Решение № 3690 от 01.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3690 гр. София, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Г. като разгледа докладваното от Полина Люб. Амбарева Въззивно гражданско дело № 20251100511557 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба , вх. № 269730/08.08.2025год. от „Макроадванс“АД, ответник по делото , чрез юрк.Т.В. против Решение № 14074/18.07.2025год. постановено по гр.дело № 52670/2024год. по описа на СРС,140 състав ,с което е признато за установено по отношение на “Макроадванс” АД с ЕИК 201127485, че Л. К. Г. с ЕГН **********, чрез адвокат М. В. при САК, не му дължи суми, по издаден срещу К.Л. Г., починал на 08.12.2018г., изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден по гр. д. № 103/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти състав, а именно: 6085,23 лв. - главница, по договор за кредит от 15.02.2013г., ведно със законната лихва от 02.01.2018г. / която лихва до датата на подаване на исковата молба е в размер на 4367,94 лв./, както и неолихвяема сума в размер на 515,52 лв., поради погасяването им по давност, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20188600401763 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860.

С решението съдът се е произнесъл и по въпроса за разноските като е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 1738,75 лв.,деловодни разноски.

Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението ,поради нарушение на материалния закон ,както и на процесуалните правила.

Излага се също че въпросът за уведомяване на длъжника за осъществената цесия е неотносим към валидността на предприетите от взискателя действия ,водещи до прекъсване на давността.В тази връзка въззивникът сочи че е депозирал молби,в качеството си на 1 взискател с искане за действия,съответно на 21.05.2021год. и 10.10.2023год.,поради което давността е прекъсната с оглед разпоредбата на чл.116,б.“в“ ЗЗД и с изтича най-късно на 10.10.2028год. Отправя се искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен,предвид ,че към момента погасителната давност за процесното вземане не е изтекла.

Претендират се направените по делото разноски пред двете инстанции .

Въззиваемата страна Л. К. Г. ,чрез адв.М. В. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирала отговор на въззивна жалба, с който оспорва същата.Не оспорва ,че в следствие на договора за цесия ответникът безспорно е придобил вземанията на прехвърлителя , но излага че докато не е съобщено на длъжника ,то той има задължението си към кредитора ,към който е задължен по изпълнителния лист и който може да предприема действи,прекъсващи давността.Счита че новият кредитор ,или което и да е трето лице може да предприема действия за принудително събиране на вземането ,които да прекъснат погасителната давност ,само ако на длъжни а е известна промяняна на лицето,легитимаро да претендира изпълнение на задължението спрямо него.Навежда доводи ,че искането за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение ,което е негово лично имущество ,предвид че наследството на длъжника по изпълнителния лист е прието от него по опис ,за което е уведомен съдебния изпълнител, не е законово допустимо изпълнително действие ,което да е насочено срещу имущество на длъжника , наследено и прието от неговия наследник,поради което искането за недопустимо изпълнително действие не е валидно такова и не е годно да прекъсне течащата погасителна давност.

Моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.Претендира деловодни разноски за въззивната инстанция.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

С атакуваното решение първоинстанционния съд уважил предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК като е признал за установено по отношение на “Макроадванс” АД с ЕИК 201127485, че Л. К. Г. с ЕГН **********, чрез адвокат М. В. при САК, не му дължи суми, по издаден срещу К.Л. Г., починал на 2

08.12.2018г., изпълнителен лист от 17.07.2018г., издаден по гр. д. № 103/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 125-ти състав, а именно: 6085,23 лв. - главница, по договор за кредит от 15.02.2013г., ведно със законната лихва от 02.01.2018г. / която лихва до датата на подаване на исковата молба е в размер на 4367,94 лв./, както и неолихвяема сума в размер на 515,52 лв., поради погасяването им по давност, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20188600401763 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860.

Първоинстанционният съд е изяснил делото от фактическа страна като и пред настоящата инстанция страните не спорят по основните факти.Произнесъл се и по искането ,с което е бил сезиран като няма спор и по квалификацията на предявения иск.

Основният спор в настоящото въззивно производство е съсредоточен върху въпросите –дали цесията е произвела своите правни последици спрямо длъжника,поради това че не му е съобщена ,и изтекла ли е давността преди подаване на исковата молба /05.09.2024год./, по която е образувано настоящото съдебно производство.

Между страните не е налице спор ,че срещу наследодателят на ищеца К.Л. Г. е бил издаден изпълнителен лист от 17.07.2018год. по Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от 08.01.2018год. ,издадена по ч.гр.дело № 103/2018год. по описа на СРС ,125състав, която е влязла в сила и подлежи на изпълнение за сумата от 12 170,46лв.,неплатена главница по договор за кредит от 15.02.2013год. ,ведно със законната лихва от 02.01.2018год. до изплащане на вземането ,възнаградитена лихва в размер на 468,95лв. за периода 05.02.2017год. – 14.12.2017год.,наказателна лихва в размер на 269,08лв. за периода 05.03.2017год. – 01.01.2018год. и 308,,17лв. разноски по делото ,в полза на „Райфайзенбанк България“ЕАД.

На 27.11.2018год. „Райфайзенбанк България“ЕАД е подал молба до ЧСИ В.М. за образуване на изпълнително дело, както е посочил конкретни изпърнителни действия : налагане за запор върху левови и валутни сметки,нарични ценни книжа и други ценности на длъжника ; налагане на запор върху трудово възнаграждение ,както и при открити недвижими имоти да се пристъпи към принудително изпълнение,чрез опис и публична продан ,като е „възложил всички действия по чл. 18 ЗЧСИ“ на съдебния изпълнител ,по която е образувано изп. дело №20188600401763 по описа на ЧСИ В.М..

На 27.11.2018 г. е наложен запор върху пенсията на длъжника К.Л. Г., както и върху банковите му сметки. С молба от 07.12.2018 г. длъжникът е отправил искане за вдигане на запора върху банковата му сметка в „Алианц Банк България“ АД, като с разпореждане на ЧСИ от 10.12.2018 г. е указано наложеният запор да не се изпълнява по отношение на несеквистируеми средства съгласно чл. 446а ГПК. С писмо от 03.01.2019 г. НОИ е уведомило ЧСИ, че не може да бъде наложен запор върху пенсията на длъжника съгласно чл. 446 ГПК, доколкото К.Л. Г. е починал на 08.12.2018 г. и е бил с право на пенсия до 31.12.2018 г.С писмо от 19.12.2018год. взискателят „Райфайзенбанк България“ЕАД е поискал продължаване на изпълнителните действия ,съгласно предвидената в закона защита на длъжника по отношение на несеквестируемостта.

3

На 03.01.2019 г. по изпълнителното дело е постъпила сумата в размер на 520,74 лв. от разплащателната сметка на К.Л. Г. при „Алианц Банк България“ АД въз основа на наложения запор.

С постановление от 04.01.2019год. ЧСИ В.М. е спряла изпълнителното производство по делото по отношение на длъжника К.Л. Г. ,на основание чл.432,ал.1,т.3 вр. чл.229,ал.1,т.2 от ГПК ,предвид че същият е починал на 08.12.2018год.

С молба от 07.01.2019год. взискателя е поискал снабдяване с удостоверение за наследници и конситтуиране на такива ,като е заплатил на 08.01.2019год. и дължимата такса от 5лв. по сметка на ЧСИ В.М. .

С разпореждане от 15.02.2019год. ЧСИ В.М. е конституирала Л. К. Г. и С. К. Г.

,синове като длъжници по изп.дело № 20188600401763 по описа на ЧСИ В.М. с рег.№860 ,в качеството им на наследници на починалия длъжник К.Л. Г..

На 27.02.2019год. е редовно връчена Покана за доброволно изпълнение на Л. К. Г. ,в качеството му на длъжник по изпълнителното дело ,за общо задължение към 15.02.2019год. в размер на 16 452,67лв.,съразмерно на наследствения му дял ,като наследник на починалия длъжник К.Л. Г..

Със заявление от 12.03.2019год. и от 28.03.2019год. длъжникът Л. К. Г. е посочил ,че е приел наследството на починалия длъжник по опис ,за което е представил и решение по гр.дело № 11997/2019год. по описа на СРС,37 състав.Заявителя е посочил и че наследствената маса се състои от задължения ,но не и от имущество ,от което те да бъдат погасени.

С молба ,вх.№20113/10.04.2019год. взискателят „Райфайзенбанк България“ЕАД ,по повод молба от 07.12.2028год. на длъжника по делото за освобождаване на несеквестируеми суми по сметката му в „Алианц Банк България“ е поискал справка от последната дали на/след 08.12.2018год. са теглени суми от банковите сметки с титуляр К.Л. Г..

В отговор на запитване от 12.04.2019год. от ЧСИ В.Д. е постъпило писмо от 25.04.2019год. от „Алианц Банк България“ ,с което е банката е отговорила ,че след настъпване на смъртта на задълженото лице на 08.12.2018год. в 08,00часа ,няма теглени суми по горепосочената банкова сметка ,чийто титуляр е то.Всички несеквестируеми средства,постъпили по сметката преди настъпилата смърт и непотърсени от длъжника са преведени по запорното съобщение.Посочено е и че към датата на съставяне на писмото по сметката са налични парични средства ,постъпили на 15.01.2019год. с основание „ДСП Красно село – социални помощи/.

С молба от 20.05.2019год. взискателят е поискал да се връчи покана за доброволно изпълнение на наследниците на починалия длъжник като след изтичане на сроковете да се пристъпи към разпределение на събраните по делото суми.

С разпореждане от 27.05.2019год. ЧСИ В.М. е уведомила длъжниците ,че искането им за прекратяване на производството ,на основание чл.433,ал.1,т.5 от ГПК е оставено без уважение.

4

С Констативен протокол от 02.10.2019год.,на основание чл.434 от ГПК е извършено разпределение на постъпила сума по банков път от длъжника Л. К. Г. в размер на 260,37лв.

/1/2 част от постъпилата сума от починалият наследодател К.Л. Г./ ,от която за взискателя е разпределена сума от 174,09лв.

С молба от 29.04.2021год. взискателят Райфайзенбанк България ЕАД е уведомил ,че съгласно Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземане от 10.11.2016год. и конкретен договор за цесия от 19.04.2021год. е прехвърлил вземанията си към длъжника К.Л. Г. ,предмет на посоченото изпълнително дело на цесионера „Макроадванс“АД ,считано от 19.04.2021год.

С молба вх.№31422/21.05.2021год. „Макроадванс“АД ,въз основа на договора за цесия от 19.04.2021год. е поискал ,на основание чл.429 от ГПК да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело,както и да се превеждат постъпилите и постъпващите суми по делото по посочена в молбата банкова сметка.С молбата е поискан и конкретен изпълнителен способ – при наличие на трудови правоотношения на длъжниците ,да бъдат наложени запори върху получаваните трудови възнаграждения.