата й и местата за социални контакти и отдих, което е престъпление по чл. 296 ал. 1, алт. 2-ра, във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „ГЛОБА“ в размер на хиляда лева.

Съдът се е произнесъл и по разноските и веществените доказателства по делото.

В жалбата се сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост на решението и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Твърди се в жалбата, че А. М. не е нарушавал инкриминираната заповед за 1 защита. Не било установено по делото дали М. К. е била вътре в магазина на ул. "В. Л." № .. в град П. или извън него. Не било установено чия собственост е магазина и каква работа е имала пострадалата вътре. Оспорва се приетото в решението, че М., преминавайки по улицата е нарушил заповедта за защита.

Не било установено обвиняемият да е спирал движението на автомобила и през отворения прозорец да е отправял обиди и заплахи към К.. Не била разпитана като свидетел Д. Р., чието име стояло залепено на вратата на въпросната галерия, относно обстоятелството кой е стопанисвал галерията и какви са били отношенията между Р. и пострадалата К.. Свидетелите М. К. и Е. Ц. били заинтересовани от изхода на делото, предвид близостта между двете. Не било установено колко близо се е намирала Е. Ц. до въпросния магазин, за да дойде в рамките на 5 минути и да чуе инкриминираните думи изречени от обвиняемия към К.. От приложените и представени записи и снимки от камери за видеонаблюдение от близкия банков клон не било видно къде точно се е намирала К., за да се определи нейната близост до обвиняемия. При проведения следствен експеримент не било установено името на К. да фигурира на вратата на галерията. Съгласно Заповедта за защита мястото където тя живее е различно от въпросната галерия. Виковете на обвиняемия към К.: „боклук“, „курва“, „ще те ликвидирам“ не били чути от други свидетели освен от К. и Ц.. Твърди се още, че тези думи не биха могли да бъдат чути предвид шума от улицата. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново оправдателно такова.

Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна.

Военно-апелативният съд провери изцяло правилността на решението и за да се произнесе взе предвид следното:

Първостепенният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Обвиняемият старши сержант А. М. и свидетелката М. К. живели на съпружески начала от 2013 година до месец февруари 2022 година, когато се разделили. От съвместното съжителство имат дъщеря, родена на 05.01.2016 година. Отношенията между двамата били влошени и мъчителни, при което К. била системно тормозена физически и психически от обвиняемия. Заради това му поведение К. нееднократно подавала жалби до полицията и до Военно-окръжна прокуратура – П.. Заради прилагано системно насилие от обвиняемия М. срещу пострадалата К., по инициатива на последната била издадена Заповед за незабавна защита № 9/18.06.2021 година, на основание чл. 18 ал. 1 от Закона за защита срещу домашното насилие от Районен съд – А.. Съгласно заповедта на старши сержант М. било забранено да се приближава до К. на по-малко от 30 метра до жилището й, както и до местоработата й и местата за социални контакти и отдих на същата.

Заради влошените отношения между обвиняемия и пострадалата, помежду им възниквали спорове, прерастващи в скандали, взаимни обвинения и физическо насилие. На 02.03.2023 година обвиняемият М. нанесъл удар с ръка по главата на К., в областта на дясното ухо. Тя била освидетелствана от съдебен лекар, при което била установена разкъсно 2 контузна рана в областта на дясната ушна мида. После К. подала жалба да Районен съд – П. за домашно насилие срещу старши сержант М.. Районният съд издал решение № 2638/13.07.2022 година по гражданско дело № 3123/2022 година, с което задължавал А. Т. М. да се въздържа от всякакъв акт на физическо и психическо, емоционално, вербално, икономическо и друга форма на насилие по отношение на М. К.. На основание на това решение била издадена и Заповед за ...... № .../14.07.2022 година в същия смисъл. На 18.08.2022 година старши сержант М. получил препис от заповедта като удостоверил, че му е връчена и е запознат с нея. На същата дата подписал и „Протокол за предупреждение“, в който бил уведомен за отговорността по чл.

296 от НК.

Към 08.12.2022 година пострадалата К. обитавала жилище в град П. на улица "В. Л." № 8, ет. 6, ап. 13. На партера в същата кооперация притежавала и магазин, който отдавала под наем. Наблизо до магазина се намирала Артгалерия, която била наета от нейна позната художничка.

В нарушение на заповедта за защита от домашно насилие издадена от Районен съд – П. да не доближава пострадалата К. и да се въздържа от всякаква форма на агресия, обвиняемият старши сержант М. като управлявал личния си автомобил „М. - Б.“ с ДКН .. ...7 .. преминал по улица В. Л. пред № ..., където в този момент била пострадалата М. К.. Същият спрял движението на автомобила, отворил прозореца му и вербално отправил обиди и заплахи към пострадалата К. с думите: „Боклук, курва, ще те ликвидирам“. Тези действия повторил на три пъти за времето от 15:38 ч. до 15:43 ч., като с автомобила заобикалял и се връщал на същото място. Очевидец на тези действия била свидетелката Е. Ц., която била повикана от К. след първото преминаване през адреса от страна на обвиняемия М..

Приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. При така установените фактически положения съдът е направил законосъобразен извод, че обвиняемият е осъществил деянието по чл. 296 ал. 1, алт. 2-ра, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Решението е обосновано, основният съд е анализирал всички събрани доказателства и е направил верни изводи. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите.

Възраженията и доводите в жалбата на обвиняемия са неоснователни.

Доводите, че не било установено по делото дали М. К. е била вътре в магазина на ул. "В. Л." № .. в град П. или извън него, както и че не било установено чия собственост е магазина и каква работа е имала пострадалата вътре са ирелевантни. Без значение са и обстоятелствата, чия собственост е магазина и каква работа е имала пострадалата вътре. Достатъчно е, че е установено обстоятелството, че обвиняемият е минал в непосредствена близост до пострадалата К. с управлявания от него автомобил, че е отворил страничното стъкло и е отправил обидни и заплашителни думи спрямо нея.

Не е вярно, че не е установено обвиняемият да е спирал движението на 3 автомобила и през отворения прозорец да е отправял обиди и заплахи към К..

Тези обстоятелства освен от показанията на пострадалата К. се установят и от тези на Е. Р.. В съдебно заседание на 24.04.2023 година К. заявява, че около 15.30 часа на 08.12.2022 година е била в магазина, който е на партерния етаж в кооперацията, в която има жилище. Вратата на магазина е била отворена.

Обвиняемият е преминал с автомобила покрай магазина, започнал е да подава сигнал с клаксона, като отправил по неин адрес обидни и заплашителни думи.

К. веднага се обадила на свидетелката Е. Ц., която дошла и станала свидетел на второто и третото преминаване на обвиняемия покрай магазина, както и на обидните и заплашителни думи от него към К.. Тези нейни показания кореспондират е показанията на Е. Ц.. В съдебното заседание на 07.06.2023 година, тя заявява, че на 08.12.2022 година М. К. се обадила по телефона разтреперана и я извикала в магазина, на приземния етаж на кооперацията, в която живее, понеже обвиняемият минава оттам и я заплашва и обижда. Ц. отишла до магазина за три или четири минути, че обвиняемият минал с автомобила, чийто прозорец бил отворен и отправил нецензурни и заплашителни думи към К.. Не е вярно, че свидетелката Е. Ц. е заинтересована от изхода на делото, понеже се познавала с пострадалата К..

Освен с пострадалата, тя се е познавала и с обвиняемия и това обстоятелство не предопределя заинтересованост по делото. Обстоятелството, че А. М. е преминал покрай магазина, където е била К. не се оспорва от самия него и се установява и от записите от камерите от близката банка. Показанията на свидетелите Р. Б. и А. Т. (в с.з. на 07.06.2023 година ) не опровергават показанията на пострадалата М. К. и Е. Ц., доколкото те не са били на мястото на инцидента и не са очевидци, а са били някъде наблизо в района.

Показанията на Е. Ц. се подкрепят и от проведения по делото следствен експеримент от съда (в с.з. на 21.06.2023 година на л.л. 113 – 116 и фотоалбума на л.л. 123-125 от анд № 146/2023 г. на Военен съд - П. ). Същият е проведен в присъствието на страните по делото и на свидетелката Е. Ц..

Имал е за цел да провери показанията на последната, а именно да се провери каква е била нейната чуваемост към мястото на инцидента – преминаване на обвиняемия с лекия автомобил, спиране или намаляване на скоростта пред галерията, в която се е намирала пострадалата и изричане на думите „боклук“ към пострадалата. Установява се от експеримента, че от мястото където е била Ц., при преминаване на автомобила покрай това място, през полуотворения прозорец на шофьорската му врата се чува как обвиняемият М. изрича думата „боклук“. След провеждането на експеримента обвиняемият и неговия защитник са заявили, че констатациите от следствения експеримент са точни и не са направили възражения.

Доводът в жалбата, че съгласно Решение № 2638 и Заповед за ...... № .../14.07.2022 година обвиняемият А. М. не е нарушил издадената Заповед за защита, понеже не било установено да е спирал движението си и да е отправял обидни думи към К. е несъстоятелен и се опровергава от показанията на К. и Ц. и от цитирания по-горе следствен експеримент.

По делото не са допуснати нарушения на процесуалните превила.

Наложеното административно наказание „ГЛОБА“ в размер на 1000 4

(хиляда) лева е в минималния предвиден от закона размер и е съобразено с тежестта на деянието и с личността на обвиняемия.

Изложеното налага обжалваното решение на Военен съд – П. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Предвид горното и на основания чл. 338 от НПК съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5/23.08.2023 година по административно наказателно дело № 146/2023 година на Военен съд – П..

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5