Решение № 260029 от 27.11.2020, Окръжен съд - Добрич

Р Е Ш

Е Н И Е №

260029

В ИМЕТО НА НАРОДА

Гр.Добрич 27.11.2020г.

ДОБРИЧКИ ОКРЪЖЕН

СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито заседание на трети ноември две хиляди и двадесета при секретаря БИЛСЕР МЕХМЕДОВА-ЮСУФ и с участието на прокурора ……….......................... в състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.Стоева като разгледа Т.д..№187 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от „***“ООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление гр.Д.,представлявано от Г.Г.Ж.,чрез адв.И.С.,ДАК-съдебен адрес-***,офис 3 срещу „***“ЕООД ,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление- гр.Д.,представлявано от Г.И. *** ,с правно основание чл.422 от ГПК и цена на иска сумата от 128 000 лв.,представляваща сума по ЗЗ ,издаден на 15.06.2019г.,за което е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2510/2019г.на РС гр.Добрич.

В исковата молба се излагат следните обстоятелства:

На 15.06.2019г. ответното дружество е издало запис на заповед,като е поело менителнично задължение към ищцовото дружество за сумата от 128 000 лв.,с падеж-на предявяване.Издателят не е заплатил дълга си.

На 12.07.2019г. издателят е подал до РС гр.Добрич заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК ,въз основа на процесния ЗЗ,поради което е образувано ч.гр.д.№ 2510/2019г.на РС Добрич.В полза на поемателя е издадена Заповед №1436/15.07.2019г. и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2510/2019г.по описа на РС гр.Добрич.

Поемателят е образувал срещу издателя изпълнително дело№20197370400724 по описа на ЧСИ Л.Т.,с район на действие ДОС,вписана при КЧСИ под №***за събиране на присъдените суми.

Поканата за доброволно изпълнение,ведно с копие от заповедта е връчена на издателя на 01.08.2019г.Издателят е подал възражение по чл.414 от ГПК на 06.08.2019г.

На основание чл.415 от ГПК съдът е дал указание на ищеца,получено на 12.08.2019г. в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането си.

Искът е предявен в срок.

Основанието на предявения иск е чл.535 от ТЗ.

Представеният по делото запис на заповед е редовен от външна страна.Той отговаря на изискванията на чл.535 от ТЗ като форма и съдържание и е собственост на ищеца по делото.

С тези мотиви се настоява да бъде признато за установено съществуването на менителничното задължение по процесния ЗЗ и да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В срок от ответника по делото е подаден писмен отговор ,в който се излага следното:

До 11.07.2019г.съдружник в „***“ЕООД ,ЕИК *** е Т.Н.Ж.ЕГН **********,която е съдружник и управител на ищцовото дружество.

Поради влошени отношения с другия съдружник в дружеството Г. *** Т.***прекратила членственото си отношение в „***“ с нотариална покана от 26.03.2019г.,рег.№1569,том І,акт 78 на Нотариус ***,съдържаща предизвестие за прекратяване на участието и членството й като съдружник.Поканата била получена на 02.04.2019г.

До момента на прекратяване на членството си Т.***била и управител на дружеството заедно със счетоводителя му Е. *** и се занимавала с финансово счетоводната му дейност,като съставяла и подписвала цялата финасово-счетоводна документация на дружеството.Цялата водена от дружеството документация с НАП,банки и други институции е съставена и подписвана от нея.С изпратената нотариална покана,рег.№2402,том І,акт №117 на другия управител Г. *** е отговорено от страна на Ж.,че последната има достъп до цялата търговска и счетоводна документация на дружеството,което не отговаря на истината.След заличаването на ***от ТР ответниците поискали отново счетоводната документация,но единственото сторено било,че със съдействието на фирма ***била прехвърлена счетоводната програма,която ползвало дружеството,а част от документацията била оставена в офиса ,без надлежно предаване съгласно изискванията на ЗСч.При запознаване със счетоводната документация се констатирало ,че част от документите били неподписани от управител и счетоводител ,а други първични счетоводни документи липсвали.

С покана до Т.***дружеството отново поискало предаването на счетоводната документация,съгласно чл.14 от ЗСч.В деня и часа, описани в поканите от 19.09.2019г. нито Т.Ж.,нито Е. *** се явили.

С покана Т.***и Е. *** заявили,че са прехвърлили цялата счетоводна програма,а документацията се намирала в сградата на дружеството.

Междувременно през месец август на 2019г. ответниците получили покана за доброволно изпълнение,ведно с изпълнителен лист,издаден въз основа на ЗЗ от 15.06.2019г.,с падеж 15.06.2019г.за сумата от 128 000 лв.,в полза на „***“ООД,което в известна степен обяснило нежеланието на ***за надлежно предаване на счетоводния архив.За ответното дружество издаването на изпълнителен лист срещу него било изненада,тъй като никога до момента не е имало взаимоотношения с „***“,пък камо ли да дължи такава голяма сума.Тогава установили ,че това е новосъздадено дружество от 11.06.2019г.,в което управител и съдружник е бившият управител и съдружник на ответното дружество Т.Ж.,заедно със съпруга си Г.Ж..

След проверка на оставения,без надлежно предаване счетоводен архив ответниците установили уведомление за прехвърляне на вземане,от което става ясно,че „***“АД е прехвърлило на „***“ООД вземане в размер на 128 000 лв.-главница по договор за заем от 01.12.2018г.,ведно с привилегиите ,обезпеченията и другите му принадлежности,включително изтекли лихви.Към уведомлението нямало приложен договор за цесия.Счита се,че процесния ЗЗ е издаден във връзка с цедираното вземане по посочения договор за заем в това уведомление.

Оспорва се съществуването на вземане на ищеца към ответника по процесния ЗЗ ,както и по договора за заем,цитиран в уведомлението за прехвърляне на вземане по следните съображения:

На първо място оспорва се датата на уведомлението 15.06.2019г.,като се счита ,че то е антидатирано,тъй като е видно,че уведомлението е от 15.06.2019г./събота/ и е с дата малко след вписването на ищцовото дружество в ТР –вписано на 11.06.2019г.Освен това на ответника е известно,че към 15.06.2019г. ***и Т.Ж.и били в Германия,тъй като им се родило внуче,за което ще бъдат представени доказателства.

В счетоводния архив е открит договор за заем,сключен с „***“АД,представлявано от изпълнителен директор Г.Ж. като кредитор на „***“ООД,представлявано от Т.Ж.,съгласно който кредиторът предоставя на кредитополучателя сумата от 128 000 лв.

Счита се ,че договорът за кредит е нищожен,тъй като е симулативен/привидна сделка/,създаден с цел да се установи вземане в полза на ищеца по делото „прехвърлено“ от „***“АД,а в действителност волята на страните по тази сделка е да се обогати неоснователно „***“ООД и да се увреди ответното дружество.Това е така,тъй като видно от поканата за доброволно изпълнение по образуваното изпълнително дело са наложени запори по банковите сметки на ответника,движимите вещи на дружеството и възбрани върху недвижимите му имоти,които блокират дейността му.

„***“АД и „***“ и „***“ООД са свързани лица,тъй като:

-в „***“АД акционери са съпрузите Т.***с 40 % от капитала,***Ж. с 20 % от капитала и изпълнителен директор и Г. ***-40% от капитала.

-в „***“ ООД ,към

15.06.2019г-съдружници са Т.***и Г. *** ,като всяка от двете е притежавала по 50% участие в капитала.

-в „***“ООД,съдружници са Т.***и ***Ж. ,като всеки от тях притежава по 50% участие в капитала.

На следващо място,ако се приеме,че договорът е действителен ,то се оспорва датата му,като се твърди,че не е подписан на 01.12.2018г.,а впоследствие след прекратяване на участието на съдружника Т.***в дружеството.

На следващо място оспорва се,че „*** „АД е предоставило на „***“ЕООД под формата на кредит,респективно заем сумата от 128 000 лв.

В клаузите на сключения договор липсва изрична клауза относно срока за усвояване.При справка в счетоводството е установено,че на тази дата,а и впоследствие на ответното дружество не е предоставена такава сума на заем от „***“АД.Договорът за заем е реален договор,като част от фактическия му състав е предаването на сумата,което е предпоставка за пораждане на заемното правоотношение с произтичащото от него задължение за връщане на заетата вещ.

Доказателство за това е ГФО на дружеството „***

„АД за 2018г.,подаден със завлявление Г2 в ТР,макар и още необявен ,тъй като заявлението все още се обработва.

От данните в отчета е видно,че към

31.12.2018г. „***“АД изобщо не е имала вземане към друго свързано дружество,а именно ответното.Това е видно и от декларацията подадена от „***“ООД-ГДД за 2018г.с вх.№0800И0206254/29.03.2019г.,подписана от Т.Ж.,в която в част VІ „Деклариране на взаимоотношения със свързани лица“,няма посочени задължения към свързани лица към 31.12.2018г.

Цитираният в исковата молба ЗЗ липсва в архива на ответното дружество,но от поканата за доброволно изпълнение ответникът узнал,че ЗЗ е от датата 15.06.2019г. за сумата от 128 000 лв.в полза на „***“ООД.От съвпадението на датите на ЗЗ и уведомлението за прехвърляне на вземания може да се направи извода,че ЗЗ е издаден във връзка с прехвърлянето на вземането по договора за заем в размер на 128 000 лв.от „***“АД на „***“ООД.

Оспорва се датата на издаване на

ЗЗ-15.06.2019г. и се счита,че както и уведомлението за прехвърляне на вземане е подписан много по-късно,след прекратяване на участието на Т.***в дружеството и е съставен с цел да бъде използван в заповедното производство.Същият е безпаричен,тъй като няма вземане ,което да обезпечава.

Счита се,че договорът ,с който „*** „АД е прехвърлило на „***“ вземането си по договора за заем от 01.12.2018г. е нищожен,поради липса на предмет.Твърди се,че „*** „АД не е имало вземане към ответника по делото по договор за заем,което да бъде прехвърлено и следователно този договор е нищожен.Не е налице вземане на „***“ по издадения ЗЗ срещу ответника поделото При условията на евентуалност се оспорва размера на иска,тъй като на 19.12.2018г. ответникът е превел по банков път на „***“АД сумата от 27 000 лв.,а на 01.04.2019г.е превело по банков път на същото дружество сумата от 30 000 лв.

С тези аргументи се настоява предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

В постъпила допълнителна искова молба се изяснява следното:

Оспорва се твърдението на ответника по делото,че записът на заповед е антидатиран.ЗЗ е частен диспозитивен документ и има формална доказателствена сила.

В отговора на ответника са направени противоречиви и взаимоизключващи се твърдения.

Твърди се ,че ЗЗ е безпаричен.Предвид абстрактния характер на ценната книга възражението за безпаричност не води до недействителността й.Той представлява годно основание ,въз основа на което издателят му се е задължил.

В противоречие с горните доводи ответникът навежда следните релативни възражения:

Процесният запис на заповед е издаден във връзка с цедираното вземане по посочения договор за заем.Оспорва се датата на уведомлението до ответника за прехвърляне на вземането ,а именно 15.06.2019г.

Договорът за заем ответникът приема като симулативен ,но в негова доказателствена тежест е установяването на твърдяната симулативност с т.нар.обратно писмо или при наличието на начало на писмени доказателства-със свидетелски показания.Ответникът не представя „обратно писмо“,нито обосновава наличието на начало на писмено доказателство,поради което твърденията му са недоказани.

Твърдението,че договорът за прехвърляне на вземане е лишен от предмет,поради което е нищожен ищецът счита за недоказано.

В представения договор е посочен срок за връщане на заетата сума-01.07.2019г.Ответникът не твърди,че е канил ищеца за изпълни задължението си за предаване на заемната сума,а само ,че в договора липсва срок за усвояване на сумата.

Що се отнася до твърдението,че липсва надлежно решение на органите на управление на юридическото лице,предоставило сумата за предоставянето й,то ищецът счита,че в чл.236 ал.1 от ТЗ е предвидено в устава на акционерното дружество да е изрично посочено ,че определени сделки следва да се сключват след предварително разрешение на НС,съответно по единодушно решение на СД,но настоящият случай не е такъв.В устава на „***“АД не е поставено изискване за предварително решение от СД за сключване на договори за заем.