Решение № 170 от 27.05.2022, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. ХАСКОВО, 27.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря С.Г. Д. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20225600500182 по описа за 2022 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 260008/14.01.2022 г., постановено по гр.д. № 594/2021 г. по описа на Районен съд – Хасково, е осъдено дружеството „Булсатком“ ЕООД да заплати на Л.С.П. сумата от 37 500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от смъртта на брат му М.С.П., починал на 28.07.2018 г. в резултат на трудова злополука, случила се на същия ден, около 09.30 ч. в с.***, общ.***, ведно със законната лихва от датата на увреждането 28.07.2018 г. до окончателното изплащане, като иска за разликата до пълния му предявен размер от 50 000 лв. като неоснователен е отхвърлен. С решението ответникът е осъден също така да заплати на ищеца разноските по делото и държавна такса в размер на 1500 лв. по сметка на съда.

Недоволни от постановеното решение са останали както ищеца, така и ответното дружество, като всяка от страните е обжалвала решението.

С въззивната жалба на ищеца Л.П. решението се обжалва в частта, в която предявеният иск е бил отхвърлен за разликата над 37 500 лв. до 50 000 лв. като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Посочва се, че бил незаконосъобразен извода на районния съд в частта, в която приел, че общо дължимата сума от 50 000 лв. следвало да се намали с оглед наличието на съпричиняване от страна на пострадалия работни в размер на 25 %, съгласно чл. 201, ал. 2 КТ. Цитираната разпоредба се явявала неприложима в случая, тъй като пострадалият не е допринесъл за процесната трудова злополука с допускането на груба небрежност. Като необоснован се оценя извода на съда, че пострадалият извършвал възложената му работа без необходимото старание и 1 внимание и в нарушение на технологичните правила и правилата за безопасност на труда.

Този извод на съда се основавал на приетото по делото заключение на съдебно-техническа експертиза и свидетелски показания, които обаче били само част от доказателствата. Съдът не обсъдил протокол № ***/24.08.2018 г. на НОИ – ТП – 28.07.2018 г., от който можело да се установи, че всъщност допуснатите нарушения били само от страна на работодателя – ответник. Назначената комисия била категорична в своите констатации, че работникът е допуснат до работа по отстраняване на авария, преди да е била приложена писмена инструкция с цел предварително информиране за избягване на рисковете за живота и здравето му, произтичащи от електрически ток. Комисията установила, че работникът е допуснат до самостоятелно извършване на ремонтни работи на място, на което съществува сериозна опасност за неговото здраве и живот, тъй като не е обучен подходящо за същата – пострадалият имал втора квалификационна степен, вместо да бъде изпратен специалист с трета степен. В протокола на комисията се сочело, че от страна на ответното дружество са допуснати груби нарушения на Правилника за безопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000 волта – чл. 8, чл. 350, чл. 349, ал. 1 и 2.

Допуснато било нарушение на изискванията на Закона за здравословни и безопасни условия на труд, който не позволявал да се допускат до работа лица необучени, неинструктирани и неекипирани. По делото са събрани доказателства, че работодателят носел имуществена отговорност именно поради тези допуснати груби нарушения.

Жалбоподателят отбелязва, че в хода на производството се акцентирало върху облеклото на пострадалия в деня на злополуката – с къси панталони, маратонки и без ръкавици и ако бил с дълъг панталон, то нямало вероятност това да се случи. Тези съждения се определят като вероятни, но по делото не се установявало как всъщност е следвало да бъде облечен и обут работника, за да изпълни поставената му задача. Не се установило и кой от неговите преки ръководители го е изпратил на работа на място с висок риск, облечен по този начин, след като това било недопустимо облекло. В протокола на комисията от 24.08.2018 г. се посочвало, че ответникът раздавал работно облекло, като в това число на работещите на нестандартно място при монтажни и ремонтни дейности било осигурено работно облекло – тениски, летен екип, яке. Инцидента се случил през м. юли и летният екип не включвал задължително дълъг панталон и гащеризон. За вида на обувките, които е следвало да носи работника към тази дата, отново нямало никакви конкретни изисквания.

Следователно, твърдението на ответника за допусната груба небрежност поради неподходящо работно облекло било неоснователно. Вещото лице в заключението си категорично посочило, че обичайното лятно работно облекло следва да е изработено от огнезащитни и антистатични материали, а по делото ответникът не ангажирал доказателства, че именно такъв вид работно облекло е било раздадено на работниците, за да се твърди, че пострадалият е допуснал груба небрежност, като не го е носел по време на работа. Нямало данни и раздаваното работно облекло да е било с нулева електропроводимост и да отговаря на нормите за огнезащита, което се явявало задължение на работодателя.

Вещото лице посочило нарушенията на Правилата за безопасност на труда по електрообзавеждането и напрежението до 1000 волта и дало категорично заключение, че тези нарушения на работодателя имат пряка причинна връзка с настъпилата трудова злополука. Противно на това, при тези доказателства съдът неправилно приел, че работникът е допуснал груба небрежност и не проверил с фазомер или мултицет изходното напрежение, а направо пристъпил към поставяне на металната стълба и отварянето на ПВЦ кутията. Всъщност, тези изводи на съда не се подкрепяли от доказателствата по делото и били направени изцяло в сферата на предположенията като изводи по принцип, без да се доказвало, че на практика в конкретния случай те не са били приложени. Липсвали категорични данни как точно е действал пострадалият работник и такива не се извличали дори от разпита на свидетеля С. Никой не установявал, че пострадалият не е взел със себе си 2 тези технически средства преди да се качи на стълбата и дали наистина не ги е ползвал преди да започне работа, нямало данни те да са намерени в инструментите, оставени на земята. Едва впоследствие, след инцидента, се установило при извършена цялостна проверка, че цялата инсталация на абоната представлява източник на висока опасност, не е занулена и представлява опасност. Очакваното напрежение е било около 24 волта, а вещото лице е установило, че в действителност е било 230 волта.

В допълнение се отбелязва, че релевантна по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ била не всяка форма на вината, а само грубата небрежност, и не всяко нарушение на правилата за безопасност на труда съставлява основание за намаляване на обезщетението. Вината на пострадалия по чл. 201, ал. 2 КТ трябвало да се докаже, тя не се предполагала. Алтернативно в случай, че съдът приеме, че е налице съпричиняване, се отправя искане то да бъде прието за незначително, а не в обема, възприет от районния съд. С тези аргументи се отправя искане решението да бъде отменено в обжалваната част и да се присъди обезщетение в размер на още 12 500 лв., ведно със законната лихва върху размера на обезщетението от датата на трудовата злополука – 28.07.2018 г. до окончателното й изплащане, ведно с разноските по делото.

Подаден е отговор от ответната страна в спора, „Булсатком“ ЕООД, чрез адв. Г.К..

Въззивната жалба се оспорва изцяло като неоснователна. Изложени са подробни контрааргументи на всеки един от доводите, описани във въззивната жалба.

С въззивната жалба на „Булсатком“ ЕООД решението се обжалва в частта, в която е уважена частично исковата претенция. Отправя се искане за обезсилване на първоинстанционното решение като недопустимо и прекратяване на производството, а при условията на евентуалност се иска отмяна на решението като неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място се излага, че при определяне размера на обезщетението е нарушен чл. 52 ЗЗД и не са спазени указанията, дадени в ППВС № 4/23.12.1968 г. Обезщетение в размер на 50 000 лв. се явявало завишено и излизало извън рамките на чл. 52 ЗЗД, като се превръщало в наказателна санкция. Районният съд взел предвид само част от критериите за справедливо обезщетение и игнорирал останалите, както и доказателствата, които ги оборвали. По делото се установило, че ищецът и пострадалото лице като братя не живеели заедно в едно домакинство към момента на инцидента. Социалният живот на ищеца не се променил и той не останал сам, лишен от обич и подкрепа, като освен своя брат, той имал годеница, с която живеел заедно, както и живи родители в същия град. Ищецът бил на 33 години в разцвета на силите си, с перспектива за създаване на семейство, активна трудова дейност и успешен път в живота, със здрава психика, способна да преодолее загубата.

Липсвали данни той да е изгубил материална или друга подкрепа след злополуката. По делото не се установило физическото и емоционалното състояние на ищеца и претърпяната болка и страдание от загубата да са надхвърляли по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка между братя близнаци. От представеното по делото становище на психолог се установявало, че ищецът се справя и преодолява последиците от инцидента. Свидетелите В. и П. също потвърждават, че към днешна дата ищецът вече бил по-добре. Липсвали данни да е страдал от посттравматично стресово разстройство. Не се доказали твърденията на ищеца, че смъртта на брат му оказала найсилно влияние върху отношенията с неговата приятелка. Нямало данни да е приемал медикаменти във връзка с настъпилата загуба. Районният съд не отчел ръста на икономическия растеж, стандарта на живот и средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности на населението към момента на инцидента при присъждане на дължимото обезщетение. Цитирана е съдебна практика за присъдени по-малки размери на обезщетение в аналогични случаи. По този начин съдът неправилно определил размера на обезщетението за понесените от ищеца неимуществени вреди.

3

Изложени са подробни аргументи в подкрепа на тезата за съпричиняване от пострадалия при трудовата злополука. Процентът на съпричиняване не бил 25 %, както е прието от районния съд, а много по-висок. Като основна причина за настъпването на трудовата злополука се сочи именно поведението на пострадалото лице, което нарушило задължението по чл. 33 от ЗЗБУТ да пази себе си. Пострадалият не проявил нужното внимание при изпълнение на задълженията си, свързани с проверка на наличието на напрежение в ПВЦ кутията и с това си поведение не проявил нужната грижа за своето здраве и безопасност. Съгласно чл. 12, ал. 1 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, работниците следва да притежават първа квалификационна група, а пострадалият притежавал втора група, т.е. повисока от нормативно определената. Преминати били всички необходими инструктажи, свързани с изпълнението на съответните дейности. Всички технически екипи на работодателя разполагали с мултицет, какъвто бил предоставен и на пострадалия срещу подпис с приемо – предавателен протокол от 24.03.2017 г. Вещото лице по делото констатирало, че с подобен мултицет е възможно да се измери наличието на опасно напрежение от 230 V, каквото преминало през тялото на работника. От доказателствата се установило, че той изобщо не носил със себе си мултицет, когато се качил да провери напрежението, а уреда останал в колата. Ответникът се позовава на показанията на свидетеля С., според който всички се инструктирали да не изпълняват трудовите си задължения, облечени с къси панталони, а вещото лице д-р Е. обяснило, че дълъг панталон от каквато и да е материя би намалил ефекта на тока.