Решение № 150 от 26.04.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. Велико Търново, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Теодорина Димитрова

Членове:

Георги Драгoстинов

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Димитрова Въззивно гражданско дело № 20224100500055 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и чл. 17 от ЗЗДН.

С решение № 133 от 25.11.2021 година, постановено по гр.дело № 567/2021 година по описа на Районен съд – Павликени, е прието, че И.С.К. е извършил акт на домашно насилие /физическо насилие/ по смисъла на чл. 3 от ЗЗДН спрямо малолетното си дете И.И.К. и са наложени следните мерки - задължен е И.С.К. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо детето; постановена е забрана за К. да приближава жилището, находящо се в село ..., общ. Павликени, обл. Велико Търново, ул. „..“ № .., обитавано от И.И.К. за срок от два месеца считано от 21.10.2021 година – датата на издаването на заповедта по чл. 18 от ЗЗДН. Въз основа на това решение е издадена заповед за защита на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН. На И.С.К. е наложена и ГЛОБА в размер на 200 лева.

Ответникът К. е осъден да заплати държавна такса в полза на съда в размер на 25,00 лв. и разноски в полза на молителя в размер на 600,00 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Против решението е постъпила въззивна жалба от И.С.К.. Обжалва се изцяло постановеното решение като се навеждат оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност, неправилност и нарушение на порцесуалните правила. Приетата от съда фактическа обстановка не кореспондира на събраните по делото доказателства.

Навеждат се аргументи за липсата на домашно насилие от страна на жалбоподателя спрямо 1 детето И.И.К.. Излага свой анализ на доказателствата и твърди, че от съвкупната им преценка не би могло да се направи извод да е извършил твърдения акт на домашно насилие. Претендира се въззивния съд да постанови решение, с което да отмени това на районния съд като неправилно и незаконосъобразно и да се постанови решение, с което да отхвърли молбата за защита от домашно насилие.

От молителя - ответник по жалбата П.Е.И.., действаща като майка и законна представителка на малолетното дете И.И.К. не е постъпил отговор на възивната жалба.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция:

Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не се представлява.

Ответникът по жалбата не се явява, а се представлява от пълномощника адв. Й.Й..

Заявяват, че оспорват жалбата като неоснователна поради което следвало да бъде оставена без уважение. Решението на първоинстанционния съд било постановено в унисон със закона и на основата на точен анализ на събраните доказателства. Не претендира разноски.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 17, ал.1 от ЗЗДН от легитимна страна против обжалваем съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Според предвидените в чл. 269 от ГПК правомощия въззивния съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Съдът намира, че атакуваното съдебно решение не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице процесуални нарушения при неговото постановяване, което да обуславят недопустимост на решението. Неоснователни са наведените от жалбоподателя възражение в тази насока. Съдът с решението се е произнесъл по цялото искане за защита срещу домашно насилие проявена спрямо малолетното дете на страните. Неоснователно е възражението, че детето не е конституирано като страна. Напротив именно детето е страна – молител в производството, но поради това, че е малолетно и няма правно валидна воля, като негов процесуален представител се явява неговата майка и законна представителка П.Е.И.., която от своя страна е упълномощила адв. Й. именно в това си качество.

Съдът като взе предвид становищата на страните, изложените от тях доводи и обсъди събраните по делото доказателства, приема от фактическа и правна страна следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Павликени е била подадена от П.И., като майка и законна представителка на малолетния И.И.К., молба с правно основание чл. 8, т. 1 вр. чл. 4 чл. чл. 3, т. 1 от ЗЗДН против И.С.К.. П.И. и И.С.К. живели на семейни начала, от което съвместно съжителство имат родено дете И.И.К., роден на ... г. С молбата е поискано да бъде издадена заповед за защита срещу И.С.К.. В молбата се излагат следните твърдения: Двамата родители се разделили и през 2018 година в РС Павликени било одобрено споразумение по между им, с което упражняването на родителските права спрямо детето било предоставено на майката П.И., било определено местоживеене при майката. За 2 бащата – ответника по молбата бил определен режим на лични отношения всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, като всяка втора седмица срещите се осъществявали на територията на с. ... и гр. Павликени в присъствие на майката. Бащата имал право да взема детето при себе си през лятото за срок от 20 дни. През 2021г. детето била при ответника от 01.08.2021г. до 20.08.2021 година в гр. Поморие.излагат се твърдения, че през този период майката нямала контакт с детето, поради възпрепятстване от страна на бащата. На 20.08.2021г. към 17:00ч. ответникът върнал детето в с. .... То побързало да се прибере. По време на къпане на детето в банята майката забелязала от вътрешната страна на ръката кръвонасядания с оток, за които детето обяснило, че по време на престоя при своя баща бил системно тормозен, обиждан и му бил нанасян побой с ръце и юмруци. Бил удрян в главата, ръцете и опашната област. Оплакал се от болка, а в лява част на главата майката напипала подутина. Детето станало тревожно, затворило се в себе си, бил емоционално рухнал. Твърденията са, че описаните действия се случили в периода от 12 до 18 август 2021 година в гр. Поморие. Ответникът удрял детето по гръдния кош и главата с ръце с разтворени длани или свити в юмрук, стискал го за ръцете, ритал го с крак в областта на опашната кост. Представена е и декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН с пълно описание на случилото се. Изхождайки от твърденията в молбата съдът на основание чл. 18, ал.1 вр. чл. 19 вр. чл. 20 от ЗЗДН издал три заповеди за незабавна защита срещу И.С.К. с налагане на следните мерки по ЗЗДН – задължава И.С.К. да се въздържа от извършването на домашно насилие спрямо малолетния И.И.К. и забранява на И.К. да приближава жилището, находящо се в село ..., общ. Павликени, ул. „..“ № ..обитавано от И.И.К. за срок до постановяване на крайния съдебен акт о делото.

В съдебното заседание пред първата инстанция ответникът чрез своя процесуален представител и лично оспорва молбата като неоснователна. Сочи гласни доказателства.

Твърде, че след 20 август 2021 година не е имал контакт с детето, тъй като е отказан от бабата. Твърди, че социалните служби са запознати със случая и поради факта, че има образувано дело между страните по чл. 127 от СК.

С обжалваното решение подадената молба била уважена и била издадена горепосочената заповед за защита с конкретно посочени мерки.

С оглед релевираните в жалбата оплаквания, доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните по делото доказателства, Великотърновският окръжен съд намира следното:

Молбата, въз основа на която е образувано производството по ЗЗДН, е подадена от лице, на което е предоставена възможност по смисъла на чл. 8 от ЗЗДН да иска налагане на мерки за защита по реда на същия закон срещу лица по чл. 3 т. 1 от закона. С оглед посочения период, за който се твърди да е осъществен спрямо малолетния И.К. акт на домашно насилие, молбата е подадена в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Целта на Закона за защита срещу домашно насилие е да се осигури бърза и адекватна 3 защита на пострадалите от такова насилие. Касае се за особена категория посегателства, извършвани от и срещу лица, които се намират в най-близки отношения помежду си съпружески или родствени и за които е характерно, че биват осъществявани най-често в домашна среда, в отсъствието на свидетели, които евентуално биха могли да ги установят чрез своите показания пред съда. Поради тази причина законодателят изрично е предвидил, че при липса на други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 о ЗЗДН се ползва със самостоятелна доказателствена сила – чл. 13, ал. 3 от същия закон. Ето защо молителят следва да установи в условията на пълно и главно доказване твърдяното от нея – че ответникът е извършил спрямо малолетния И. акт на домашно насилие по обективни признаци. Събраните по делото доказателства, наред с декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установяват следната фактическа обстановка:

Безспорно са обстоятелствата, че жалбоподателя и П.И. – майка на малолетния И., са живели на семейни начала и имат родено дете И.И.К.. Двамата родители през 2018 година се разделят и съгласно споразумение по между им, одобрено от съда и обективирано в протокол от 07.06.2018 година по гр.д. № 87/2018г. по описа на РС – Павликени, упражняването на родителските права спрямо малолетното дете е предоставено на майката П.И., като е местоживеенето му е определено при майката в село ..., общ. Павликени , ул.

„...“ № .. Определен е режим на лични отношения с бащата И.К. – всяка втора и четвърта седмица от месеца от 17:00 часа в петък до 20:00 часа в неделя, като всяка втора седмица от месеца срещите ще се осъществяват на територията на село .... и град Павликени в присъствието на майката, а всяка четвърта седмица от месеца срещите ще се осъществяват без ограничения, както и 20 дни през лятото, като за 2018г. бащата ще вземе детето при себе си от 01-20 август 2018г.- След навлизане на детето в училищна възраст бащата да вижда и взема детето при себе си всяка четна година Коледната ваканция, а всяка нечетна година – Великденските празници. Определена е и месечна издръжка, която да заплаща бащата – 130 лв.

От приетото като доказателство Съдебно – медицинско удостоверение№ 129/2021г. от 23.08.2021г. на съдебен лекар д-р Г. от гр. Велико Търново, на посочената дата малолетният И.К. е освидетелстван и е установено от съдебния лекар, че в средната трета на дясната мишница по вътрешната повърхност са налице точковидни кръвонасядания с диаметър 1,5 см., жълто-зелен цвят, четири броя с оток на меките тъкани, в лявата теменна половина на главата се установява отток с диаметър 3см., болезнен при палпация, болки в опашната област. Детето е посетило на същата дата и личен лекар, който установил същите наранявания, описани в амбулаторен лист №006169 от 23.08.2021г.

От събраните гласни доказателства се установява, че на 20.08.2021 към 17:00 часа бащата довел детето в село ... и то слязло от колата, прибрало се в къщата без обичайната емоционална прегръдка. При къпането същата вечер детето се оплакало от болка в главата, по дупето, а майката забелязала синини по дясната ръка под мишницата. Пред майката и бабата по майчина линия /Н. М., разпитана като свидетел/ разказало, че бил удрян от баща си по главата и дупета и го стискал по ръцете. Като свидетел е разпитата Н. К. – живееща на 4 семейни начала с ответника. Свидетелката отрича да е имало такива действия от страна на бащата спрямо детето. Сочи, че са взели двамата с ответника детето от с. ..., посетили са другата баба в гр. Павликени. Стояли са в гр. Поморие. Тя се е грижила за детето през деня, а ответникът е ходил на работа. Детето нямало телефон за връзка с майка си и не искало да им се обажда, тъй като го заплашвали, но не говори за конкретни заплахи. Като свидетел е разпитан и К. К. – приятел на ответника. Сочи, че е видял детето на 20.08.2021година и то му било споделило, че не иска да се прибира в Павликени. Свидетелят твърди, че не бил виждал синини по детето, не е чувал бащата да обижда детето и не е виждал да го удря.