Решение № 1307 от 10.11.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1307 гр. Варна, 10.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас Шкодров при участието на секретаря Иванка Й. Друмева като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно наказателно дело № 20243110203964 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на Д. Н. С. срещу наказателното постановление, с което са му наложени административни наказания ГЛОБА и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС.

Жалбата е допустима, подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН.

В жалбата се счита, че липсват категорични доказателства относно нарушението- от снимковия материал не се установява номер на МПС. Сочат се за нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В НП липсва ясно описание на факти и обстоятелства, които да обосноват обвинението. Не е посочена действителната скорост на автомобила. В случая е приета повторност на нарушението, като в НП не е посочено в коя от предвидените хипотези се налага наказание. АУАН е съставен от неочевидец, а вписания свидетел е само такъв по съставяне на АУАН – нарушен е чл.40 ал.3 от ЗАНН. По АНП липсват доказателства, че съответния участък е бил обозначен като такъв, в който се осъществява контрол на скоростта на движение. Липсва субективната страна на нарушението. Иска се отмяна на наказателното постановление.

В с. з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

По същество се поддържат основанията за отмяна на наказателното постановление, наведени с жалбата.

Представител на въззиваемата страна не се явява. В молба изразява позиция по съществото на делото за потвърждаване на НП и претендира юрисконсултстко възнаграждение.

След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 26.02.2023 г. около 08.32 часа , по бул. „В. Левски“ в гр. Варна, в посока към бул.

„Осми Приморски полк“, бил управляван л.а. „Лексус” с рег. № В8149НВ. При управлението на автомобила , в района на бл.60-62 на жк.“Чайка“, автомобила се движел със скорост на движение над максимално допустимата от 50 км/ч.

В този район било монтирано и функционирало АТСС.

Автомобила преминал покрай функциониращото техническо средство и 1 техническото средство отчело неговата скорост на движение след приспаднат толеранс, като такава от 101 км/ч, като осъществило и заснемане на автомобила.

Тъй като максимално допустимата скорост била 50 км/ч, а засечената от радара скорост на движение на лекия автомобил след приспадане на толеранс била 101 км/ч, лицето, управлявало автомобила следвало да бъде санкционирано.

След установяване на собственика на автомобила и подаване на декларация по чл.188 от ЗДвП, от св. Б. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу въззивника С..

В акта за установяване на административно нарушение били описани обстоятелствата на извършване на нарушението, като била конретизирана и правна квалификация по чл.21 ал.1 от ЗДП. Акта бил надлежно предявен и връчен на въззивника, който вписал в съдържанието му, че няма възражения. Възражения не постъпили по преписката и допълнително.

На 14.06.2023г. въз основа на съставения акт е било издадено наказателно постановление, като видно от съдържанието на същото административно наказващия орган е преквалифицирал деянието като такова, извършено повторно , възприел е правна квалификация на нарушение по чл.21 ал.1 от ЗДвП и е наложил наказание глоба на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП .

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства – показанията на св. Б.; декларация по чл.188 от ЗДвП; протокол за използване на АТСС, снимка към АУАН;протокол от проверка и др.

В показанията си св. Б. изяснява начина на поставяне и привеждане в действие на техническото средство, осъществило засичане на скоростта и заснемане на автомобила. Св.

Б. лично е възприел нарушението, като е прегледал снимковия материал, данните за собственост на автомобила, данните за адрес на собственика и т.н.

В унисон с показанията на св. Б. са съставения АУАН, който е годно доказателство за нуждите на процеса, както и останалите писмени доказателства – декларация по чл.188 от ЗДвП; протокол за използване на АТСС, снимка към АУАН; протокол от проверка и други.

За да се произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното : По отношение спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Административно наказващия орган обаче, на база на събраните по преписката доказателства , неправилно е възприел като обстоятелства, че се касае за извършено деяние в условията на повторност и е наложил административно наказание на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДП.

Квалифициращият признак „повторност“ е елемент от обективната страна на нарушението и непосочването му в съставения АУАН не може да бъде санирано на осн. чл.53 ал.2 от ЗАНН. Възприемането на подобна квалификация едва с НП съществено ограничава правото на защита на обвиненото лице и в този смисъл в тази си част НП следва да боде отменено. Така , при принципно правилна квалификация на деянието по чл.182 ал.4 от ЗДП се налага извод, че НП следва да бъде изменено, като деянието бъде квалифицирано като такова по чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП и на въззивника бъде наложено съответното наказание с императивно определен размер.

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на електронният фиш, същите не се 2 споделят от съда предвид на следното:

В жалбата се счита, че липсват категорични доказателства относно нарушението- от снимковия материал не се установява номер на МПС.

Съдът, изхождайки от цялостния доказателствен материал по делото, включително справка към изготвения снимков материал и декларация от собственика на автомобила, намери, че по делото са налице категорични доказателства за нарушението. Сам въззивникът в съставения АУАН е вписал, че няма възражения срещу констатациите, описани в него.

Сочат се за нарушени чл.42 и чл.57 от ЗАНН. В НП липсва ясно описание на факти и обстоятелства, които да обосноват обвинението. Не е посочена действителната скорост на автомобила. В случая, в НП не е посочено в коя от предвидените хипотези се налага наказание .

По така възразеното следва да се отбележи, че от обстоятелствената част на АУАН и НП са изводими всички признаци от състава на нарушението. В хода да проведеното административно наказателно производство не е възникнала необходимост от провеждане на допълнително разследване, доколкото всички събрани по преписката доказателства безкритично установяват именно възприетата с НП фактология. Посочването на действителната скорост на автомобила няма касателство към определяне на правната квалификация на нарушението и неговото санкциониране, поради което и същото няма място в обстоятелствените части на АУАН и НП. Приложената санкционна норма е била в достатъчна степен конкретизирана като обвинението е точно и ясно по своята цифрова квалификация.

Счита се, че АУАН е съставен от неочевидец, а вписания свидетел е само такъв по съставяне на АУАН – нарушен е чл.40 ал.3 от ЗАНН.

Доколкото АУАН е съставен от св. Б., който пряко е възприел нарушението при прегледа на разпечатки и е установил нарушителя посредством установяване на собственика на МПС и декларираното от него лице, управлявало автомобила, съдът намери, че не е допуснато соченото нарушение.

На последно място се сочи, че по АНП липсват доказателства, че съответния участък е бил обозначен като такъв, в който се осъществява контрол на скоростта на движение и в този смисъл липсва субективната страна на нарушението.

Съдът не възприема подобна позиция- въззивникът С. е осъществил движението си в населено място, където действа общото ограничение на скоростта от 50 км/ч. Като правоспособен водач на МПС въззивникът С. познава правилата за движение по пътищата и на същия е било известно какво е ограничението на скорост за населени места.

Управлявайки автомобила със скорост, превишаваща с повече от 50 км/ч това ограничение, въззивникът С. е искал и целял нарушението, поради което и същото се явява умишлено.

След проверка на издаденото НП и преценка на доводите на въззивника, съдът намери, че следва да го измени, като възприеме правна квалификация на нарушението, изключваща повторността.

Съдът присъди разноски съобразно уважената част на иска.

Водим от горното съдът,

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ НП № 23-0819-002057/14.06.2023г. на началник група в ОДМВР Варна, сектор Пътна полиция Варна, с което на Д. Н. С. са наложени административни наказания ГЛОБА в размер 1400 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА на осн. чл.182 ал.4 вр. ал.1 т.6 от ЗДвП, като на осн. чл.182 ал.1 т.6 от ЗДвП 3

НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на 700 лева и ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от ТРИ МЕСЕЦА.

ОСЪЖДА Д. Н. С. да заплати на ОДМВР – Варна, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в размер на 80 / осемдесет/ лева.

СЪЖДА ОДМВР – Варна на осн. чл.143 ал.1 от АПК да заплати на Д. Н. С. направените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 260 /двеста и шестдесет/ лева, съобразно уважената част от жалбата.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4