Решение № 3650 от 09.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3650 гр. Пловдив, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20225330107069 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба „МИК 2003“ ЕООД против В. В. С., Г. В. Д., Л. В. М. и Н. В. Д., с която са предявени субективно съединени осъдителни искове за присъждане на сума в размер на по 7334.36 лева от всеки ответник, представляващи подлежаща на връщане продажна цена, припадаща се на дела на всеки ответника, по договор за покупкопродажба от 25.07.2018 г. на ПИ с идентификатор № ************, с идентификатор №************, с идентификатор № ************, с идентификатор № ************, с идентификатор № ************, сключен между А. Г. Г., като продавач и Г. А. А., като купувач, обявен за нищожен с влязло в сила Решение по гр.д. № ********** г. по описа на ПРС, които вземания са прехвърлени на „МИК 2003“ ЕООД с договор за цесия от 13.05.2022г.

В исковата молба се излагат твърдения, че между А. Г. Г. като продавач и Г. А. А., като купувач е сключен договор за покупко-продажба на 9/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************, 9/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор №************, 9/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************, 9/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************ и 9/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************. Продажната цена било по 3000 евро за всеки имот или общо сума в размер на 15 000 евро или 29 337.45 лева, която сума е изплатена от купувача на продавача по банков път. Договорът за продажба бил обявен за недействителен с влязло в сила Решение по гр.д. № ********** г. по описа на ПРС. С оглед обявената нищожност на договора, отпадат последиците по него и всяка от страната дължи връщане на това, което е получила по него. Твърди се, че в хода на водения процес за недействителност на договора продавача бил починал и бил заместен в производството от своите наследници – ответниците по делото. Последните дължат връщане на платената по недействителния договор продажна цена, припадаща се на дела му в наследството на починалата за всеки един имот. Вземанията на купувача срещу наследниците били прехвърлени на ищеца с договор за цесия. С оглед изложеното са предявени исковете. Претендират се разноски.

1

В законоустановения срок по чл.131, ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, които оспорват исковете. Считат, че независимо от обстоятелството, че Г. А.

А. има вземане към А. Г. Г. за платената цена за продажна на имотите в размер на 29 337.45 лева, подлежаща на връщане поради недействителност на НА, той нямал изискуемо вземане за това спрямо наследниците на последната – ответниците по делото, съразмерно с частта им от наследството. Считат, че ищецът не е придобил вземането от Г. А. А., доколкото последният няма вземания към ответниците. В условията на евентуалност, при уважаване на иска на ищеца, правят възражение за прихващане на вземането на ищеца с вземания на всеки един от ответниците в размер на по 710.85 лева към Г. А. А., представляващи, разноски присъдени в полза на А. Г. Г. по гр.д. № ********** г. на ПРС в общ размер на 2843.32 лева, платими на ответниците съразмерно с наследствените им права. Молят за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД.

От ответниците е предявено възражение за прихващане с правна квалификация чл.45 ЗЗД, което е своевременно предявено, двете насрещни вземания са индивидуализирано по основание и размер и между тях може да се извърши прихващане.

С Определение от 19.09.2022 г., изменено с Протоколно определение от 29.11.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че между А. Г. Г. като продавач и Г. А. А., като купувач е сключен договор за покупко-продажба на 9/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************, 9/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор №************, 9/20 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************, 9/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************ и 9/40 ид.ч. от ПИ с идентификатор № ************. Продажната цена била по 3000 евро за всеки имот или общо сума в размер на 15 000 евро или 29 337.45 лева, която сума е изплатена от купувача на продавача по банков път. Договорът за продажба бил обявен за недействителен с влязло в сила Решение по гр.д. № ********** г. по описа на ПРС. Не се спори, че А. Г. Г. е починал и негови наследници по закон са ответниците при равни права.

Спорно по делото е преведена ли е от Г. А. А. на А. Г. Г. сума в размер на 29 337.45 лева, като продажна цена по посочения договор за продажба.

Видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 25.07.2018 г. /л.7/, с който И. Н. С., като пълномощник на Л. В. М., пълномощник на А. Г. Г., от една страна, като продавач прехвърля на Г. А. А., като купувач посочените по-горе недвижими имоти, че продажната цена ще се заплати по банкова сметка на Л. В. М., чрез кредит, отпуснат на купувача Г. А. от „Кредитна Агенция България“ ООД, като преводът ще бъде извършен от „Кредитна Агенция България“ ООД в деня на сключване на договора.

От приетата по делото и не оспорена от страните Съдебно-счетоводна експертиза /л.133/, се установява, че на дата 25.07.2018 г., която съвпада с датата на сключване на нотариалния акт, по сметка на Л. В. М., е постъпила сума в размер на 29 337.45 лева с наредител „Кредитна Агенция България“ ООД с основание на превода „договор за кредит от 25.07.2018 г.“

2

Съдът кредитира така приетата експертиза като обективно и компетентно изготвена, основана на професионалния опит и знания на вещото лице, което, за да даде заключението си е направило надлежна справка в счетоводството на „Кредитна Агенция България“ ООД.

От представена по делото банкова бележка за теглене на каса /л.80/, се установява, че на дата 25.07.2018 г. Л. В. М. е изтеглила сумата от 29 150 лева от същата банкова сметка, по която е постъпил превода от „Кредитна Агенция България“ ООД.

Страните не спорят, че сумата в размер на 29 337.45 лева е предадена по силата на предоставен кредит на Г. А. А. от „Кредитна Агенция България“ ООД по сключен договор за кредит от 25.07.2018 г. Ответниците не установиха, че сумата е предадена на друго основание, не са оспорили, че кредитът не е отпуснат на Г. А. А..

С оглед изложеното, съдът приема, че в изпълнение на уговореното в нотариален акт от 25.07.2018 г. Г. А. А. е превел на същата дата, на Л. В. М., пълномощник на А. Г. Г., чрез отпуснат му банков кредит от „Кредитна Агенция България“ ООД, сума в размер на 29 337.45 лева.

Съдът приема, че на Л. В. М. е преведена именно продажната цена по договора за продажба на недвижимите имоти, доколкото сумите съответстват напълно по размер, както и начина на извършване на плащането отговаря на уговореното в договора.

Като пълномощник на А. Г. Г., Л. М. е следвало да й предаде получената продажна цена, доколкото е получена от нея в полза и за сметка на упълномощителя, поради което съдът приема, че тази сума, с получаването от пълномощника е станала част от патримониума на А. Г. Г..

Обстоятелството на кого и защо е предадена сумата от Л. М. в случая, по отношение на предявения иск, е без правно значение. Достатъчно е, че същата е получила сумата, в изпълнение на уговореното в нотариалния акт.

С оглед изложеното съдът приема, че с прогласяване за недействителен на договора за продажба, по силата на който в полза на А. Г. Г. е заплатена сума в размер на 29 337.45 лева от Г. А. А., нейните наследници дължат връщането на последния съобразно правата си, а именно всеки по 7334.36 лева на основание чл.34 ЗЗД, вр. с чл.5, ал.1 ЗН.

С договор за продажба на вземания от 13.05.2022 г. /л.23/ Г. А. е прехвърлил вземанията си срещу ответниците по обявения за недействителен договор за покупкопродажба на недвижими имоти, на ищеца „Миг 2003“ ЕООД.

С пълномощно /л.75/ Г. А. упълномощава „Миг 2003“ ЕООД да уведоми длъжниците /ответниците по делото/ за извършеното прехвърляне на вземанията.

Съдът приема, че ответниците са уведомени за цесията с връчване на препис от исковата молба, което обстоятелство съдът цени по реда на чл.235, ал.3 ГПК, като настъпило в хода на процеса, поради което и ищецът се явява материално-правно легитимиран да търси от ответниците процесните суми.

С оглед доказване на исковете по основание и размер, съдът приема, че е настъпило 3 условието за разглеждане на възражението за прихващане на ответниците. Ищецът в писмените си бележки признава вземанията на ответниците и не възразява да бъде извършено прихващане с дължимите му вземания.

Освен това претенциите на ответниците за разноски се установяват от влязлото в сила Решение № 1657 от 19.05.2020 г. по гр.д. № ********** г. на ПРС /л.12/, с което Г. А. е осъден да заплати на А. Г. сума в размер на 2843.32 лева, за която е издаден и изпълнителен лист от 05.09.2022 г. /л.81/, а ответниците като нейни наследници имат право да получат плащане на тази сума.

Ищецът не доказа разноските да са заплатени, поради което същите в размер на по 710.83 лева, съразмерно на наследствените права на ответниците, ще се прихванат от вземанията на ищеца, до размера на по-малкото от тях.

Доколкото ответниците не са се съгласили с извършеното прехвърляне на вземанията на Г. А., то по аргумент от чл.103, ал.2 ЗЗД, имат право да прихванат задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор.

Предвид извършеното прихващане всеки един от ответниците ще бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на по 6623.53 лева /7334.36 - 710.83/, за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 7334.36 лева исковете ще се отхвърлят като погасени чрез прихващане.

Като законна последица от уважаване на исковете ще се присъди и законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда – 16.05.2022 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено от ищеца още с исковата молба.

По отговорността за разноските

С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.

Ищецът доказа следните разноски: 1173.50 лева – платена държавна такса /л.31/, 150 лева – депозит за ССчЕ и 4134 лева – платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което са представени доказателства – разписка, обективирана в договор за правна защита и съдействие /л.139/.

Общо разноски, направени от ищеца са в размер на 5457.50 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от претенциите ще се присъди сума в размер на 4 928.57 лева или по 1232.14 лева за всеки ответник.

В обезпечителното производство на молителят е предоставена безплатна правна помощ по реда на чл.38 ЗА, видно от договор за правна помощ и съдействие, което съдът определя, с оглед интереса на сума в размер на по 486.90 лева срещу всеки ответник или общо в размер на 1947.60 лева, от които на основание чл.78, ал.1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете ще се присъди сума в размер на 1758.84 лева в полза на адв. О. Д. или по 439.71 лева срещу всеки ответник.

По отношение на платената в обезпечителното производсвто д.т. от 45 лева същата не се дължи в полза на ищеца, доколкото е заплатена от Г. А., а не от ищеца.

Претедираната сума от 750 лева – допълнително адвокатско възнаграждение по договора за правна помощ от 06.07.2023 г. /л.140/ също няма да се присъди, доколкото липсват доказателства за плащането й. В договора е записано, че доверителят заплаща при 4 подписване на договора изцяло и в брой сумата, но не е записано, че е платена, тоест липсва изявление за плащане, което да служи като разписка за получаване на сумата.

Ответниците доказа разноски в размер на по 700 лева всеки или общо 2800 лева, платено адвокатско възнаграждение, за реалното плащане на което е представено доказателство банково извлечение /л.144/, от които на основание чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно с отхвърлената част от исковете ще се присъди сума в размер на 271.36 лева или по 67.84 лева за всеки ответник.

Разпечатката съдържа 44 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7d57a3b3-73e2-4287-a99d-80adc744c731