Решение № 105 от 09.01.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. София, 09.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мария Стойкова при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100505800 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Й.Б.“ ЕАД срещу решение от 13.08.2021 г., поправено с решение от 06.04.2022 г., по гр.д. №20439/2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 57 състав, в частта, в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу И. Р. Ц. установителен иск с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД за сумата от 124,10 лв., представляваща цена на потребена и незаплатена далекосъобщителна услуга за периода 01.12.2014 г. – 31.01.2015 г. по договор №М4175632/25.07.2014 г.; по договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.09.2013 г. и допълнително споразумение към договор за мобилни услуги по план Резерв 13,99 Коледа плюс 2014/30.12.2014 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №15809/2017 г. по описа на СРС, 57 състав.

В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът не дължи процесните абонаментни такси, както и че с извършеното в хода на процеса плащане ответникът е признал процесното задължение. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението и да му присъди разноски.

Въззиваемата страна И. Р. Ц. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Не претендира разноски.

Решението не е обжалвано от ищеца в частта, в която е отхвърлен предявеният установителен иск за неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги, поради което решението е влязло в законна сила в тази му част.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни 1 изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбите.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради което настоящият въззивен съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционният съд и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението следва да се добави и следното:

По предявеният иск за реално изпълнение в тежест на ищеца е да установи наличието на сочените облигационни отношения, по силата на които е предоставил на ответника сочените мобилни услуги и тяхната стойност за процесния период.

По делото не се спори, а и е установено наличието на сочените от ищеца договорни правоотношения, по силата на които последният се е задължил да предоставя на ответника мобилни услуги.

Ответникът в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорил предявения иск. Твърди, че е заплатил процесните суми, но изрично оспорва стойността на сочените мобилни услуги за процесния период.

От събраните по делото доказателства обаче не се установява при условията на пълно и главно доказване, че през процесния период ищецът е предоставил на ответника мобилни услуги на сочената парична равностойност. Единственото доказателство в тази насока е представените по делото фактури, изхождащи от ищцовото дружество, които са счетоводни и частни свидетелстващи документи, съдържащи изгодни за страната факти, поради което съдът не кредитира същите. Съдът би могъл да кредитира представените фактури, ако се установи, че същите са отразени в счетоводството на ищцовото дружество и последното е водено редовно, за които обстоятелство по делото липсват данни. Извършеното от ответника след датата на депозиране на исковата молба плащане на процесната сума не представлява признание по смисъла на чл.175 ГПК, доколкото ответникът изрично е оспорил стойността на претендираните от ищеца мобилни услуги за процесния период Предвид изложеното и поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено изцяло.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20171751 от 13.08.2021 г., поправено с решение №20027859 от 06.04.2022 г., постановено по гр.д. №20439/2019 г. по описа на СРС, ГО, 57 състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3