Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4684 от 30.08.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 14573/2021
Вид
Решение № 4684
Подписан
30.08.2023
В сила
28.09.2024
Състав
Станимира Иванова, ПЕТЯ ОЛЕГОВА ПОПОВА, Райна Мартинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 357 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 363 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал.1, пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 82 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4684 гр. София, 30.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

Петя Попова при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100514573 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 20151182/05.07.2021г. по гр.д. № 29571 по описа за 2019г. на Софийски районен съд, 90-ти състав са отхвърлени исковете предявени с искова молба вх. № 2013655/27.05.2019г. на Б. Г. Т. , ЕГН **** с адрес: гр.

София, ул. **** и съдебен адрес: адв. О. М., гр. София, ул. ****, офис № 7 срещу Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН с адрес: гр. София, ул. **** с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 и чл. 82 вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сумите, както следва: сумата от 18414лв., представляващи получени суми в изпълнение на споразумение от 12.08.2016г. , основанието за което е отпаднало поради разваляне на споразумението едностранно от ищеца с изявление от 08.03.2019г. поради неизпълнение от ответника на възложените му дейности; сумата от общо 351лв., представляващи мораторна лихва върху главница от 9207лв. за периода от 19.04.2017г. до 27.05.2019г. и върху главницата от 9207лв. за периода от 26.07.2017г. до 27.05.2019г.; сумата от 1600лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие неизпълнението на споразумението за платените нецелево за сметка на бюджета по 1

Научноизследователски проект с вх. № 03/28 с тема „Промени в състава на термодинамичните свойства на мозъчния протеом при невродегенеративни нарушения – връзка с екзотермните процеси в протеома с механизма на формиране на плаки“, финансиран с договор № ДН 03/2013г. за финансиране на научноизследователски проект в конкурс за финансиране на фундаментални научни изследвания - 2016г. от Фонд „Научни изследвания“, средства за заплащане на стойността на оборудване и химикали за гел – електрофорези и ултрафилтрация на изследвани протеомни смеси., като Б. Г.

Т., ЕГН **** е осъден да заплати на Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН на основание на ч л. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1440лв., представляващи съдебни разноски.

Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. № 25125375/02.08.2021г. по регистъра на СРС от ищеца Б. Г. Т. , ЕГН **** в частта, в която исковете са отхвърлени. Изложил е съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на процесуалния и на материалния закон, необосновано. Посочил е, че с Медицински Университет - София били активни солидарни кредитори на ответника с вземания за заплащане на процесните суми. Районният съд не бил обсъдил осъществените обстоятелства в контекста на въведените твърдения и възражения, мотивите изопачавали правоотношението между страните, първоначално приел исковете за недопустими , а в последствие поради същите причини – за неоснователни, изисквал неоснователно уточнения на исковата молба, отказал да вникне в логиката на института на активната солидарност и предпоставките за прилагането му в случая, неоснователно не било уважено искането за отвод.

В случая имало специална нормативна уредбаПравилника на Научния фонд „Научни изследвания“ /ПФНИ/ и така не намирали приложение общите разпоредби на ЗЗД. Неправилно било прието от СРС, че в случая има договор за гражданско дружество. Бенефициенти по договора за финансиране били ищецът и Медицински Университет-София , двамата бенефициенти били самостоятелни страни по този договор, но отговаряли солидарно за изразходваните средства и осъществяването на проекта, възприетата от СРС схема по чл. 357 от ЗЗД не обяснявала тези отношения, не се разбирало и защо районният съд е приел, че партньорските организации, които не били страна по този договор имали повече права от бенефициентите, но не отговарят за изпълнение на договорените дейности.

2

Отношенията се уреждали от ПФНИ, а СРС дори не споменал разпоредбите му, така не вникнал в спорните правоотношения и неправилно приел, че три научни института учредили гражданско дружество, което е финансирано от ФНИ. Страни по споразумението от 12.08.2016г. като възложители били МУСофия като базова организация и ищецът като автор на научна разработка и ръководител на научния колектив. Изпълнители по това споразумение били Институт по органична химия с Център по фитохимия при БАН и Института по неврология при БАН.

Всеки изпълнител дължал съвместно на възложителите неделими по своята същност и договорно основание престации – научни резултати според задания в т.нар. „работни пакети“ и за същото им било платено авансово от възложителите. Тези суми били получени от възложителите като целево финансиране по договор № ДН 03/13-16.12.2016г., сключен от една страна от Фонд „научни изследвания“ и от друга страна като бенефициенти – от МУ-София и от ищеца. За получените средства бенефициентите отговаряли солидарно пред Фонд „Научни изследвания“. По делото било установено, че договореното в споразумението от 2016г., сключено с ответника не било изпълнено , средствата били ненадлежно разходвани и това било основанието ищецът да развали споразумението от 12.08.2016г., поради което и му се дължало връщане на платените авансово суми по това споразумение. В случая поетото от ответника задължение към ищеца и към МУ-София било неделимо, поради което и те двамата били активни солидарни кредитори на ответника и всеки от тях можел да иска изпълнение. Така ищецът можел да иска изпълнение от ответника, да развали споразумението при съществено неизпълнение и да иска връщане на авансово платеното по разваленото споразумение.

Длъжникът не можел да противопостави възражение, основано на това, че само единият кредитор е предявил претенцията. Нямало пречка активна солидарност на кредиторите да се договори между страните и такова съглашение било постигнато със споразумението от 12.08.2016г.

Основанието, на което МУ-София и ищецът получили средства от Фонда „Научни изследвания“ било различно от основанието, на което сумите били получени от ответника. Последният не бил бенефициент по договор с Фонд „Научни изследвания“. Условия за правомерното усвояване на средствата от ответника било да изпълни конкретни научни задачи, посочени в споразумението от 12.08.2016г.. С отпуснатите от Фонда средства право да се 3 разпореждат имали ищецът и МУ-София и така тези средства станали съвместно и неделимо част от техните патримониуми, като те двамата се задължили солидарно да отговарят пред Фонда за надлежното им изразходване съгласно чл. 2 и сл. от договора и чл. 87-90 от ПФНИ.

Средствата били платени на ответника по изрично нареждане от ищеца.

Възложената работа не била изпълнена от ответника въпреки отправените покани за корекция на поведението му.

Правото на ищеца да развали договора се било породило и било надлежно упражнено. Ищецът имал задължение към Фонда при ненадлежно разходване на средства да ги възстанови на Фонда, поради което и ищецът бил длъжен да развали договора с ответника. Развалянето на споразумението не било обусловено от развалянето на договора с Фонда, но дори това било установено че е осъществено – с решение на ИС на ФНИ по протокол № 39/06.11.2020г. Фонд поискал от бенефициентите възстановяване на получените суми. Ответникът осъществил командировка до Париж, а не до Гент и то за мероприятие, което нямало връзка с проекта; със средствата била платена електроенергия на института и неустановена настройка на апаратура; не се съобразили с покана за спиране на плащания по проекта; ненадлежно били публикувани статии без необходимия импакт, резултатите не били съобразени с получените такива; не отчел получени резултати от първия етап, а депозирал отчет във Ф“НИ“; не била спазена добрата научна практика, като се проведат съвместни действия, координационни срещи, обсъждане на резултати и др.. Парите по проекта били получени от двамата бенефициенти при условие на неделимост, като те двамата съвместно в контекста на активна солидарност можели да употребят тези средства за финансиране на плащания към институтите - партньори, а при неизпълнение от последните да развалят споразумението с тях и да претендират връщане на платеното. Ищецът и МУ-София били солидарни длъжници на Фонда,предоставил средствата, като същевременно те били активни солидарни кредитори на ответника по споразумението от 12.08.2016г.

Споразумението било сключено в изпълнение на изискването на чл. 44, ал 3-4 от ПФНИ, то било акцесорно на договора с Фонда и можело да съществува само доколкото съществува договор за финансиране с Фонда. Обратна зависимост не съществувала. Споразумението станало част от договора с Фонда, но това не водело до придобиване на качество на бенефициент по договора с Фонда от ответника.

Относителната самостоятелност на

4 споразумението била запазена.

Възнагражденията, дължими по споразумението били част от разходите, които Фонд „НИ“ плащал на ищеца и на МУ-София като бенефициенти по договора , сключен между тях и Фонд „Научни изследвания“. Разходите съгласно чл. 6,ал. 4 от договора се извършвали по нареждане от ищеца като научен ръководител със съгласието на бенефициентите, закупените активи се заприходявали от бенефициентите като тяхна собственост, а нецелесъобразно изразходваните средства съгласно чл. 9 от договора следвало да бъдат върнати на Фонда от бенефициентите.

Тази клауза не би имала смисъл ако се възприемели мотивите на СРС, че Фондът е финансирал както ищеца, така и ответника. Фондът финансирал както ищеца, така и МУ-София, обстоятелството, че сумата била преведена по сметка на МУ-София не водела до извод, че това не е актив и на ищецааргумент от чл. 4, ал.1 вр. с чл. 6, ал. 4 от договора. Тази сума била неделима част от патримониумите на двамата бенефициенти. С договора не били посочени дялове на бенефициентите , правата им и задълженията по отделно , поради което същите били неделими и солидарни. При сключването на споразумението с ответника ищецът не действал като представител на Фонд „Научни изследвания“. Споразумението от 12.08.2016г. нямало характер на договор за гражданско дружество. Споразуменията за партньорство били уредени със специалните разпоредби на чл. 44 от ПФНИ, с тях научните институти договаряли насрещните си права и задължения във връзка с изпълнение на проекти с осигурено финансиране от ФНИ С тези споразумения партньорите се задължавали към бенефициентите да изпълнят определени задачи, а бенефициентите – да им изплатят определена сума от осигуреното финансиране. Това споразумение било годно основание за претенция за неизпълнение . Споразумението било акцесорен договор на този, който бил сключен с ФНИ, а договора за гражданско дружество не можело да бъде акцесорен. Споразумението не било сключено с цел печалба а само за изпълнение на задачите по научния проект, нямало обща стопанска цел като при договора за гражданско дружество. Споразумението не формирало общо имущество, нямало намерение за сдружаване, нямало уговорено общо управление. Въззиваемият не твърдял, че има договор за гражданско дружество.

Претенцията за неоснователно обогатяване произтичала от споразумението , а не се свързвала с обстоятелството, че ищецът бил платил с лични средства процесната сума. При активната 5 солидарност на кредитори всеки от тях можел да иска връщане на платеното по разваленото споразумение. Споразумението било двустранен възмезден престационен договор по който срещу определена сума следва да се получи определен научен резултат. Претендирал е разноски.

Въззиваемият - ответник по исковете в предоставения срок е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част било правилно.

Правилно било отхвърлено твърдението на ищеца, че споразумението е договор за изработка, като било прето че правоотношението между страните е по договор за гражданско дружество.

Със споразумението научни организации се обединявали да участват заедно като кандидати в обявения конкурс за финансиране. Нито разпоредбата на чл. 44 от ПФНИ, нито споразумението не уговаряли разместване на блага между научните организации, поради което и те не можело да бъдат длъжник и кредитор в отношенията помежду си.