Решение № 177 от 02.10.2026, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. Пловдив, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20265000500299 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №46 от 10.02.2026г., постановено по гр.дело №356/2025г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, М. Д. Ш. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Н. П. № **, е осъден да заплати на Е. Л. Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., **********, обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на блъскане от куче порода „питбул“, собственост на М. Д. Ш., на 27.04.2020г. в гр.Пазарджик, в размер на 10000лв. или 5112,91 евро, ведно със законната лихва, считано от 28.04.2022г. до окончателното изплащане, като за разликата над сумата от 10000лв. до претендирания размер от 30000лв. искът е отхвърлен; М. Д. Ш. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Н. П. № **, е осъден да заплати на Е. Л. Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., **********, сумата от 276,10 евро – сторени разноски, с оглед уважената част на претенцията; М. Д. Ш. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Н. П. № **, е осъден да заплати на адвокат Г Б Х от САК, с адрес: гр.С. р. С, ул. К № *****, 1 сумата от 245,42 евро с ДДС, представляваща дължимо адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за исковото производство, и сумата от 122,71 евро с ДДС – адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв за обезпечителното производство по ч.гр.дело №350/2025г. на Окръжен съдПазарджик, с оглед уважената част на претенцията; Е. Л. Н. с ЕГН:********** и адрес: гр.С., **********, е осъдена да заплати на М. Д. Ш. с ЕГН:********** и адрес: гр.П., ул. Н. П. № **, сумата от 903,28 евро – сторени разноски, с оглед отхвърлената част на претенцията.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят М.

Д. Ш., който, чрез пълномощника адв.Н. П., го обжалва в частта му, с която е осъден да заплати обезщетение за неимуществени вреди от 10000лв., равняващи се на 5112,91 евро, ведно със законната лихва от 28.04.2022г., с доводи за неправилност относно преценката на събраните доказателства и приетото за установено въз основа на тях от фактическа страна, включително по отношение на обстоятелствата от значение за прилагане на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД и на заявеното възражение за съпричиняване, като претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение с 50% поради съпричиняване, както и за присъждане на направените по делото пред двете инстанции разноски.

Ответникът по жалбата Е. Л. Н. е подала чрез пълномощника си адв.Д. Т. писмен отговор на същата с подробно развити в него съображения за нейната неоснователност и искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част и за присъждане на разноски за въззивното производство и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Против решението е подадена и насрещна въззивна жалба от Е. Л. Н., чрез пълномощника й адв.Д. Т., посредством която то се атакува в частта му, с която е отхвърлен предявения от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над присъдения от 10000лв. до пълния предявен от 30000лв. с доводи за неправилност по отношение на продължителността на оздравителния и възстановителния период, възстановяването от травмата, настъпилото усложнение, наложило повторно оперативно лечение, периодично търпените битови ограничения, характера на трайните последици и на психоемоционалните такива, както и поради 2 съобразяването на неотносим критерий при определяне на обезщетението относно имущественото състояние на ответника и несъобразяване на социално-икономическите условия в страната, като моли за отмяна на решението в обжалваната му част и за присъждане на разликата от 20000лв. със законна лихва от 28.04.2022г., както и на разноски за двете инстанции и адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предявен е от Е. Л. Н. против М. Д. Ш. иск с правна квалификация чл.50 от ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 30000лв. за претърпени неимуществени вреди при блъскането й на 27.04.2020г., около 18,30 часа, в гр.П., ул. М. № **, на тротоара пред хранителен магазин „П.“, от собственото му куче порода „питбул“, под чийто надзор се е намирало, и падане на тротоара, вследствие на удара при което получила счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито, ведно със законната лихва от 28.04.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

С отговора на исковата молба ответникът е признал, че на въпросната дата е бил на посоченото място със собственото му куче порода „питбул“ К., което било с намордник и каишка с повод на врата, вързан на китката му, легнало до него на земята, до пейката пред магазина, на която седял с познати от квартала, когато покрай тях минали две бездомни квартални кучета, с които то си играело, и като ги видяло, побягнало към тях, откачило се от повода, тъй като карабинката се счупила, минало тичешком покрай Н., която също стояла права пред магазина, без да я докосне, и продължило към двете кучета, при което тръгнал след кучето си, догонил го и го хванал и като се обърнал да се връща видял, че Н. е седнала на земята пред магазина, а след като прибрал кучето и се върнал, тя седяла на пейката и казала, че кучето я бутнало и, че я боли коляното. Твърди Н. да е паднала сама, защото била пияна, без да има никакво въздействия върху нея от кучето му. Признава твърдените от същата увреждания, но не и причинно-следствената им връзка с действието на кучето му, като твърди те да са по изключителна вина на пострадалата. Оспорва твърденията за продължаващи и до момента болки и страдания. Заявява възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираното 3 обезщетение и законната лихва. Заявява възражение за съпричиняване, изразяващо се в употребата на голямо количество алкохол, под въздействие на какъвто да е била Н. и да е паднала безпричинно, както и в липсата на предприети от нея действия за предпазване, дръпване леко настрани и недопускане да бъде бутната от кучето, предприемането на каквито да е било възможно.

С първоинстнционното решение е прието за установено въз основа на показанията на св.Т. и св.Д. както и приетото заключение на СМЕ, че между ищцата и кучето на ответника е бил осъществен физически контакт, вследствие на който тя е паднала на тротоара и при удара са й били причинени процесните телесни увреждания, което да обосновава неизпълнение на задължението на ответника по чл.172,т.2 от ЗВМД да вземе всички мерки животното да не създава опасност и да не уврежда хора или други животни и отговорността му по чл.50 от ЗЗД. При определяне на размера от 10000лв. на дължимото обезщетение за неимуществени вреди са взети предвид характера на травматичното увреждане – вътреставно счупване със засягане на ставния хрущял, проведеното оперативно лечение, продължилите около 6 седмици интензивни болки, отшумели окончателно между четвъртия и шестия месец, след който ищцата започнала работа по трудово правоотношение, търпените затруднения, преживеният уплах и стрес, липсата на данни за имущественото състояние на ответника и съдебната практика. Прието е за неоснователно възражението за съпричиняване. Прието е за основателно възражението за изтекла погасителна давност по отношение на претендираната законна лихва за периода от 28.04.2020г. до 28.04.2022г.

Настоящата инстанция, с оглед служебните си правомощия по чл.269 от ГПК, намира обжалваното първоинстанционно решение за валидно и допустимо.

Отговорността по чл.50 от ЗЗД е обективна и безвиновна. Тя възниква при настъпване на вреди вследствие свойствата на самата вещ, дори, когато собственикът й е положил дължимата грижа. Лицето отговаря не поради свои виновни действия, а само защото е собственик на вещта или тя се намира под негов надзор, независимо от нейното пълно обезопасяване или при невъзможност за такова, включително и при случайни събития.

Безспорно е и във въззивното производство за страните, че ищецът Н. е 4 паднала на тротоара пред хранителния магазин „П.“ на ул.“М. № ** в гр.Пазарджик в момент, когато покрай нея е преминало тичешком отскубналото се от повода куче порода „питбул“ на ответника Ш., вследствие на удара при което падане е получила счупване на горния край на тибията /голям пищял/, закрито. Спорният и пред настоящата инстанция въпрос е дали Н. е паднала поради блъскането й от тичащото куче, както твърди, или без да е имала съприкосновение с него, както поддържа Ш.. Неоснователно същият във въззивната си жалба се позовава на показания на разпитани в наказателното производство свидетели по приложеното ДП №540/2020г. по описа на РУ-Пазарджик, пр.пр.№1904/2020г. по описа на РП-Пазарджик, прекратено с Постановление от 11.02.2022г. на РП-Пазарджик. С оглед принципите на равенство на страните в процеса по чл.9 от ГПК и на публичност и непосредственост при разглеждане на делото по чл.11 от ГПК, е недопустимо решението на съда да се основава на събрани в друго производство свидетелски показания, а подлежащите на установяване факти се доказват чрез допустимите доказателствени средства в производството по разглеждане на конкретния материалноправен спор и единствено събраните по надлежния ред доказателства в това производство подлежат на обсъждане и преценка. От разпитаните в първоинстанционното производство свидетели единствено ангажираният от ищеца св.К. Т. е очевидец на падането й, което, според показанията му, е поради това, че кучето я е бутнало. Противно на възраженията на жалбоподателя-ответник, показанията на този свидетел са конкретни, последователни и не съдържат вътрешни противоречия.

Наведената заинтересованост на свидетеля като такъв в близки отношения с Н. не означава, че показанията му не могат да бъдат кредитирани, а, че се преценяват с оглед на всички други данни и доказателства по делото, съгласно чл.172 от ГПК. В тази връзка те косвено се потвърждават от показанията на св.К. Д., който, движейки се в автомобил покрай мястото на инцидента, видял Н. на земята и някакво куче върху нея, както и от тези на св.Г. К., според които, не само Н., но и другите, които били там, казвали, че кучето е минало покрай нея и я е ударило. Според ангажираните от ответника свидетели Б. П., Б. Д. и Г. К., Н. често закупувала и употребявала алкохол, като инцидентът се е случил именно когато тя излязла от магазина, закупувайки си „патронче“ от 200 грама уиски. Допуснатата СМЕ не може да даде отговор за значението на евентуално алкохолно въздействие за координацията и вертикалната 5 стабилност при липса на конкретни данни за вида и количеството на приетата алкохолна напитка, теглото на пострадалата и времето от приема до инцидента, които са от значение за определяне на степента на алкохолното повлияване, наред с индивидуалния толеранс към алкохол. По делото не са и събрани доказателства Н. да е била под алкохолно въздействие в момента на инцидента. В тази връзка следва да се има предвид, че Н. е паднала непосредствено след излизането й от магазина, от който е закупила алкохол, поради което не може да се приеме да е употребила такъв в момента на падането си. Никой от свидетелите не твърди да е видял да е изконсумирала закупения алкохол още веднага след излизането й от магазина, доколкото св.К. не е присъствала там, нито да е дошла да пазарува във видимо нетрезво състояние, препятстващо координацията и баланса на движение. По делото не са ангажирани и специални знания за двигателни увреждания вследствие системната, според свидетелите на ответника, употреба на алкохол. При тези обстоятелства не може да се приеме, че загубата на равновесие и падането на Н. се дължат на алкохолно въздействие, каквото е релевирано от ответника и неоснователно се поддържа от него и във въззивната жалба. Не са налице данни и за друга обективна причина за внезапното падане на Н., настъпило точно, когато кучето на ответника, тичайки е преминало покрай нея. При това положение следва да се приеме падането й да е вследствие именно и единствено на съприкосновението й с него. Внезапността на ситуацията, при която кучето се е откъснало от повода и се е затичало в посока на Н., не предполага тя да е била в състояние да реагира по начин, че да избегне физически контакт с него, още повече, че по делото липсват данни за конкретни отстояния, видимост и време за реакция, позволяващи своевременно възприемане на опасността и предприемане на действия за избягването й при полагане на нормални усилия. Обсъденото обосновава извода падането на ищеца да се дължи на физическия досег с кучето на ответника и Н. да не е причастна към настъпването и предотвратяването му, което ангажира отговорността по чл.50 от ЗЗД на ответника като собственик на кучето, под чийто надзор се е намирало, при липса на съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 от ЗЗД, за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие на падането, в пряка причинно-следствена връзка с което е претърпяла счупване на външния кондил на лявата голямопищялна кост, според приетото заключение от 08.12.2025г. на СМЕ, изготвено от вещото 6 лице д-р П. М., относно неговия механизъм – удар, падане и усукване.