Решение № 3192 от 16.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3192 гр. Пловдив, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20245330100238 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД и чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България” № 81В, представлявано от управителите Х. М. и П.

В., чрез пълномощник юрисконсулт Е. Л., е предявил против В. А. В., ЕГН: **********, от гр. П., ул. „******” № ***, иск за признаване на установено, че ответникът му дължи присъдените по частно гр. дело № 16035/ 2023 г. на ПРС, XXV гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 7530/ 03.11.2023 г., суми, както следва: сумата от 1 500 лева- главница по договор за потребителски кредит № *********** г., сключен между В. А. В. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437 и заплатена на 23.02.2021 г. от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, по договор за поръчителство от 08.10.2016 г., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.02.2021 г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна лихва в размер на 235, 52 лева за периода 08.10.2016 г.- 31.01.2018 г., обезщетение за забава в размер на 1 043, 96 лева за периода 08.10.2016 г.- 13.10.2023 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда02.11.2023 г. до окончателното й погасяване.

В исковата молба е посочено, че на 08.10.2016 г. между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК: 175330437, се сключил договор за потребителски кредит № ******, по електронен път по силата на ЗПФУР, при спазване на изискванията на ЗПК, ЗЕДЕП.

1

Договорът бил действителен, като сключен според императивните норми на чл. 10, 11 и 22 от ЗПК. Длъжникът кандидатствал онлайн за отпускане на кредит от разстояние, като той е попълнил личните си данни и му е предоставена по имейл цялата преддоговорна информация- СЕФ, ОУ, проект на договор, погасителен план. След запознаване с нея той е декларирал, че я е получил и е приел договора, след което е направил и електронно изявление, че сключва договора за кредит. Наред с това, исканата сума му била преведена, като договорът бил и реален и се считал за сключен с получаване на сумата. По кредита били предоставени 1 500 лева, на 16 месечни вноски, всяка от по 108, 47 лева, с краен падеж- 31.01.2018 г., при ГЛП- 21, 24 % и ГПР- 50 %. Макар и разсрочено, задължението не касаело периодично плащане по смисъла на чл. 111 б. „в“ от ЗЗД. При забава в плащанията, се дължала и съответна лихва според договора и ОУ, за което длъжникът бил уведомяван при условията на раздел VIII чл. 2.6 от ОУ. В деня на сключване на договора за кредит, ответникът сключил и с „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, договор за предоставяне на поръчителство, с който дружеството се задължило да отговоря солидарно с длъжника пред кредитора по договора за кредит и да плати при поискване всички изискуеми задължения.

Ответникът не бил изпълнил задълженията си в срок, поради което кредиторът поканил поръчителя да изпълни и на 23.02.2021 г. платил следните суми: главница- 1 500 лева, договорна лихва- 235, 52 лева за периода 08.10.2016 г.- 31.01.2018 г. и обезщетение за забава1 043, 96 лева за периода 08.10.2016 г.- 13.10.2023 г. С извършване на плащането поръчителят се суброгирал в правата на удовлетворения кредитор. Длъжникът бил уведомен по имейл за задължението му да заплати възнаграждение по договора за поръчителство в размер на 1 677, 76 лева и сумата от 617, 84 лева- обезщетение за забава. С договор за цесия от 02.03.2021 г. „Ай Тръст“ ЕООД прехвърлил вземането си към ищеца, което фигурирало под № *** в Приложение № *** от 18.02.2021 г. Длъжникът бил уведомен и за цесията, за да е наясно на кой следва да изпълни. Плащания от него обаче не постъпили, поради което за събирането на дължимите суми било подадено заявление по чл. 410 от ГПК и по образуваното по случая частно гр. дело № 16035/ 2023 г. на ПРС, XXV гр. с-в, се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил, поради което в срок се предявявал и настоящият установителен иск. Моли за установяване на вземането по заповедта.

Претендират се и разноските в настоящия процес. В съдебно заседание страната не се явява и не се представлява, но взема писмено становище по спора.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е подал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не бил сключен договор за кредит, нито бил получил съответната сума, а не бил и уведомен за цесията. Прави се и възражение за изтекла погасителна давност. Договорите за кредит и за поръчителство били недействителни. По договора за кредит не било ясно е формиран ГПР, от кои компоненти се състои и как е изчислена възнаградителната лихва. Договорът за поръчителство пък следвало да обезпечи действителен дълг, но кредитът бил нищожен, а поради противоречие с добрите нрави недействителен бил и договорът за поръчителство. В тази хипотеза обаче се връщала само чистата стойност на кредита, но пък вземането било погасено по давност.

Отделно от това, искът бил заведен и от нелегитимирана страна. Претендира разноски.

2

Моли за отхвърляне на иска. В с.з. страната също не се явява, но пълномощникът й представя писмено становище.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът от фактическа страна установява следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение № 7530/ 03.11.2023 г. по чл. 410 от ГПК, издадена по частно гр. дело № 16035/ 2023 г. на ПРС, XXV гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 500 лева- главница по договор за потребителски кредит № ********* г., сключен между В. А. В. и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК:

175330437 и заплатена на 23.02.2021 г. от „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК: 203508899, по договор за поръчителство от 08.10.2016 г., вземанията по който са прехвърлени с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 18.02.2021 г. на „АПС Бета България” ЕООД, договорна лихва в размер на 235, 52 лева за периода 08.10.2016 г.- 31.01.2018 г., обезщетение за забава в размер на 1 043, 96 лева за периода 08.10.2016 г.- 13.10.2023 г. (без периода на извънредното положение), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда- 02.11.2023 г. до окончателното й погасяване, както и деловодните разноски, изчислени по съразмерност: държавна такса в размер на 55, 59 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25, 19 лева.

Така издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е подал възражение в срок, като в тази връзка съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си.

Установителният иск е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което е допустим и подлежи на разглеждане по същество.

С договор за потребителски кредит № ************ г., сключен между ответника и „Кредисимо“ ЕАД, на физическото лице е предоставен заем в размер на 1 500 лева, за срок от 16 месеца, с краен падеж- 31.01.2018 г., при фиксиран ГЛП- 21, 24 % и ГПР- 50 %, с обща сума за връщане по кредита- 1 735, 52 лева. В чл. 4 от договора е предвидено предоставянето на обезпечение по кредита: банкова гаранция или одобрен от заемодателя дружество- гарант.

С договор за предоставяне на поръчителство от 08.10.2016 г., сключен между ответника и „Ай Тръст“ ЕООД, дружеството се е задължило да отговаря солидарно с потребителя за задълженията му по договора за кредит, срещу месечно възнаграждение в размер на 108, 47 лева, за целия срок на договора, платимо с всяка от 18- те вноски по погасителния план по заема.

Представена е разписка от Изипей, за преведена от „Кредисимо“ ЕАД към ответника сума по кредита в размер на 1 272, 46 лева, ведно със справки извлечения от системите на „Кредисимо“ ЕАД и на „Ай Тръст“ ЕООД, за хронологични записи на дължими суми по кредита и прехвърлени към поръчителя.

Като писмени доказателства са представени двата договора- за кредит и за поръчителство, ведно с погасителните им планове, общите условия на „Кредисимо“ ЕАД за 3 предоставяне на кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

С договор за прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. и приложение № 1 към него, „Ай Тръст“ ЕООД е прехвърлил вземането си по договора за поръчителство, свързан с процесния кредит, на „АПС Бета България“ ЕООД. Видно от приложението, процесният кредит е включен като част от цедираните договори за гаранция- № ****.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Първото възражение в отговора е свързано с активната легитимация на ищеца като носител на вземане по отношение на ответника. В тази връзка в исковата молба се посочва, че ответникът сключил договор за потребителски кредит, а като обезпечение на заема бил сключен и втори договор- за гаранция, с който се обезпечавало задължението на потребителя по заема, но в последствие гарантът изпълнил (платил) на кредитора вместо длъжника, като вземането на поръчителя след това било прехвърлено с договор за цесия на ищеца.

Договорът за цесия действително е представен по делото, както и приложението към него, което съдържа предмета и цената на всяко прехвърлено вземане, включително и процесното. На първо място обаче, в договора за гаранция изрично не е предвидена възможността дружеството да прехвърли правата си по договора на трето лице, без да е необходимо изрично писмено съгласие на длъжника, поради което в случая е налице противоречие с нормата на чл. 26 от ЗПК, доколкото подобно съгласие не е представено.

Отделно от горното, нито има данни старият/ новият кредитор да е изготвил уведомление до длъжника, защото по смисъла на чл. 99 ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането спрямо длъжника има действие от деня, когато то му е съобщено от предишния кредитор, като действително не съществува законова пречка уведомяването да се направи и от новия кредитор, но в такава хипотеза той трябва изрично да е бил овластен за това.

Подобно упълномощаване обаче липсва (или поне не е представено по делото, че съществува) и оттук- въобще не е ясно кой от кредиторите е уведомил длъжника за прехвърленото вземане. Нещо повече, няма и писмо до ответника, от което да е видно изпратено ли му е уведомление на адреса, получено ли е, като изобщо в тази насока не са ангажирани никакви доказателства. При това положение, цесията не е валидно противопоставима на ответника и тя не легитимира ищеца като надлежен кредитор на вземането, който има правото да го претендира в качеството на цесионер.

Второто възражение в отговора е свързано с погасяване на вземането на давност. В нормата на чл. 111 буква „в” от ЗЗД е предвидено, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземания за наем, лихви и други периодични плащания. По делото обаче не може да се приеме, че е налице хипотеза на периодично плащане, защото такова ще има, когато по естеството си плащането има периодичен характер. При договора за заем (какъвто се твърди, че е сключен и по него поръчителят бил платил, като суброгирал в правата на 4 кредитора) принципно има едно неделимо плащане, като дори и страните да са уговорили сумата по кредита да се плаща по погасителен план, разсрочена на вноски, всяка дължима на различна дата, това не превръща тези вноски в периодични плащания. Касае се за частични плащания по договора, като кредиторът се е съгласил по този начин да приеме изпълнение от длъжника си- на части, а не наведнъж. Оттук- няма да е приложима кратката тригодишна давност, ако дългът е разсрочен, защото това не представлява периодично плащане на повтарящо се еднородно задължение по смисъла на цитирания по- горе законов текст, а общата петгодишна. В настоящия случай изискуемостта настъпва с датата на крайния падеж на последната вноска- според погасителния план тя е на 31.01.2018 г., а заповедното производство (което определя началният момент на исковата претенция според чл. 422 ал. 1 от ГПК) е постъпило на 02.11.2023 г. Оттук следва, че от момента на настъпване на изискуемостта до този на предявяване на исковата претенция, е изтекла общата петгодишна давност, приложима за делото. Дори и в този период да се изключи периодът на извънредното положение, в който според специалния закон давност не тече, се касае за около два месеца на спиране на давността, след което тя продължава да тече, като няма данни тя да е била прекъсвана или спирана на друго основание (или поне ищецът в чиято тежест е да обори възражението за давност не ангажира такива доказателства).