Решение № 17 от 19.06.2025, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. С., 19.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Софка М. Димитрова в присъствието на прокурора А. И. като разгледа докладваното от Елен М. Маламов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255400600087 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно - по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда № 10/06.03.2025г. по НОХД № 245/2024 г. на С. районен съд е признат подсъдимия А. Р. К. за НЕВИНОВЕН в това, че на 30.04.2018 г., в гр. С., пред надлежен орган на властта - нотариус А.Ш. с рег. №613 в Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело №133/2018г. по описа на същия нотариус, устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно че М.К.Е. от с.

О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор № 44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с. Б.[1]О. и че няма спор за собственост върху този имот, като заявил, че „още от тогава съм виждал М. да обработва имота...навремето беше ливада като в долната част към реката имота е скалист и каменист и в тази част не се обработва, но в последствие към настоящия 1 момент имота представлява пасище с храсти...единствено и само М. от 92г. до ден днешен съм я виждал да влаза там с животните…. не съм виждал други хора в този имот, не съм чувал други лица да имат претенции към имота.“, като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290, ал.

1 от НК.

Със същата присъда подсъдимият В. Ж. Г. е признат за

НЕВИНОВЕН в това, че в периода 30.04.2018г. до 12.12.2018г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, пред надлежен орган на властта - в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело №133/2018г. по описа на същия нотариус и пред съдия от Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по гр. д. №587/2018г. по описа на РС[1]С., устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно - че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с. Б.-О. и че няма спор за собственост върху този имот, както следва:

- на 30.04.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта - нотариус А.Ш. с рег. №613 в Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело №133/2018г. по описа на същия нотариус, устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с. Б.[1]О. и че няма спор за собственост върху този имот, като заявил, че „голяма част от имота беше ливада, надолу към реката е камънаци, навремето М. го ползваше като ливада, косяха докато имаха животни...аз лично съм виждал само М. да обработва ливадата, косят ливадата и да събират сено. В имота освен М. никой друг не съм виждал,....не съм чувал други лица да имат претенции към този имот и това положение е откакто се помня.“

- на 12.12.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта -съдия при Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по гражданско дело 2

№587/2018г. по описа на РС-С., устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв.

*А по стария кадастрален план на с. Б.-О. и че няма спор за собственост върху този имот, като заявил, че „знам го отпреди 20 години, когато имота беше ливада и си пасяха животните М. и М.Е.. Има храсти...виждал съм ги допреди 7-8 години да го работят имота М. и М.Е.....голяма част от имота се косеше...виждал съм М. и М. да забиват колове за фасул, виждал съм ги там в имота“., като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

Подсъдимият Й. Р. К. е признат за НЕВИНОВЕН в това, че в периода 30.04.2018г. до 12.12.2018г. в гр. С., в условията на продължавано престъпление, с две деяния, пред надлежен орган на властта - в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело №133/2018г. по описа на същия нотариус и пред съдия от Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по гр. д. №587/2018г. по описа на РС[1]С., устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с. Б.-О. и че няма спор за собственост върху този имот, както следва:

- на 30.04.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта - нотариус А.Ш. с рег. №613 в Нотариалната камара, с район на действие - Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на М.К.Е. по нотариално дело №133/2018г. по описа на същия нотариус, устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б. обл. С., идентичен с имот №*, кв. *А по стария кадастрален план на с Б.[1]О. и че няма спор за собственост върху този имот, като заявил, че „сега местността е обрасла и представлява пасище с храсти, но навремето това беше ливада, пасище и градина, която се обработваше от М....във въпросния имот съм единствено и 3 само М. и семейството й. Те го обработваха и поддържаха...лично знам, че този имот е на М., нея съм виждал в имота да го поддържа, владее необезпокоявано и несъмнено до ден днешен“.

- на 12.12.2018г. в гр. С., пред надлежен орган на властта - съдия при Районен съд гр. С., в качеството си на свидетел по гражданско дело №587/2018г. по описа на РС-С., устно и съзнателно потвърдил неистина, а именно че М.К.Е. от с. О., обл. С. владеела над десет години недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор №44402.***, кад. район 500 по кадастралната карта на с. Б., община Б., обл. С., идентичен с имот № *, кв.

*А по стария кадастрален план на с. Б.-О. и че няма спор за собственост върху този имот, като заявил, че „имота беше ливада и нагоре храсталаци... последно съм го виждал преди 7-8 години... виждал съм ги М. и М.Е. там.

Пасяха кравата си и копаха“ , като е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК.

Недоволен от присъдата е останал прокурорът, който е подал протест, с който се иска отмяната й и постановяване на нова, с която подсъдимите се признаят за виновни по повдигнатите им обвинения и им се наложи адекватно наказание, или делото се върне за ново разглеждане от С. районен съд. Развиват се доводи за неправилно приложение на материалния и процесуалния закон, като по делото са събрани достатъчно доказателства, установяващи осъществените от подсъдимите деяния.

В съдебно заседание подсъдимият А. К., лично и със защитниците си адв.П. и адв.М., оспорва протеста, като неоснователен.

Подсъдимите Й. К. и В. Г. не се явяват, като вместо тях защитника им адв.М. предлага да се потвърди присъдата, като обоснована и законосъобразна.

Прокурорът поддържа подадения протест.

Като направи преценка на оплакванията в протеста, като взе предвид становищата на страните в о.з. и като извърши цялостна проверка на правилността на обжалваната присъда по реда на чл.314 от НПК, С.т окръжен съд намира протеста за неоснователен.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Р.К. закупил през 1992 г. на търг от Ликвидационен съвет склад за 4 отровни препарати находящ се в с.О., общ.Б., бивша собственост на АПК. На 18.10.1996 г. с договор за продажба на недвижим имот на осн.чл.7 и чл.18 ЗС, чл.52 ал.8 от ППЗСПЗЗ закупил от Министъра на земеделието и хранителната промишленост парцел I кв.* А по ЗРП Б.[1]О. с площ 860 кв.м.- прилежащ терен за обслужване на сградата. Р.К. закупил с договор за продажба на недвижим имот от 23.12.1996 г. на осн.чл.7 и чл.18 ЗС, чл.52 ал.8 от ППЗСПЗЗ, сключен с Министъра на земеделието и хранителната промишленост недвижим имот с площ 7,140 дка държавна земя с граници: * –улица и парцел I кв.* А по ЗРП Б.-О., върху който има изградена сграда “Склад за отровни препарати“ - собственост на купувача, * и запад – земя подлежаща на възстановяване по ЗСПЗЗ и юг-река.

Закупеният на 23.12.1996 г. имот се индивидуализира в кадастралната карта на с.Б. като поземлен имот с идентификатор 44402.*** с площ 5869 кв.м., с трайно предназначение на територията урбанизирана, с начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди. Имотът на * от него, в който се помещава бившият склад за съхранение на отровни препарати е с идентификатор 44402.*** На 18.09.2007 г. между Р.К. и С.К. като продавачи и свидетеля И.К. като купувач, бил сключен предварителен договор с нотариална заверка на подписите за покупко-продажба на този недвижим имот. Съгласно клаузите на договора продажната цена била платена при сключването му, а владението върху имота се предава на купувача при подписването му. Р.К. и С.К. упълномощили свидетеля И.К. да ги представлява при продажбата на имота при каквито условия намери за добре.

В началото на 2008 г. Р.К. починал, а съпругата му заминала да живее при децата си в чужбина. Въпреки издаденото му пълномощно да продава имота, свидетелят И.К. не сключил окончателен договор с нотариален акт за прехвърляне собствеността на имот с идентификатор 44402.*** на свое име.

Консултирал се с нотариус и бил посъветван да изчака изтичането на предвидената в закона 10-годишна придобивна давност, за да се снабди с нотариален акт за собственост върху него по обстоятелствена проверка. След закупуването на имот с идентификатор 44402.***през 2006 г., свидетелят К. започнал да го облагородява и да ремонтира сградата. В района започнало съхнене на дърветата заради корояд през 2008 г. и в следващите няколко години имало много паднали дървета. От съответното лесничейство започнало 5 издаване на разрешителни на населението за събиране на дърва. По този ред в периода 2012-2014 г. свидетелят И.К. събирал няколко години дърва от своя имот с идентификатор 44402.***и от поземлен имот с идентификатор 44402.***. Ангажирал различни хора, с които да ги извозват до пътя и да ги транспортират до дома му.

През 2017 г. свидетелят И.К. решил да се снабди с нотариален акт за поземлен имот с идентификатор 44402.***, защото преценил, че 10- годишния срок за придобиването му по давност от момента на установяване на владение върху него въз основа на предварителния договор сключен със С. и Р.К.и е изтекъл. От Община Б. обаче му било отказано издаване на удостоверение, че имотът не е общинска собственост, тъй като в разписния лист към плана имотът бил записан на М. К. И.а. Междувременно с документ за собственост на поземлен имот с идентификатор 44402.*** по кадастралната карта на с.Б., одобрена през 2010 г. се снабдила свидетелката М.К.Е. от с.О.. Тя била призната за собственик на имота въз основа на давностно владение с нотариален акт *, том *, дело №133/30.04.2018 г. на нотариус А.Ш. с район на действие РС - С..

Видно от съставения протокол за разпит на свидетели по нотариалното дело били разпитани подсъдимите Й. К., А. К. и В. Г.. След като от нотариус А.Ш. им била разяснена наказателната отговорност, която носят за лъжесвидетелстване по чл.290 НК, подсъдимите обещали да говорят истината и свидетелствали пред нотариуса един по един за това, че поземлен имот с идентификатор 44402.*** се владее от свидетелката М. Е.. Видно от протокола за разпит на свидетели по нотариалното дело всеки от тях заявил следното:

Разпечатката съдържа 35 от 114 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d5b173d-7145-4928-a3ca-d6f40659282b