Решение № 181 от 10.10.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Търговище, 10.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анета Ив. Петрова при участието на секретаря Красимира Ал. Кирилова като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно наказателно дело № 20223530200430 по описа за 2022 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр.

Търговище, представлявано от управителя Н. Д. Д., действащо чрез процесуалния пълномощник адв. Н. В. от АК - Търговище, против Наказателно постановление №380001074 от 18.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лева на осн.чл. 96 ал.5 т.1 б.“а“ ЗАвтПр за констатирано административно нарушение. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в производството – неспазени реквизити по чл. 42 т.3 и чл. 57 ал.1 т.5 ЗАНН, изискващи ясно посочване на датата и мястото на извършване на нарушението. Според жалбоподателя в НП са описани две отделни административни нарушения и за него не ставало ясно в какво нарушение е обвинен той, като наред с липсата на конкретизирани дата и място на нарушението се стигало до сериозно ограничаване на правото му на защита. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В с.з. процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и моли за присъждане на направените съдебни разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка 1 директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП като законосъобразно и прави на осн.чл. 63д ЗАНН възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера, предвиден в НМРАВ.

По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания нарушител надлежно, а жалбата против същото е подадена в законния 14-дневен срок, при което съдът приема, че последната е редовна и допустима.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложения по АНПреписка АУАН №316910/02.03.2022г., същият е съставен против „Дяков Строй“ООД със седалище и адрес на управление в гр. Търговище, представлявано от управителя Н. Д. Д., за това, че „на 02.03.2022г. около 11.30 часа в гр.Търговище, Индустриална зона, ул.******, в седалището и адрес на управление на „Дяков Строй“ООД, около 11.00 часа е извършена комплексна проверка на транспортното предприятие „Дяков строй“ ООД съгласно Заповед №81-00-55-33/3/1/23.02.2022г. за периода от 02.03.2021г.до 02.03.2022г., притежаващ лиценз №10284, валиден до 20.05.2025г., за обществен превоз на товари на територията на Р България, се установи следното нарушение: Транспортно предприятие „Дяков строй“ ООД няма лице, което да организира извършването на предпътните технически прегледи, с което лице превозвачът да е в трудовоправно или облигационно правоотношение“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл. 87а ал.2 изр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от законния представител на дружеството - нарушител. Като доказателства са описани копие от констативен протокол от 02.03.2022г., копие от Заповед №81-00-55-33/3/1/23.02.2022г. и пътен лист №445491 на 29.11.2021г. Визираният нарушител не е записал, че има възражения срещу акта на предназначеното за целта място в последния като няма данни в рамките на законовия седемдневен срок по чл. 44 ал.1 ЗАНН същият да е депозирал писмени такива.

Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №380001074 от 18.05.2022г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти по същата правна норма - чл. 87а ал.2 изр.1 от Наредба №33/03.11.1999г. на Министъра на транспорта, като е наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 96 ал.5 т.1 б.“а“ ЗАвтП. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН, както и на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН е приел, че няма основание за прилагането на чл.

28 ЗАНН. В НП е посочено, че „Транспортно предприятие „Дяков строй“ ООД не е организирало извършването на предпътните технически прегледи на автомобилите, с които извършва своята транспортна дейност. Видно от иззетия при съставяне на АУАН пътен лист №445491 от 29.11.2021г., в него липсва заверка от механик за техническата изправност на 2 превозното средство. При извършената на 02.03.2022г. комплексна проверка на транспортната дейност на дружеството, са установени множество административни нарушения като са съставени общо 10 бр. АУАН.“. Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства, като наред с тях е приложена и справка за нарушител, в която са отразени общо 11 броя АУАН, съставени от служители на ИААА от 2021г. до момента, като 10 броя от тях са съставени на 02.03.2022г. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя Х.

М. и свидетеля по АУАН М. М. – Д., чиито показания кореспондират помежду си и с останалите доказателства, поради което и няма пречка за кредитирането им.

Правни изводи:

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.

Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42 т.3 ЗАНН. В съставения АУАН са посочени ясно датата, часа и мястото на извършената проверка, при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на ЗАНН не изисква това, а визира като задължителни реквизити на акта датата и мястото на извършване на нарушението. В случая липсва посочване на дата на извършване на нарушението, а това е равнозначно на липса на задължителния реквизит по чл. 42 т.3 предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит произтича не само от ролята му на гаранция нарушителят да разбере в какво точно нарушение е обвинен, но и от значението му като начален момент за протичане на сроковете по чл. 34 ЗАНН, определени като давностни съгласно Тълкувателно постановление №1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен АУАН след изтичане на една година от извършване на нарушението. В акта е посочен периода, обхванат от извършената проверка/от 02.03.2021г.до 02.03.2022г./, но по никакъв начин не става ясно в кой ден е извършено описаното нарушение – дали към датата на съставяне на АУАН или към един по – ранен момент в рамките на посочения период.

Тази липса ограничава сериозно правото на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен, в какъвто смисъл е и наведеното в жалбата възражение. По отношение на другия липсващ реквизит в АУАН – място на извършване на нарушението, актосъставителят не е посочил също абсолютно никакви данни, като вместо такива е отразил мястото на констатиране на нарушението. Липсата на необходимите данни поражда въпроса къде е мястото на извършване на такова нарушение. Логично е то да бъде по седалището на дружеството – превозвач, но след като издава акт, с който се поставя началото на АНПроизводство, следва актосъставителят да бъде максимално прецизен при спазване реквизитите на този акт. Наред с това при описанието на нарушението е посочено, че дружеството няма лице, което да организира извършването на предпътните технически 3 прегледи. Всъщност според визираната като нарушена законова норма именно дружеството – жалбоподател е лицето, което следва да организира извършването на предпътните прегледи, а самото извършване на прегледите става от лице, което е завършило средно или висше образование със специалност, посочена в приложение № 9б от цитираната наредба, и е в трудовоправно или друго облигационно правоотношение с превозвача. Следователно самото описание на нарушението не позволява да се разбере кое е лицето, което следва да изпълни дължимото поведение по организиране извършването на предпътните прегледи, а това създава неяснота за лицето, срещу което е съставен АУАН. При така констатираната липса на особено важни за АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че при съставяне на последния са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които го правят незаконосъобразен.

Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92 ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрга н в придружителното писмо за изпращане на АНПреписка до съда е цитирана като приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, но същата не е налична по преписката във вид на оригинал или копие. На настоящия състав е служебно известно обстоятелството, че съгласно т.І.6 от същата заповед директорите на РД“АА“ са оправомощени да издават НП за установени нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1 ЗАНН. В НП е коригирана неяснотата, допусната в АУАН, досежно лицето, което следва да организира извършването на техническите прегледи, като става ясно, че това е дружеството – превозвач. Но по отношение на датата на извършване на нарушението – реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 предл.второ ЗАНН, отново е налице липса на ясни и точни данни. Не е посочена конкретна дата, с която да се обвързва извършването на описаното нарушение. В мотивационната част на НП е обсъден проверен пътен лист №445491 от 29.11.2021г., в който липсвала заверка от механик за техническата изправност на превозното средство. Но това обсъждане представлява по – скоро позоваване на събрано доказателство. Ето защо продължава да стои въпросът : на коя дата е извършено нарушението – на датата на издаване на посочения пътен лист или на датата, на която е извършена проверката. Времето между двете дати обхваща три месеца – период от съществено значение за протичане на давностните срокове. Относно мястото на извършване на нарушението – реквизит по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5 предл.трето ЗАНН, също липсва каквато и да е изрична конкретизация като е оставено нарушителят и всички лица, имащи касателство към АНПроизводство, да предполагат, че това място съвпада със седалището на дружеството – превозвач. Неяснотата относно мястото на нарушението е пропуск, който не дава и възможност да се прецени каква е местната подсъдност на казуса при съдебен контрол. Въпреки вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие да 4 провери акта с оглед на неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил това и е възпроизвел в НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита. Липсата на тези данни поставя визирания нарушител пред неяснота досежно два от основните елементи на нарушението, предпоставящо неговата АНОтговорност. Тази липса представлява съществено ограничаване на процесуалните права на нарушителя, в какъвто смисъл е и налице оплакване в жалбата. АНОрган е пренебрегнал и още един задължителен реквизит – да посочи пред кой съд подлежи на обжалване издаденото НП, което е задължително да стори съгласно изискването на чл. 57 ал.1 т.13 предл.второ ЗАНН. В случая е посочено, че НП подлежи на обжалване пред районния съд по местоизвършване на нарушението.