Решение № 9 от 07.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Несебър, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, IX-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря Дора К. Димитрова като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20252150100154 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се образува по искова молба на „А****" *** срещу В. М. М., подадена по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът, в качеството му на кредитополучател по договор за потребителски кредит предоставен от разстояние № 6****/**** г., дължи на ищеца, следните парични вземания: главница в размер на 800.00 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.09.2024 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 200.47 лева за периода от 26.06.2020 г. до 26.06.2021 г.; обезщетение за забава в размер на законната лихва, равняваща се на 683.10 лева за периода от 26.06.2020 г. до 23.01.2025 г.;

Претендират се и съдебно-деловодните разноски пред заповедния и исковия съд.

В исковата молба се твърди, че „С*****" *** сключва с В. М. М. процесния договор за кредит на 26.06.2020 г., по силата на който ответникът получава сумата от 800.00 лева, която следва да върне в срок до 26.06.2021 г. на дванадесет месечни вноски, съгласно погасителен план, неразделна част от договора, с ГЛП от 36 % и ГПР от 42.58 %. В тази връзка се твърди, че ответникът не изпълнява в срок задълженията си по договора за кредит.

Посочва се в исковата молба, че с договор за цесия от 22.03.2024 г. „С*****" *** прехвърля вземанията си на ищеца „А****" ***, като се заявява, че е надлежно връчено уведомлението за цесията с настоящата исковата молба. По същество се моли за уважаване на претенцията.

Претендират се и разноски.

1

В подадения от особения представител писмен отговор, се навеждат възражения, свързани с процедурата пред заповедния съд по връчване на заповедта за изпълнение и условията за приложение на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което се моли за прекратяване на делото, а при условията на евентуалност – да се отхвърли иска, като се навежда аргумента, че не е налице надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита.

В открито съдебно заседание ищецът и ответникът не изпращат представител.

Ищецът представя писмено становище.

Фактически констатации и правни изводи на съда:

От приетите по делото писмени доказателства – договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 6***/**** г., погасителен план към договора за кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, справки от информационната система на „С****" *** относно размера на кредита, начин на плащане и пр., попълнени от ответника, история на изпратените имейл съобщения към клиента, история на изпратените SMS съобщения към клиента, таблица с основни данни (л.19), ОУ към договора за потребителски кредит, преценени по отделно и в съвкупност, както и съдът като взема предвид липсата на изрично оспорване от страна на ответника, респ. назначения му особен представител, на факта на сключване на договора за кредит и усвояването на главницата по него, съдът приема за установено за доказано пълно и главно по делото, че „С****" ***, в качеството му на кредитор, сключва с ответника, в качеството му на кредитодател, договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 6***/**** г., по силата на който ответникът усвоява главница в общ размер на 800.00 лева, от които 500.77 лева получава на каса чрез офис на EasyPay, a останалите 223.00 лева – се отнасят за рефинансиране (погасяване) на старо задължение към „С****" *** по друг договор за кредит. Главницата от 800.00 лева следва да се връща на 12 месечни вноски с начален падеж 26.07.2020 г. и краен падеж 26.06.2021 г., при ГЛП 36% и ГПР 42.58 %, като всяка погасителна вноска съдържа част от главницата, месечна лихва и неустойка за непредоставено обезпечение – поръчител или банкова гаранция, дължима на основание чл.

6, ал. 1 от договора за кредит. Така общият размер на дължимата сума по кредита възлиза на 2002.83 лева с месечна вноска от 166.90 лева.

Видно от приетия по делото договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г. „С****" ***, в качеството му на цедент, прехвърля и продава на ищеца, в качеството му на цесионер, вземанията по договора за кредит – 800.00 лева главница, 200.47 лева договорна лихва, 1002.33 лева неустойка.

Процесният договор за кредит е потребителски по смисъла на чл.9 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), сключен е при действието на ЗПК, поради което и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

Съдът намира, че уговореното в договора за кредит вземане за неустойка при непредоставяне на обезпечение в тридневен срок от сключването му под формата на поръчител или банкова гаранция. Такова договаряне обаче противоречи на изискването към търговеца, доставчик на финансовата услуга, да оцени сам платежоспособността на потребителя (чл.16 от ЗПК) и да предложи добросъвестно цена за ползване (възнаградителна лихва), съответна на получените гаранции. Такава уговорка поражда значително фактическо оскъпяване на ползвания кредит (в размер на над 1000.00 лева, което надвишава главницата), тъй като по естеството си позволява на кредитодателя да получи завишено плащане, без това оскъпяване да е надлежно обявено на потребителя в съответствие с изискванията на специалните норми, ограничаващи свободата на договаряне при потребителско кредитиране (чл. 19 от ЗПК). Представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка. На практика 2 такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На последно място, уговарянето на такава неустойка противоречи на императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, която предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размера на законната лихва, а с процесната клауза се добавя задължение за заплащане на още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди.

Както съдът посочи представянето като неустойка за неизпълнение на действителната цена за ползване на необезпечен кредит явно цели отклоняване на кредитора от задължението да посочи това плащане в ГПР като основен критерий, ориентиращ потребителя в икономическата тежест от сключената сделка, поради което посоченият в договора размер на ГПР е некоректен, тъй като не отразява действителния размер на разходите, а отделно от това се формира от вземания, които са нищожни, поради противоречието им с императивни разпоредби на ЗПК.

Некоректно посоченият ГПР следва да се приравни на липса на ГПР, което води на основание чл. 22 от ЗПК до недействителност на целия договор за кредит, поради нарушаване на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

На основание чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Ответникът дължи само главница в размер на 800.00 лева, но не и претендираните вземания за лихви.

Титуляр на вземането за главница е ищецът по силата на сключения договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.03.2024 г., за което ответникът следва да се счита за уведомен с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея, в т.ч. и съдържащото се към исковата молба уведомление за цесия – обстоятелство, което следва да се вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК.

Възражението на особения представител в писмения отговор за ненадлежно обявена предсрочна изискуемост не се споделя, тъй като такава може да се обяви само при действителен договор за кредит, какъвто процесния договор за кредит не е. Отделно от това крайният срок на договора за кредит е изтекъл на 26.06.2021 г.

Разноски следва да се присъдят в полза на ищеца съразмерно на уважената част от исковете. Ищецът реализира разноски в заповедното и исковото производство в общ размер на 605.88 лева, от които следва се присъдят 287.90 лева. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съдът определя юрисконсултско възнаграждение 100.00 лева.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК положителни установителни искове от „А******" ***, ЕИК:2****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, п.к. 1***, р-н Т***, бул. „Б***“ № ***, че ответникът В. М. М., ЕГН:********** с адрес: гр. Н***, ул. „Х***“ № *** дължи на ищеца „А******" *** главница в размер на 800.00 лева по договор за потребителски кредит с 6***/**** г., на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД вр. с чл. 6 от ЗПФУР, вр. с чл. 9 от ЗПК, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението – 19.09.2024 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 200.47 лева – възнаградителна лихва върху 3 главницата за периода от 26.06.2020 г. до 26.06.2021 г., както и иска за законна лихва за забава върху главницата в размер на 289.36 лева за периода от 26.06.2021 г. до 05.08.2024 г., за които суми се издава заповед № 536/16.10.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1092/2024 г. по описа на РС-Несебър.

ОСЪЖДА В. М. М., ЕГН:********** с адрес: гр. Н***, ул. „Х***“ № *** ДА ЗАПЛАТИ на „А******" ***, ЕИК:2****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, п.к. 1***, р-н Т***, бул. „Б***“ № *** сумата от 287.90 лева съдебно-деловодни разноски, както сумата от 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение по по гр.д. № 154/2025 г. по описа на РС-Несебър и ч.гр.д. № 1092/2024 г. по описа на РС-Несебър, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните;

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4