Определение № 19611 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19611 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Иван В. Стоянов като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100506724 по описа за 2026 година Образувано е по подадена от „Роял Канин България” ЕООД частна въззивна жалба срещу определение от 29.05.2026г., постановено по гр.д. № 8431/2026г. по описа на СРС, ГО, 180 състав, с което е върната подадената искова молба и производството по делото е прекратено.

Частният жалбоподател твърди, че първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт. Излага, че дадените от СРС указания по реда на чл. 129, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 127 от ГПК са незаконосъобразни, тъй като исковата молба отговаря на установените в ГПК изисквания за редовност.

В условията на евентуалност поддържа, че същите са били изпълнени изцяло и в срок, но поради неясни причини подадената уточнителна молба не е била докладвана своевременно по делото. По тези съображения е направено искане за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото в първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната въззивна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се явява основателна.

Производството по гр.д. № 8431/2026г. на Софийски районен съд, ГО, 180 състав е било образувано по искова молба на „Роял Канин България” ЕООД срещу “А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД по предявени обективно кумулативно 1 съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД и отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане. С разпореждане от 02.04.2026г. съдът е констатирал, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127 от ГПК и в изпълнение на правомощията си по чл.

129, ал. 2 от ГПК на страната са дадени указания да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности, както следва: 1. Да посочи датата, на която твърди, че договорът между страните е прекратен; 2. Да посочи период с начална и крайна дата, преди датата на депозиране на исковата молба, на акцесорната претенция за мораторна лихва и размер на претендираната мораторна лихва; 3. Да приложи документ за внесена по сметка на СРС държавна такса върху претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в размер на 4 % върху цената на иска, но не по-малко от 25, 56 евро; 4. Да отстрани констатираната нередовност по отношение размера на отрицателния установителен иск, доколкото се сочи, че сумата в лева е 15 015, 74 лева, превалутирана в евро сумата е 7 677, 43 евро, а с исковата молба е заявена претенция в размер на 7 677, 45 евро. В разпореждането са указани неблагоприятните последици от неизпълнение на дадените указания, а именно – връщане на исковата молба. Указанията на съда са съобщени на процесуалния представител на ищеца на 12.05.2026г. С обжалваното определение от 29.05.2026г. първоинстанционният съд е приел, че констатираните нередовности не са отстранени в определения от съда срок, поради което и на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал исковата молба и е прекратил производството по делото.

Във връзка с твърденията на частния жалбоподател, че в изпълнение на дадените указания е депозирал на 22.04.2026г. /преди изтичане на определения едноседмичен срок/ уточнителна молба, настоящият съдебен състав извърши служебна проверка в електронната папка на делото в ЕИСС и и констатира следното:

На 22.04.2026г. по делото е постъпил чрез ЕПЕП документ, озаглавен молба за отстраняване на нередовност, с прикачени файлове – молба нередовност и допълнителна държавна такса, депозирани от процесуалния представител на ищцовото дружество. По неясни причини същата молба е получила входящ номер в регистратурата на СРС едва на 01.06.2026г. и е била докладвана на съдията-докладчик на 03.06.2026г., т.е. след постановяване на 2 обжалвания съдебен акт. Молбата, заедно с приложенията към нея, електронния пакет и удостоверението за връчване, са прикачени към задната корица на делото. От съдържанието й е видно, че с нея са изпълнени всички указания, дадени с разпореждането от 02.04.2026г.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователни наведените в частната въззивна жалба твърдения, че исковата молба е отговаряла на изискванията по чл. 127 и чл. 128, т. 2 от ГПК, поради което дадените от първоинстанционния съд указания са незаконосъобразни. За да стигне до този извод съобрази обстоятелството, че доколкото претенцията по чл. 55, ал. 1 от ЗЗД се основава на твърдения за плащане, извършено след прекратяване на договорно правоотношение, правилно СРС е указал на ищеца да посочи датата, на която твърди да е настъпил този юридически факт. Тези обстоятелства са относими към преценка дали е налице твърдяното плащане без основание. В исковата молба се сочи, че договорът бил прекратен в края на м.07.2024г., което не съответства на твърдението, че уговореният 24-месечен срок за ползване на услугата е започнал да тече от 23.06.2022г. Едва в уточнителната молба е посочено, че процесният договор е бил автоматично прекратен на 23.06.2024г., с което указанията по т. 1 от разпореждането от 02.04.2026г. са изпълнени. Изпълнени са и указанията по т. 2 от същото разпореждане, като ищецът е посочил начален и краен срок на претенцията по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и размер на същата. Искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е самостоятелен, неговият предмет е акцесорното вземане за обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва и ищецът е длъжен да посочи размер, както и начален и краен срок на същото, когато се претендира изтекла до датата на исковата молба законна лихва. В този смисъл са неоснователни доводите на частния жалбоподател, че размерът на това вземане е определяем и не е длъжен да сочи цена на иска. По този иск се дължи отделна държавна такса, която е била внесена от ищеца, видно от приложеното към уточнителната молба платежно нареждане. Уточнен е и размерът на вземането по отрицателния установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 от ГПК в неговата равностойност в евро.

По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че указанията на районния съд по реда на чл. 129, ал. 2, вр. чл. 127 и чл. 128, т. 2 от ГПК са законосъобразни. Разпореждането е било надлежно връчено на ищцовото дружество чрез неговия процесуален представител на 12.05.2026г., като 3 срокът за изпълнение на указанията, определен по реда на чл. 60, ал. 4 от ГПК, е изтичал на 19.05.2026г.

В случая констатираните нередовности са били отстранени от ищеца с молбата, постъпилата в съда на 22.04.2026г. Действително, към датата на постановяване на обжалваното определение молбата не е била докладвана на съдията-докладчик /молбата с приложените доказателства за изпълнение на указанията е заведена в регистратурата на СРС едва на 01.06.2026г. с вх. № 172787 и е била докладвана на 03.06.2026г./. Ирелевантно за настоящото производство е дали се касае до деловоден пропуск, доколкото констатираните обстоятелства не могат да се вменят във вина на ищеца – същият не е бездействал, напротив, още преди връчване на препис от дадените указания, същият е отстранил надлежно всички нередовности на исковата молба. По тези съображения следва да се приеме, че към датата на постановяване на обжалвания съдебен акт дадените от съда указания са били изпълнени и предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК за връщане на исковата молба не са били налице.

С оглед изложеното се налага извод, че депозираната частна въззивна жалба е основателна, обжалваното с нея определение следва да бъде отменено, като делото бъде върнато в СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Така мотивиран, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 19892 от 29.05.2026г., постановено по гр.д. № 8431/2026г. по описа на СРС, ГО, 180 състав.

ВРЪЩА делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5