Решение № 45 от 27.05.2024, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Провадия, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20233130200455 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Д. Г. О., ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 210324-000989/13.12.2021г. на Началника на група РУ –Провадия при ОД-МВРВарна, с което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП и на основание Наредба Iз-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

В жалбата моли за отмяна на обжалваното НП, като не изтъква доводи в тази насока.

В съдебно заседание, въз. О., редовно призован, не се явява и се представлява от процесуален представител, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител.

След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2021г. в 19,30 часа по път var-3194 до разклона за път var-3198 1 по-посока път III-2083, въззивника управлявал товарен автомобил „Тата 207“ с рег.№*** собственост на Н.И.А., ЕГН **********, като МПС не е било регистрирано по надлежни ред. Същото е било със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП.

Във връзка с констатираното е било образувано ЗМ-2090/2021г. по описа на РУ-Провадия и същото е било изпратено по компетентност на ВРП ТО Провадия, която с постановление №14035/08.11.2021г. е отказала да образува наказателно производство. Наказателното постановление е било издадено съгласно постъпило в

РУ-Провадия постановление

№6315/01.06.2023г. за отказа за образуване на досъдебно производство.

За това св.Х. М. Х. съставил против въз.О. акт за установяване на нарушение, което квалифицирал като такова по чл.140 ал.1, пр.1 от ЗДвП.

При личното предявяване на акта възражения не били направени и депозирани. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.

Въз основа на постановлението на ВРП било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че въз. О. на 11.06.2021г. в 19,30ч. е управлявал МПС с прекратена регистрация.

Нарушението било квалифицирано като такова по чл.140 ал.1 от ЗДП и за него на въз. О. на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП било наложено наказание „Глоба“ в размер на 200лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В хода на съдебното следствие актосъставителят не се е явил, и със съгласието та процесуалния представител на въззивника, същият е бил заличен от списъка на лицата за призоваване.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към жалбата, събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

2

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление № 21-0324-000989/13.12.2021г. на Началника на група РУ –Провадия при ОД-МВР-Варна е издадено от компетентен орган - от Началника група при РУ-Провадия при ОД-МВРВарна, съгласно заповед № 8121з- 515/14.05.2018г. . на Министъра на вътрешните работи. Копие от същата е приложена по преписката.

Постановлението е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му, да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

От събраните по делото доказателства може да се направи извод, че е допуснато нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДП, доколкото по безспорен и категоричен начин е установено, че въз. О. е управлявал автомобил, който е бил с прекратена регистрация. Разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДП сочи, че служебно се прекратява регистрацията на ППС, за което е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от Кодекса за застраховането, т.е. че не е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност“, и се уведомява собственика на превозното средство. В случая, от съдържанието на постановлението на ВРП се установява, че автомобила именно поради липса на задължителната застраховка е бил с прекратена регистрация. Отново от постановлението на ВРП се установява, че не са били събрани доказателства за това, че въз. О. или собственика на автомобила са били уведомени за прекратяването на договора за застраховка, респективно за служебното прекратяване на регистрацията. Следвало е да бъде е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574 ал.11 от КЗ, както и да е налице уведомяване на собственика на превозното средство за това, съобразно изричната норма на чл.143 ал.10 от ЗДвП и приложимата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая е настъпил единствено факта на прекратена служебна регистрация за процесния автомобил. След, като не се доказва по безспорен и категоричен начин, че въз. О., е уведомен, 3 че служебно е прекратена регистрацията на автомобила, който е управлявал, то не е изпълнен фактическият състав на чл.143 ал.10 от ЗДвП, който кумулативно изисква освен прекратяване на регистрацията и съответното уведомяване.

В този смисъл и след като не е доказано, че деянието е извършено от въз. О. умишлено, то следва извода, че същото не е съставомерно от субективна страна и не съставлява административно нарушение. В случая следва да се има предвид, че в административно-наказателния процес виновното поведение на дееца не би могло да се предполага, а следва да се докаже с всички способи на доказване по НПК и с всички доказателства и доказателствени средства. По делото не са налице доказателства за това, че въз. О. виновно е управлявал служебно дерегистрирано превозно средство, което е било и с поставени на определените за това места регистрационни табели. Въззивникът не е санкциониран за това, че управлява МПС, за което няма сключен договор и действаща застраховка „Гражданска отговорност“, за да се изследва обстоятелството дали е знаел или не, че няма сключен такъв договор. Той е санкциониран, за това, че управлява автомобил с прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на автомобила като последица от липса на валидна застраховка съставлява сложен фактически състав, включващ задължение и на прекратяващия регистрацията орган да уведоми собственика, което е визирано в чл.143 ал.10 ЗДвП. Когато липсват доказателства собственикът, респективно ползвателя да е уведомен, то тогава същият няма съзнание за осъществен състав на нарушение. В този смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т.д.№ 3/2022г., в което е посочено , че не се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП административно наказание водач, който управлява МПС, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП без да това да е уведомен собственикът на превозното средство.

Поради изложеното до тук съдът намира, че постановлението следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени направените от въззивника разноски. Въззивникът претендира и доказва реално извършени разноски в размер на 400 лева за адвокатско възнаграждение. Договореното и заплатено 4 адвокатско възнаграждение е в минимален размер, определен съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №23-8703-000707/03.08.2023г. на Началника на група РУ –Провадия при ОД-МВР-Варна, с което на Д. Г.

О., ЕГН ********** за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП и на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДП и на основание Наредба Iз2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на Д. Г. О., ЕГН ********** сумата от 400/четиристотин/ лева, представляващи направени по делото разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съдВарна по реда на АПК Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________ 5