Решение № 955 от 12.10.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 955 гр. гр. Стара Загора,, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Мария В. Георгиева като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20265530101085 по описа за 2026 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД – за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане, за причинени неимуществени вреди в размер на 1500,00 евро за причинени болки и страдания, за причинени имуществени вреди – разходи за транспортиране на МПС и за медицинско освидетелстване в размер на 125,27 евро, и за причинени имуществени вреди – вследствие на тоталната щета на лек автомобил *** с рег.№*** в размер на 1500,00 евро, които вреди са пряка и непосредствена последица от претърпяното от ищеца ПТП на 16.12.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.01.2025г. до окончателното им изплащане.

Претендират се и направените по делото разноски.

Исковете са предявени от П. С. С. от гр.Стара Загора срещу „ЗАД ДаллБогг:Живот и здраве“ АД гр.София. С исковата молба се твърди, че на 16.12.2024г. в около 18,00ч. по път I-5 на км.232.1 е настъпило ПТП с участието на четири ППС – ППС **** с рег.№***, управлявано от И.Г.И., ППС *** с рег.№***, управлявано от ищеца П. С. С., ППС *** с рег.

№***, управлявано от Г.М.Г. и ППС *** с рег.№***, управлявано от Д.С.Д.. Виновен водач за настъпването на ПТП бил И.Г.И., което било установено в производството по АНД №595/2026г. по описа на РС-Стара Загора. При ПТП ищецът получил следните травматични увреждания: оток по външния нос, оток по лява лакътна област, порезна рана, охлузвания и оток по гръбната повърхност на лявата длан и пръстите на лявата ръка с ограничение в движенията. Получените травми се отразили негативно на обичайния ритъм и качеството на живот на ищеца. Същият изпитал силни болки и дискомфорт, преживял силен стрес и притеснения. Отделно от това ищецът направил разходи за транспортиране на увредения си автомобил в размер на 145,00лв. и за издаване на съдебномедицинско удостоверение в 1 размер на 100,00лв. В резултат на ПТП автомобилът на ищеца бил негоден за употреба, като ищецът счита, че към момента на увреждането автомобилът му е струвал 1500 евро.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, ищецът предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред ответника като представил всички документи, с които разполага.

Застрахователят изискал допълнителни документи, с които ищецът не разполагал в конкретния момент. До настоящия момент застрахователят не е изплатил обезщетение на ищеца. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящите искове.

Предвид гореизложеното ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 1500,00 евро за причинени болки и страдания, обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за транспортиране на МПС и за медицинско освидетелстване в размер на 125,27 евро, и обезщетение за причинени имуществени вреди – вследствие на тоталната щета на лек автомобил *** с рег.№*** в размер на 1500,00 евро, които вреди са пряка и непосредствена последица от претърпяното от ищеца ПТП на 16.12.2024г., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 13.01.2025г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените по делото разноски.

В срока за писмен отговор ответникът не изразява становище по предявените искове, не оспорва представените доказателства, не прави доказателствени искания. След срока за отговор е постъпило становище на ответното дружество, с което ответникът оспорва изложените в исковата молба факти, с изключение на факта на застрахователното правоотношение между ответника и автомобила, причинил ПТП. Оспорва механизма на ПТП, настъпилите вреди, причинно следствената връзка и размера на вредите. Моли съда да отхвърли предявените искове.

В открито съдебно заседание, проведено на 16.09.2026г. съдът е допуснал изменение на предявения иск за имуществени вреди от 1500,00 евро, като същият е увеличен за сумата от 1609.58 евро имуществени вреди, вследствие тотална щета на лек автомобил *** с рег.

№***.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическа обстановка:

Съобразно характера на предявените искове ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на кумулативното осъществяване на следните предпоставки: Валиден застрахователен договор; Настъпването по време на действие на застрахователния договор на застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск;

Противоправност на поведението на застрахования водач на МПС, в резултат на което е причинено ПТП. При доказване противоправността на деянието, вината се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД; Причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и вредите на ищеца; Обстоятелството, че вследствие на деянието ищецът е претърпял неимуществени и имуществени вреди, респ. причинноследствената връзка между вредоносното деяние и понесените вреди; Размера на претърпените вреди.

Страните не спорят, а и от приетата като писмено доказателство справка от Гаранционен фонд се установява, че за ППС **** с рег.№*** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, валидна към датата на ПТП.

2

От приложеното към настоящото производство АНД №595/2026г. по описа на РССтара Загора се установява, че с Определение от 05.03.2026г. е одобрено споразумение между РП-Стара Загора и И.Г.И., с което последният се е признал за виновен в това, че на 16.12.2024 г. по път 1-5, км 232+100, в землището на община Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил маска *** модел ***, с peг. №***, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, а именно:

Чл.16, ал.1 от ЗДвП - „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне “, като не сторил това и се движил в лентата за насрещно движение Чл.21, ал.1, предложение „второ“ от ЗДвП - „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Пътно превозно средство от: Категория „В“, в „извън населено място“ 90 km/h“ - като не сторил това и се движел със скорост от 43,50 km/h, над максимално разрешената.

Чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП - „ Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея;" като не сторил това и реализирал пътно-транспортно произшествие, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Т.Т.Я. от гр.Стара Загора двустепенна средна телесна повреда, изразяваща се в: счупване на дясна бедрена кост в областта на диафизата, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, счупване на костите на дясната подбедрица и изкълчване в дясна глезенна област, причинило трайно затруднение на движението на десния долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни - престъпление по чл.343, ал. 1, буква "Б", във вр. чл. 342, ал.1 от НК. За така извършеното престъпление И.Г.И. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание по чл.78а НК.

Съдът счита, че следва да приложи по аналогия разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Законът изключва свободата на преценка на доказателствата и задължава съда относно фактите, чието осъществяване или неосъществяване е установено с влязла в сила присъда, да съобрази присъдата. Относно обстоятелствата, посочени в чл.300 от ГПК, присъдата се ползва със силата на присъдено нещо, като задължителната й сила се отнася до всички елементи на престъпния състав.

Поради тази причина съдът приема за установен механизмът на ПТП, противоправното деяние на И.Г.И. и неговата вина, като за тези обстоятелства съдът е намерил, че не е необходимо събирането на нови доказателства.

Видно от приетите по делото като писмени доказателства копия на Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 16.12.2024г., ведно с План-схема; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.12.2024г., Съдебномедицинско удостоверение на живо лице №***, Болничен лист №***., ищецът, като водач на ППС *** с рег.№***, което е участвало в ПТП 3 на 16.12.2024г. е получил наранявания - оток по външния нос, оток по лява лакътна област, порезна рана, охлузвания и оток по гръбната повърхност на лявата длан и пръстите на лявата ръка с ограничение в движенията. Ищецът е ползвал болнични за 14 дни.

За установяване на фактите по делото бе назначена съдебно-медицинска експертиза, заключението на която не бе оспорено от страните и бе прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Видно от заключението на вещото лице, при ПТП на 16.12.2024г. ищецът, в качеството му на водач на лек автомобил е получил други повърхностни травми на китката и дланта с болка и оток, оток на носа, оток на левия лакът, порезна рана, охлузвания и оток на лявата длан и пръстите на лявата ръка с ограничение в движенията.

Описаните увреждания са причинени от действието на тъпи, тъпо-ръбести предмети по механизма на удар с или върху тях, както и притискане. Порезната рана е причинена от действието на предмет с режещ ръб, какъвто може да е парче стъкло или ламарина. Всички увреждания отговарят да са били получени по време и начин, описан в исковата молба – ПТП. Налице са обективни медицински факти, въз основа на които компетентният орган може да направи правния извод, че е налице пряка причинно-следствена връзка между ПТП и получените травматични увреждания. Обичайно пациентите с такива увреждания се оплакват от умерена болка, стихваща след седмица-две. Възстановяването трае около две седмици. Няма причини пострадалият да не се е възстановил напълно.

С оглед изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства.

От показанията на свидетеля П.Т. С.а – съпруга на ищеца, се установява, че в деня на инцидента ищецът е управлявал собствения им автомобил, в който се е возил и бащата на свидетелката. Тъй като са закъснели, свидетелката се обадила на съпруга си, който й е съобщил, че са катастрофирали и са зле. Впоследствие ищецът се прибрал от болницата, имал рани и охлузвания по лявата ръка, носът му бил подут и имал натъртвания по лицето.

Имал и болки в гръбнака. Отнело му доста време да се възстанови, тъй като психически не се чувствал добре. Нощно време не можел да спи, наложило се да пие успокоителни лекарства. Имал страх да шофира, едва след една година започнал да шофира отново. Това създало проблеми в семейството, тъй като ищецът имал ангажимента да кара детето им на училище. Физическите травми отшумяли за около месец и половина, но психическите продължили по-дълго. Ищецът изпитвал вина за случилото се пред бащата на свидетелката.

И до настоящия момент ищецът изпитвал страх, когато се налагало да минава по същия път.

От показанията на свидетеля Т.Т.Я. се установява, че същият е тъст на ищеца.

Свидетелят е бил в автомобила, управляван от ищеца по време на ПТП. Инцидентът настъпил, като техният автомобил бил ударен челно от насрещно движещ се автомобил. В началото и двамата с ищеца били в съзнание, като ищецът успял да излезе през задната врата, но не успял да извади свидетеля, тъй като той имал травми на крака. Тогава свидетелят изпаднал в шок. С две линейки ги откарали в болницата, като след преглед ищецът бил освободен за домашно лечение, а свидетелят останал да се лекува. След като свидетелят бил изписан видял ищеца, че има наранявания по лявата ръка и го болял гръбначния стълб. Ищецът не можел да спи след случилото се, изпитвал вина пред свидетеля. Било му много трудно да преживее случилото се. Възстановяването на физическите травми му отнело около 35-40 дни, но психически се успокоил чак след около година. След около година започнал да шофира отново. Имало случаи, в които ищецът като видел насреща автомобил и се стряскал.